"Представете си, че имате хубава къща с двор, цветя, птички и в един момент идват едни хора, тъпчат ви цветята, изриват ви тревата и казват – ние тук ще направим една дупка, да търсим съкровището на Вълчан войвода, да речем. Ние сме си платили тук, за да копаем. На вас ще ви предложим работа. Вие казвате – аз съм IT специалист, юрист, не ми трябва вашата работа. Те казват – не, ще ви направим миньор. Това е нашата ситуация, в развиваща се отвсякъде община, каквато е Своге, идват съвсем непознати хора и искат да изринат красивата природа", разказа пред БНР Красимира Лука, участник сдружение "Ти решаваш за Своге и Балкана", създадено специално за да брани интересите на местното население срещу проекта.
По думите ѝ, тъй като големите градове предлагат по-скоро условия за затвор, отколкото за нормален живот, след пандемията в общината са се заселили много млади хора, цените на имотите са скочили, а туризмът се развива добре, благодарение на красивата природа.
"Доверието към институциите е равно на 0, ако може да има нула с минус. Проектът е такъв, че няма нищо за местните хора. Само експлоатиране на региона и унищожаване на това, което е постигнато", коментира тя и уточни, че засега нямат официално изразена институционална подкрепа.
Разрешението на МС за сондажите е още от 2021 г. Предвиждат се 59 алтернативни сондажни площадки за ядково сондиране за търсене на метални полезни изкопаеми. 44 от площадките попадат в защитени зони.
"Държавата в лицето на Министерския съвет е позволила това да се случи. Каузата, която ни обединява, е много тъжна", изтъкна Филип Кирилов, който се занимава с управление на изворни зони и водни жили. Практикувал е в Швейцария и Франция, а сега живее в село Желен.
Голяма част от населението в община Своге разчита на малки каптирани и вкарани в резервоари изворчета – както питейната, така и битовата вода зависят от тях. Самите извори пък зависят от изворната зона, върху която влияят както обезлесяването, така и сушата, поясни той като тесен специалист по темата.
"От нас зависи дали ще изберем дали ще дадем златото на някакви хора – да го изкопаят и да го изнесат, а за нас да останат отровите! Или ще изберем да опитаме да съхраним това, от което зависи животът ни – питейните води. Повечето от сондажите са по високите места, откъдето зависи водоснабдяването. Ще направим огромна беля!"
В най-добрия случай може да карате камион и да дишате прах, отбеляза Кирилов относно работните места, които биха се открили от подобни дейности. В предаването "Хоризонт до обед" той очерта конкретни опасности за местната природа и жителите на населените места от предстоящите сондажи, сред които и попадането на тежки метали във въздуха, който достига включително до столицата.
Притеснително е в райони с питейна вода за населението да се извършват такива дейности, в границите на урбанизирана територия, категоричен е инж. Томислав Русимов, главен експерт в Община Своге.
"Този проблем не е съгласуван с общината. Научихме от социалните медии. Нямаме дадена оценка върху доклада за ОВОС. Наистина в тази територия, която е дадена, в която ще бъде извършено проучване за метални полезни изкопаеми, сондажи ще има, други дейности – с химични вещества, нас ни притеснява. Отделно разрушаване на почва, ерозии – сондажи ще има до 2000 метра. Тук е карстов район", декларира той пред Радио София.
В МОСВ е входирано възражение, с което местната власт в Своге се солидаризира с тревогите на гражданите.
Кой може да спре държавата да си проучва подземните богатства, попита на свой ред кметът на Мездра Иван Аспарухов, който се оплака от липсата на информация за предстоящите проучвания.
"За територията на общината имаме над 14 кариери и открити рудници. Нека да кажат какви сондажи, къде, мрежата от сондажи. Държавата да покаже къде ще има. При съгласуването на проучванията, ние, общините даваме становище. Ако са засегнати урбанизирани територии, инфраструктура - водна, далекопроводи, отказваме. Те имат полигон за проучвания. При нас не е идвало нищо конкретно."
Аспарухов подчерта, че ако знаят какво ще се прави, ще защитят местното население.
Всички изразени мнения чуйте в звуковия файл.
Лекарите и медицинските сестри в Европа страдат от изтощение, отчаяние и депресия, а един на всеки 10 има мисли за самоубийство. Това сочи ключово изследване на Световната здравна организация , което беше публикувано в Деня на психичното здраве - 10-и октомври. Кризата с психичното здраве на медицинските работници е криза на..
Днес е Световният ден на психичното здраве. Денят е повод да насочим вниманието към употребата на различни наркотични вещества, към различните зависимости и последствията от тях, към проблемите сред младите хора, свързани с психичното здраве. Изследванията са тревожни . Употребата на канабиноиди повишава риска от психози със 70 процента ,..
Светкавична реакция на Гората.бг на кризата с боклука. Организацията успя да събере 80 хил. лв. само за 20 часа и закупи 2 специализирани камиона за сметосъбиране , които ще обслужат най-засегнатите райони в столицата. Пред БНР Никола Рахнев обяви, че камионите ще пристигнат утре : " Още от неделя, най-късно от понеделник, ще се..
"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..
Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..
Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..
Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство? "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..