Трудовата миграция - начин на живот за много българи

публикувано на 05.09.24 в 11:53 | Интервю

Снимка: Ани Петрова

Интервю на Валерия Николова с Адриан Николов и репортаж на Елена Тамакярска в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интензивната ежедневна трудовата миграция предотвратява свръхнатоварването на големите градове, което виждаме особено в София, и спира тези центробежни процеси - намаляването на населението на по-отдалечените селски райони.

Това коментира пред БНР Адриан Николов - старши икономист в Института за пазарна икономика.

В друго населено място работят над 600 хил. души, а в друга община - 325 хил. души - сочат данните от последното преброяване през 2021 г., припомни той.

"Премията, според това, което ние сме изчислили, за цялата икономика е в размер на 660 млн. лв. месечно - това е допълнителният доход, който си докарват трудовите мигранти от това, че се местят към друга община. За повечето общини тази разлика е между 30 до към 50%, за тези около София - около 70-80%. Това е причината, която движи тези големи процеси. Ние работим със средна заплата", посочи Николов в предаването "Хоризонт до обед".

По думите му трудовата миграция е начин на живот на една голяма част от българските работници:

"Това означава, че работниците са все по-мобилни, все по-често се ориентират към места с по-добри работни места, по-високи заплати, но от друга страна - че това е възможно, т.е. че те могат лесно да напуснат своите домове, могат да пътуат все по-далеч, което означава, че има по-добра инфраструктура, но и че няма стигма върху това, т.е. че е приемливо за доста по-висок доход човек да пътува час - час и половина. Това е начин за добиване на по-добро благосъстояние".

Икономистът отбеляза, че се наблюдават много ясни клъстери на трудова миграция около големите градове. По думите му тук става въпрос за възможност за избор и търсене на по-високи заплати. Според него големите пазари на труда винаги са магнит. Въпросът е докъде стигат възможностите за релокация и къде ежедневната трудова миграция е възможна. Виждаме по-активна ежедневна трудовата миграция там, където има добри инфраструктурни връзки, добави той.

Там, където липсва избор и възможност за реализация, по-често се вижда трайна миграция - преместване от малкото населено място в големия град, добави Николов.

Според него местните власти имат много малко инструменти, с които да влияят върху начините, по които работят местните пазари на труда.

Между 20 000 и 30 000 перничани работят в София. Те ежедневно пътуват заради по-високите възнаграждения, по-добрите условия за труд и възможностите, които предлага столицата за кариерно развитие.

Един от приоритетите ни е за подобряване на инфраструктурата в индустриалните зони, за да може колкото се може по-голям брой инвеститори да дойдат в нашия град, каза кметът на Перник Станислав Владимиров.

И все пак Перник е град, които продължава да стои добре на социалната карта на страната.

Цялото интервю на Валерия Николова с Адриан Николов и репортажа на Елена Тамакярска в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Трудовата миграция - начин на живот за много българи

БНР подкасти:

В Плевен шест деца получиха финансова подкрепа за лечение чрез инициативата "Мото Коледа"

Според ООН за възстановяването на Газа ще са необходими 53 млрд. долара

Зеленски заяви, че ще предложи на Русия размяна на територии

Гуцанов: Индексирането на пенсиите ще продължи по швейцарското правило

Испания ще легализира пребиваването на 25 000 чужденци, пострадали от наводненията

От Община Враца не коментираха обвинението на Европрокуратурата

НС окончателно решава за реакторите на АЕЦ "Белене" след доклад на министъра на енергетиката

Русенският кмет коригира "сгрешена" имотна декларация: Не двустаен, а мезонет!

Мария Черешева: При законодателна репресия срещу медиите АЕЖ ще сезира евроинституции

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Предавания

За БНР

Програми

Радио България