"Представете си, че имате хубава къща с двор, цветя, птички и в един момент идват едни хора, тъпчат ви цветята, изриват ви тревата и казват – ние тук ще направим една дупка, да търсим съкровището на Вълчан войвода, да речем. Ние сме си платили тук, за да копаем. На вас ще ви предложим работа. Вие казвате – аз съм IT специалист, юрист, не ми трябва вашата работа. Те казват – не, ще ви направим миньор. Това е нашата ситуация, в развиваща се отвсякъде община, каквато е Своге, идват съвсем непознати хора и искат да изринат красивата природа", разказа пред БНР Красимира Лука, участник сдружение "Ти решаваш за Своге и Балкана", създадено специално за да брани интересите на местното население срещу проекта.
По думите ѝ, тъй като големите градове предлагат по-скоро условия за затвор, отколкото за нормален живот, след пандемията в общината са се заселили много млади хора, цените на имотите са скочили, а туризмът се развива добре, благодарение на красивата природа.
"Доверието към институциите е равно на 0, ако може да има нула с минус. Проектът е такъв, че няма нищо за местните хора. Само експлоатиране на региона и унищожаване на това, което е постигнато", коментира тя и уточни, че засега нямат официално изразена институционална подкрепа.
Разрешението на МС за сондажите е още от 2021 г. Предвиждат се 59 алтернативни сондажни площадки за ядково сондиране за търсене на метални полезни изкопаеми. 44 от площадките попадат в защитени зони.
"Държавата в лицето на Министерския съвет е позволила това да се случи. Каузата, която ни обединява, е много тъжна", изтъкна Филип Кирилов, който се занимава с управление на изворни зони и водни жили. Практикувал е в Швейцария и Франция, а сега живее в село Желен.
Голяма част от населението в община Своге разчита на малки каптирани и вкарани в резервоари изворчета – както питейната, така и битовата вода зависят от тях. Самите извори пък зависят от изворната зона, върху която влияят както обезлесяването, така и сушата, поясни той като тесен специалист по темата.
"От нас зависи дали ще изберем дали ще дадем златото на някакви хора – да го изкопаят и да го изнесат, а за нас да останат отровите! Или ще изберем да опитаме да съхраним това, от което зависи животът ни – питейните води. Повечето от сондажите са по високите места, откъдето зависи водоснабдяването. Ще направим огромна беля!"
В най-добрия случай може да карате камион и да дишате прах, отбеляза Кирилов относно работните места, които биха се открили от подобни дейности. В предаването "Хоризонт до обед" той очерта конкретни опасности за местната природа и жителите на населените места от предстоящите сондажи, сред които и попадането на тежки метали във въздуха, който достига включително до столицата.
Притеснително е в райони с питейна вода за населението да се извършват такива дейности, в границите на урбанизирана територия, категоричен е инж. Томислав Русимов, главен експерт в Община Своге.
"Този проблем не е съгласуван с общината. Научихме от социалните медии. Нямаме дадена оценка върху доклада за ОВОС. Наистина в тази територия, която е дадена, в която ще бъде извършено проучване за метални полезни изкопаеми, сондажи ще има, други дейности – с химични вещества, нас ни притеснява. Отделно разрушаване на почва, ерозии – сондажи ще има до 2000 метра. Тук е карстов район", декларира той пред Радио София.
В МОСВ е входирано възражение, с което местната власт в Своге се солидаризира с тревогите на гражданите.
Кой може да спре държавата да си проучва подземните богатства, попита на свой ред кметът на Мездра Иван Аспарухов, който се оплака от липсата на информация за предстоящите проучвания.
"За територията на общината имаме над 14 кариери и открити рудници. Нека да кажат какви сондажи, къде, мрежата от сондажи. Държавата да покаже къде ще има. При съгласуването на проучванията, ние, общините даваме становище. Ако са засегнати урбанизирани територии, инфраструктура - водна, далекопроводи, отказваме. Те имат полигон за проучвания. При нас не е идвало нищо конкретно."
Аспарухов подчерта, че ако знаят какво ще се прави, ще защитят местното население.
Всички изразени мнения чуйте в звуковия файл.
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...