Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Робърт Шльогъл: България има много жива химическа научна общност

Научен форум на Хумболтовия съюз в България събира учени от различни области

Робърт Шльогъл, президент на Фондация "Александър фон Хумболт"
Снимка: humboldt-foundation.de

Днес е третият от общо четирите дни, в които се провежда годишния Хумболтов колегиум. Високият научен форум се организира от Хумболтовия съюз в България и събира учени от различни области на науката. Специален гост на събитието е председателят на германската фондация "Александър фон Хумболт" - Робърт Шльогъл. Той е международно признат учен.

Неговите изследвания се фокусират върху процесите на преобразуване на енергия и катализаторите. Работата му е допринесла за ново разбиране на каталитично активните компоненти. Робърт Шльогъл е експерт по енергийните системи на бъдещето и сложните предизвикателства на енергийния преход.

От една година сте председател на Фондация "Александър фон Хумболт". Какво беше състоянието на Фондацията по онова време?

"Фондация „Химболдт“ е традиционен инструмент на външната политика в Германия. Тя има 70-годишна история. Поех управлението на една много, много добре функционираща организация. Това ми дава лукса да поставя нови цели без необходимостта да премахвам или поправям нещо. Фондацията е като един часовник, който работи перфектно. Така че всичко е наред.

Това ми дава възможността да погледна към две неща. На първо място искам да увелича разнообразието, не само половото между мъже и жени, но също и географското разнообразие. Искам да се уверя, че всички научни общности от Западния свят, си сътрудничат по-добре от сега. Защото в момента, например в тази част на света, има индикации, че част от учените просто не участват в научния обмен, по начин по-който биха могли, поради липса на ресурси или достъп до определени данни, от които учените се нуждаят."

За първи път ли сте в България?

"Не, не съм за първи път в България. Аз съм учен и работя в полето на химията. А България има много жива химическа научна общност и това беше причината аз да имам удоволствието да организирам тук международна научна конференция още преди 15 години. Така че да – бил съм тук."

Какво е Вашето мнение за българския клон на фондацията?

"О! Той е фантастичен! Хумболтовият съюз в България е изключително жив и покрива широк набор от дисциплини. И това, което много осезаемо усещам е гостоприемство на хората".

Кои са основните научни дисциплини, с които България е известна на международно ниво?

"Трудно е да се каже. Тъй като в "Хумболтовия съюз", с който бях запознат тази сутрин, аз открих най-различни дисциплини: от науки за човека до ядрена физика. Самият аз съм химик и мога само да кажа, че в полето на химията България играе важна роля, и в Европа е добре позната".

Няколко пъти споменахте думата „химия“, това е и областта на вашите научни търсения. По време на настоящия Колегиум ще представите разработка върху молекулата на амоняка. Кои са основните акценти на това изследване?

"Амонякът е основен химикал, които се използва в производството на азотни торове. Но той ще се превърне в базова молекула за пренос на възобновяема енергияВ България, както и в Германия съществува проблема, че достъпът до възобновяема енергия е ограничен. Затова трябва да си я внасяме. Амонякът ще бъде една от ключовите молекули, с която ще транспортираме зелена енергия. Едно от нещата, което категорично забелязвам и ще споделя с Колегиума, е възможността за съвместно внасяне на възобновяема енергия. Това, което ще докладвам е защо е важно да въведем амоняка, като енергиен носител. Ще изложа накратко и осъвременени данни, събрани от учените в тази област до момента, затова как можем да подобрим молекулата на амоняка. Също и кои са проблемите, които все още не сме преодолели".

Тазгодишната тема на Хумболтовия колегиум е свързана с човешкия и изкуствения интелект в обществото и науката. Какво е мнението Ви по този въпрос?

"Темата за изкуствения интелект е една от онези мега тенденции. Тя също се свързва с темата за амоняка. Защото изкуственият интелект, за да съществува изпитва огромен глад от енергия. Всички констатации по темата, които имаме показват, че е налице значителна връзка между повишената консумация на електроенергия в света и употребата на изкуствен интелект. Обръщаме се към центрове за съхранение на компютърни системи, съдържащи данни, които са необходими за изкуствения интелект. Прогнозите на учените показват, че търсенето на токв света ще причинят дисбаланси в системата заради изкуствения интелект. Сега относно технологичните детайли, нямам идея за тях, и затова съм любопитен да чуя повече. Но разбира се, въздействието върху обществото е много, много голямо. То обаче не е добре разбрано в момента. И аз очаквам с нетърпение да разбера как изкуствения интелект му влияе. Изкуственият интелект е съставна част от обществото на 21 век и поради тази причина е абсолютно задължително да влезем в дискусия."

