Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архимандрит Епифаний за чудотворната икона "Богородица-Вратарница" от Роженски манастир

Архимандрит Епифаний
Снимка: Личен архив

Едно от най- посещаваните селища в Община Сандански безспорно е Мелник, най- малкият град в България. Някои го свързват с мелнишкото вино, други с културните събития тук, но най- яркият белег на това място си остават десетките стари църкви, съградени по времето на Деспот Слав, който превръща селището в търговски и духовен център. 

Деспот Алексий Слав, потомък на българската царска династия, превръща Мелник в столица на самостоятелно феодално княжество. 

По негово време градът е наброявал близо 26 хиляди жители, с над 1300 къщи, и над 80 църкви и манастири. Сега постоянните жители са под 200. На всеки трима се пада по една църква.

В центъра на този духовно-архитектурен ансамбъл е манастирът "Рождество на Пресвета Богородица", именуван от хората Роженски манастир. 

За неговата история, за чудотворната икона "Богородица-Вратарница", която е копие на тази от Иверския манастир, и за настоящето на светата обител, сподели пред БНР игуменът на манастира негово високопреподобие архимандрит Епифаний.

"Манастирът се смята, че е основан през 13 век и вече 800 години е на това място. През 13 век Мелник става голям духовен център, но писмени доказателства за основаването на манастира нямаме, само предания, разказа за "Хоризонт" архимандрит Епифаний.

"В края на 17 век има инцидент и голям пожар в манастира унищожава голяма част от сградите на манастира, който се възстановява през 18 век, но е даден като метох на Светогорския манастир, за да може възстановяването да бъде успешно. В манастира пристигат монаси от Иверски светогорски манастир. (Иверският манастир e разположен източната част на Атонския полуостров, на 200 метра надморска височина. Манастирът е основан през 972 година и е посветен на Успение Богородично (престолен празник 15/28 август). Заема трето място в йерархическата подредба на двадесетте атонски манастири- бел.ред.).

1732 г. е възстановен храмът, изписан и обновен, но понеже има доста монаси от Иверски светогорски манастир, те пожелават да има копие на "Богородица-Вратарница" от Иверския манастир, и 1790 г. тази икона е изписана и донесена от манастира.

Тя стои и до ден днешен в специален параклис до входа на манастира, където пази, като пазителка на хората и на манастира, допълни още архимандрит Епифаний.

По думите му днес вече има много вярващи, дори деца и млади хора, които съзнателно искат благословията на отеца.

"Това е нещо, което показва, че пропастта между поколенията от предишните десетилетия във връзка с вярата и знанието се запълва постепенно, с оптимизъм обобщи архимандрит Епифаний.


Още по темата слушайте в звуковия файл.



По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00