Майкъл Кимидж: Умората от войната е политическа реалност, а не стратегически избор на Запада

Зеленски хвърли зара. Така - като хазарт, описаха украинското нахлуване към Курск водещите медии в страните на Запад, на които украинският президент разчита, за да устои страната му срещу Путин.

В много отношения те са прави. Въпреки първоначалните блестящи военни успехи на украинците, съотношението на силите остава в полза на Русия. Зеленски рискува не само да претърпи поражение на бойното поле, но и да загуби доверието на западните лидери в способността си да изтласка руснаците от Украйна, предупреждава Майкъл Кимидж - професор по история на Студената война и международни отношения в Католическия университет на Америка и сътрудник в Американската академия в Берлин.

Операцията на украинските войски в Курска област е само част от по-голям кръг от операции, чиято цел е Руската федерация да бъде принудена да преговаря за мир при условия, приемливи за Киев. Това обясни Володимир Зеленски в интервю, излъчено от NBC във вторник вечерта. Важен елемент от нея, изтъкна украинският президент, е посланието към руското общество "… че на Путин му е абсолютно все едно какво ще се случи с Курск. За него, както и досега, има една-единствена цел - да продължава войната срещу Украйна. И всичките си сили хвърля в Украйна. Но се оказва, че армията му не е толкова мощна. И че СВО не е някаква "специална военна операция", а реална война."

Украинското ръководство отдавна е наясно, че дори ако войските му влязат в Крим - нещо, което днес изглежда като химера - това няма да е достатъчно да сложи край на войната. Още през лятото на 2022 година тогавашният главнокомандващ Валерий Залужни писа, че, за да се случи това, войната трябва да засегне обикновените руснаци. Зеленски отдавна се раздели със Залужни, но следва неотклонно начертанията му. Украинските дронове - все повече и все по-ефективни - тормозят на практика цяла Европейска Русия. Белгород и другите погранични градове са подложени на ежедневен обстрел - въпреки обещанията на Путин да го спре. 

А "казашкото" нахлуване югозападно от Курск прогони от домовете им повече от 130 000 руснаци.

Последиците от тези действия са несравними с разрушението и гибелта, която руските ракети, бомбардировачи и дронове носят ежедневно в Украйна. И ефектът им върху обикновените руснаци не се вижда, поне засега. В страна, в която журналистите са под заплаха от затвор, а наративът е изцяло под контрола на сервилни медии и националисти, авторитетът на президента изглежда непокътнат. Нахлуването в Курск наистина създава политически проблем за Путин - войските му наистина показаха, че не са в състояние, поне за момента, да изтласкат украинците от Суджа, а и евакуацията на цивилното население бе проведена твърде хаотично, отбелязва Майкъл Кимидж. 

Но "ако в Киев са се надявали да накарат Кремъл да преговаря или да предизвикат значима промяна на отношението на руснаците към правителството им, то жестоко са се излъгали. Свидетели сме на все същата пасивност на обикновеното руско население - нещо, което наблюдаваме в Русия от началото на войната. А и ефектът от украинската операция в Курск донякъде бе засенчен от завоеванията на руските войски в самата Украйна. Това, разбира се, поставя голяма въпросителна какво всъщност правят украинците в Курска област."

Военните наблюдатели са единодушни, че, изтегляйки елитни войски от Донбас, за да ги хвърлят в атаката към Курск, Зеленски и генерал Олександър Сирски, когото Зеленски назначи в началото на т. г. на мястото на Залужни, поеха огромен риск. Руското командване отговори, като съсредоточи най-добрите си щурмови отряди към стратегически важния пътен възел Покровск, от който зависи снабдяването на защитниците по фронтовите линии в цял южен Донбас. 

По изчисления на агенция Франс прес и Института за изследване на войната във Вашингтон, докато украинците са громели слабите руски части по границата между Суми и Курск, Централната руска групировка е завзела близо 500 квадратни километра по пътя към Покровск. Украински експерти от онлайн групата Frontelligence заговориха за опасност не само за Донецка, но и за съседната Днепропетровска област.