Каква е ситуацията в Германия, притеснени ли са хората от развитието и употребата на изкуствен интелект в нашия ежедневен живот?

"Не мисля. Определено, не повече от други европейски страни, защото всеки един е използвал „Чат “ и дават положителни отговори. Мисля че хората дори са запалени по него, но много от тях все още не разбират приложението му. Дори и тези, които работят в полето на изкуствения интелект, не знаят какви са реалните му приложения. Но като цяло мнението на германците е положително".

Използвате ли вече изкуствен интелект в работата си като учен?

"Да, правя го до известна степен. Ние го наричаме "машинно обучение", а не изкуствен интелект. Правим квантово-химически изчисления и други подобни неща. Аз не използвам генеративен изкуствен интелект, а инструменти, които съдържат изкуствен интелект, за да анализирам данните си".

Какви са Вашите очаквания за работата на Колегиума през следващите дни?

"Забелязвам две посоки. Първата, която е много хубава, е че хора от региона, които са експерти, са събрани заедно. Смятам че е добре да се събират хора от съседни страни, които да идентифицират общите гледни точки. И другата посока е да открием къде стоим, когато става дума за технологии и когато става дума за наука. За да разберем, кои ще са нуждите и трудностите ни в бъдеще".


По темата слушайте в интервюто на Виктория Петрова с Робърт Шльогъл за "Закска на тревата".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Етнографски музей - Берковица.

Дигитализират експозициите на Етнографския музей и Къщата музей "Иван Вазов" в Берковица

Музейният комплекс в Берковица ще дигитализира експозициите на Етнографския музей и Къщата музей "Иван Вазов", за да могат да се видят и от хора в неравностойно положение.  Музейният комплекс спечели проект "Берковица – живо наследство: дигитални разходки и занаяти" по програма "Културно наследство" 2025 г. Финансирането е в размер на 20 000 лв. и..

публикувано на 03.11.25 в 20:48
Володимир Зеленски

Украйна планира да отвори офиси в Берлин и Копенхаген за продажба на военна техника

Русия трупа войски близо до Добропиля, а близкият град Покровск остава под значителен натиск, до 300 руски войници са проникнали в него - това  украинският президент Володимир Зеленски.  Украйна изпраща нови подразделения в Покровск Зеленски  призна, че на страната му не достигат 750 милиона долара, за да закупи необходимите за отопление през..

публикувано на 03.11.25 в 20:32

ЕК трябва да провери усвояването на еврофондовете за пътна безопасност в България и състоянието на пътищата

Европейската комисия трябва да провери усвояването на еврофондовете за пътна безопасност у нас и състоянието на пътищата ни. Това съобщи председателят на Комисията по петиции в Европейския парламент Богдан Жонца. Членовете ѝ обсъдиха петиция, в която лошото състояние на пътищата в България е обвързано с редица смъртни случаи, включително гибелта на..

публикувано на 03.11.25 в 20:19

Бюджетният дефицит към септември е около 6 млрд. лв. - 2,7% от прогнозния БВП

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на септември е било отрицателно в размер на малко над 6 милиарда лева, или 2,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщават от Министерството на финансите. Близо една трета от дефицита - 1 701 000 000 лева, е от европейските средства, които страната ни очаква. В..

публикувано на 03.11.25 в 19:43

Шкварек с призив: Да честваме 1400-годишнината на България, основаната от Кубрат

Геополитическият анализатор и историк Кристиян Шкварек призова с пост в социалните мрежи да бъде постигнат консенсус за честване на годишнината от основаването на България от хан Кубрат през 632 г., а не, както е прието, от хан Аспарух през 681 г. "Няма период, в който тя да не съществува, преди магически да се пръкне отново на юг от Дунава...

публикувано на 03.11.25 в 18:46
Покровск

Украйна изпраща нови подразделения в Покровск

Украйна изпраща нови щурмови и специални подразделения в полуобкръжения и полуразрушен град Покровск. От съобщението на 7-ми Корпус излиза, че усилията са концентрирани върху изтласкване на руснаците от северната част на града. Южната, според неофициалния блог DeepState, е категорично в руски ръце. Падне ли Покровск, ще се превърне в най-важната..

публикувано на 03.11.25 в 18:35
Израелският министър на националната сигурност и лидер на партията

Израел: Арестуваха бившия главен военен адвокат заради клип, показващ изтезания на палестински затворник

Вече бившата ръководителка на военното следствие в Израел беше арестувана след публикуването на видеоклип, в който войници измъчват палестински затворник.  Генерал-майор Ифат Томер-Йерушалми вчера беше обявена за изчезнала, а впоследствие открита невредима на плаж северно от Тел Авив. Днес беше задържана. До миналата седмица тя беше главен..

публикувано на 03.11.25 в 18:34