Руснаците бяха спрени на 7 - 8 километра от Покровск. Но, както пишат Майкъл Кофман и Роб Лий във "Foreign Affairs", разстоянието е съвсем достатъчно за руската артилерия да принуди местните жители да потърсят спасение на запад и да направят невъзможно оползотворяването на железопътните линии, кръстосващи града. 

"Wall Street Journal" публикува репортаж под зловещото заглавие "Последните дни на Покровск". Зеленски и Сирски поеха огромен риск и вече заплащат цената - съдбата на града, някога дом на 80 хиляди души, изглежда е решена. (Както и на разположените наблизо Мирноград и Селидово.) Опасенията на западните съюзници не са толкова от възможна ескалация от руска страна в резултат на украинските действия, колкото от военен провал на Киев, сочи Майкъл Кимидж.

"Украинските войски наистина напреднаха доста бързо след 6 август, когато навлязоха в Курска област. Но те не застрашиха самия Курск, камо ли Москва. Не се случи нищо толкова драматично, че да предизвика ескалация от руска страна. Тревожното за Украйна е, ако хем загуби много територии в Донбас, хем войските ѝ бъдат изтласкани от Курска област. Това ще породи съмнения в стратегическите способности на Сирски и Зеленски."

С руското нахлуване край Харков през май и украинското край Курск през август, 1000-километровият фронт в Запорожието и Донбас бе удължен с десетки километри. Това означава, че по-малобройната украинска армия ще се нуждае още повече от оръжейните доставки от западните партньори - необходимост, която те отчетоха вчера в Рамщайн. 

По думите на американския министър на отбраната Лойд Остин "моментът е критичен. Бързината е от голямо значение, особено с наближаващата зима. Трябва да увеличим помощта си, и то бързо. Затова … президентът Байдън ще обяви допълнителен пакет от военна помощ за 250 милиона долара. С този пакет Украйна ще придобие повече способности в съответствие с променящите се изисквания. Ние ще ги осигурим със скоростта, с която се развива войната."

Уверенията от началника на Пентагона са добре дошли за Киев в момент, когато администрацията на Байдън е погълната от предизборната битка с Тръмп и от призрака на израелско-иранска война.

Моментът е критичен за Украйна не само заради развоя на бойното поле, но и заради колебанията на най-важните ѝ съюзници. В средата на август излезе наяве, че Германия - вторият по големина донор за украинската армия - през 2025 година ще съкрати наполовина средствата, които дава за въоръжаване на украинците през тази. Изглежда, че съображенията, освен фискални, са и вътрешнополитически. Или поне така представя нещата Сара Вагенкнехт - лидерът на левите популисти, които станаха трета сила в източните провинции Саксония и Тюрингия след изборите там на 1 септември.

"Голяма тема в нашата предизборна борба бе темата за мира. Видях колко много хора са засегнати от тази тема, колко много хора изпитват страх, че Германия ще се остави да бъде въвлечена във война, колко много хора намират за безотговорно, че доставяме на Украйна още и още оръжие и при наричаме това "солидарност" … Когато войната дойде, никой вече няма да говори за намаляване на бюрокрацията и тем подобни. Това е посланието ни към федералното правителство," заяви Вагенкнехт часове след изборния си успех миналата неделя.

Стратегията на Запада по отношение на Украйна и Русия, "каквато и да е тя", е ограничена от вътрешната политика, а вътрешната политика се води от общата умора от войната, посочи за "Събота 150" Майкъл Кимидж. Регионалните избори в Германия илюстрираха срива в популярността на управляващите и възхода на "Съюза Сара Вагенкнехт" и другата путинистка партия - "Алтернатива за Германия".

"Това не е някаква трансформация или революция. Тези партии няма да дойдат на власт. Но възходът им е достатъчен, за да упражни натиск върху Социалдемократическата партия и партньорите ѝ в управлението да реагират някакси и, всъщност, да намалят разходите за Украйна. Видяхме през последните седмици как Берлин намали някои от финансовите и военните си ангажименти към Киев. Това обаче се дължи на вътрешнополитически съображения, а не на действията на Зеленски."

Ситуацията в Съединените щати е сходна с тази в Германия. Това си пролича по време на продължителните дебати в Конгреса миналата есен и тази пролет. Консерватори и популисти отвъд Атлантика не спират нападките към администрацията на Байдън за разходите ѝ на фона на рекордния държавен дълг и за това, че се занимава с Европа и Украйна, вместо с растящата криза на собствената си граница с Мексико.

"Ако Демократическата партия спечели Конгреса през ноември можем да си представим как десетки милиарди долари ще завалят към Киев. Това обаче не е гарантирано по никакъв начин," отбелязва Майкъл Кимидж. 

"Ако републиканците спечелят изборите или дори, ако само задържат контрола върху Камарата на представителите, увеличаването на помощта за Украйна ще бъде много, много трудно. И не по стратегически причини - сигурен съм, че администрацията на Байдън много би искала да увеличи тези средства, но по политически съображения това е много трудно."

Киев не може да контролира вътрешнополитическите процеси във Съединените щати и Германия. Това, което може да направи, е в месеците, оставащи до изборите в тези две страни, да промени в своя полза положението на фронта.

"Не е ясно как украинското ръководство възприема възможността Тръмп да бъде преизбран. Офанзивата в Курск може би е свързана с тази възможност, в смисъл че чрез нея украинците се опитват да си осигурят повече опции и по-добри позиции, в случай че Тръмп победи и намали значително помощта за Украйна."

Проблемът с Германия бе обобщен от Сара Марш, главния кореспондент на Ройтерс в Берлин. В анализ на политическата обстановка след изборите в източните провинции, тя посочи, че успехите на левите и десните популисти увеличават напрежението и дрязгите сред проукраинските партии и стесняват възможността за бъдещи коалиции между тях. Възможността за управленска парализа в Берлин отчита и Кимидж:

"В Германия е твърде вероятно Християндемократическият съюз да спечели изборите през 2025 година. ХДС е твърдо проукраински настроен. Под въпрос е дали ще може да сформира ефективна управленска коалиция, но ми се струва, че е много по-малко вероятно Берлин да обърне гръб на украинците, отколкото Вашингтон."

Дали в Москва ще бързат да преварят развоя на предизборните битки в Берлин и Вашингтон или напротив - ще чакат развръзката им, не е ясно. Тази седмица на Източния икономически форум във Владивосток Путин, случайно или не, нарече "освобождението" на Донбас ("освобождение" от гледна точка на Кремъл) "нашата цел на първо място". Едно е сигурно от това и предишни негови изявления - че предстои голяма битка за териториите, овладени от украинците в Курска област:

"Свещен дълг на нашите въоръжени сили е да сторят всичко, за да изхвърлят противника от тези територии и да защитят надеждно нашите граждани. И цялата страна, разбира се, трябва да върши всичко, за да поддържа местните жители."

Какъв ще е залогът в назряващата втора фаза от битката за Курск? Ако Киев задържи това парче земя, каквато заявка Зеленски даде пред NBC, това ще подобри ли шанса му за благоприятен мир? 

Според Кимидж най-доброто, на което украинците могат да се надяват, е в дългосрочна перспектива да натрупат още повече върху цената, която платиха до този момент Русия и Путин за агресията си. Русия - в хора и материали, Путин - в петна по лъскавия си имидж.

"Изгледите за мирни преговори не са добри. Но не заради Курск, а защото Путин не желае да възприеме по-умерени цели. И това, което той вижда на бойното поле през последните 8 - 9 месеца, е, че неговите войски определено имат превес. Видяхме това последните седмици на редица места в Донбас. За Украйна това не оставя възможности за преговори с Русия," казва Кимидж, но добавя: 

"Контранастъпление (за възвръщане на териториите в Курска област) би струвало много на Русия. Настъплението в Донбас вече ѝ струва доста. Всеки неин напън там води до малки придобивки и големи загуби. Това, разбира се, ще важи и за Курск. И ако руското ръководство следва същия модел на изпепелената земя, който следва в Донбас, в този случай то ще разрушава своите собствени градове и села. Спомнете си за Мариупол и Бахмут, които бяха напълно разрушени от руските войски, преди да бъдат превзети. В случая с Курск става дума за домовете на много руснаци, собствените им пътища, инфраструктура и т.н. Разрушаването им ще натежи на репутацията на Путин. … Може би именно такава вероятност влиза в калкулациите на украинското ръководство."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.