Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли Европа да противодейства на опустошителните наводнения, които я връхлитат все по-често?

Снимка: Pixabay

За пореден път тази седмица природата напомни за мощта си. Централна Европа беше залята от опустошителни наводнения, които взеха над 22 жертви и оставиха стотици хиляди без дом. 

Проливните валежи стават все по-често явление на практика в целия свят и учените отново алармират, че това се дължи на глобалното затопляне. По-топлият въздух може да задържи около 7% повече влага за всеки един градус температурно увеличение. Средиземно и Черно море това лято отбелязаха средно повишение на температурите  с два градуса, което води до по-интензивно изпаряване. Когато тази допълнителна влага във въздуха се срещне със студен фронт, се създадоха идеалните условия за разрушителната сила на бурята Борис. Полският заместник-министърът на околната среда Урсула Сара Зиелинска, чиято страна беше сред най-засегнатите от последните наводнения, подчерта:

"Смятам, че климатичните промени са причината за тези явления. Несъмнено. Виждате какви са размерите на бедствието и то засяга няколко държави в Европа."

Учените отчитат също, че самият континент Европа се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. За последните пет години това са средно 2.3 градуса по Целзий повече от втората половина на 19 век, сочат данните на европейския институт за климата Коперник.  Ако правителствата не вземат повече и по-драстични мерки за ограничаване на климатичните промени има над 70 процента вероятност средната температура на Земята да се повиши с 3 градуса в сравнение с прединдустриалните нива, заяви генералният секретар на Световната метеоролгична организация Селест Сауло. 

"Трябва да сме по-амбициозни. Според настоящите политики има над 70 процента вероятност от глобално затопляне до три градуса по Целзий този век. Дори и при сегашните нива на затопляне виждаме разрушителни метеоролигични явления като горещини и наводнения, които стават все по-чести. Освен това климатичната криза влошава неравенството в обществата. Затова отново обявяваме най-висока червена степен на тревога за планетата."

Промените в климата, предизвикани от изгарянето на изкопаеми горива, в комбинация с феномена Ел Ниньо, повишиха температурите до рекордни нива през миналата 2023-а година и на практика планетата навлезе в непознати климатични води. По всичко личи, че и настоящата година ще е рекордна, посочи Сауло. 

"Науката е кристално ясна - много сме се отклонили от пътя за постигане на климатичните цели. 2023-а беше най-топлата година в историята и то с рекордни температури. първите осем месеца на 2024-а също са най-топлите, отчитани някога. Има 80% вероятност минималната температура на повърхността на Земята временно да надхвърли с градус и половина прединдустриалните нива в поне една от следващите пет календарни години."

На фона на безпрецедентните природни бедствия датската столица Копенхаген представя иновативните решения, с които се готви да посрещне около 30-процентното увеличение във валежите. Гигантска инфраструктура, част от мащабен план за противодействие на опустошителни наводнения, се изгражда под и над земята. За да увеличи капацитета на водоотвеждащата си система градът започва да изгражда няколко тунела. Един от тях, с дължина 1 300 метра, ще свърза езерата на Копенхаген с пристанището. Съоръжението струва 43 милиона евро и трябва да заработи през 2026-а, заяви Дите Йенсен - експерт по климата към общината. 

"Можем да напълним тунела, така че да се превърне в резервоар за вода. Ако обаче валежите са особено проливни, може да изпразним тунела в пристанището и така да поеме още вода."

Сред другите решения, които се изпробват над земята са обособяването на дъждовни легла в жилищните райони. Както и по-пропусклив асфалт, който да дренира дъждовната вода от повърхността. 

"При буря цялата тази площ ще се напълни с вода. Равнява се на няколко километра улици, пълни до колене с вода. Толкова побира тунелът."

Цели паркове се преправят, за да устояват на силни бури. Историческият Енгавепарк, построен преди близо век, е с изцяло нов дизайн, за да се превърне във воден резервоар, побиращ 22 600 кубически метра вода или колкото осем олимпийски басейна. Проектът е резултат от подробно проучване на потока на водата през различните райони на града. С историческото си езеро, футболно игрище и градини, мястото с нищо не подсказва, че всъщност е инфраструктура за наводнения, подчертава един от архитектите, изготвили проекта Ян Расмусен. 

"Когато започвахме проекта, искахме той да е част от града, да се слее. И сега изглежда като парк, каквато беше идеята ни."

Нещо повече - водата, складирана под парка, може да се изпомпва и използва за миене на улици и поливане. Тъй като очакваме и по-чести засушавания и горещи вълни, се стараем да предвидим мерки и срещ тях в плана, подчертава Ян. 
Наводнение в Хърватия след буря през март 2023 г.
Датската столица си сътрудничи с други градове, за да сподели опита си в адаптацията към промените в климата. Според Вутер Ваньовил, експерт по климатична адаптация от Европейската агенция за околната среда, градовете трябва да направят повече, за да се предпазят от климатични рискове и да инвестират в градска, обществена устойчивост. Това означава увеличиване на зелените площи, както и да се запази водата в града под формата на фонтани и канали. 

"Много е важно да осигурим достатъчно място за дъждовни градини и речни долини. Трябва да компенсираме огромните площи на покривите и улиците с достатъчно място за съхранение на вода, както и възможност тя да прониква в почвата. Това е голямо предизвикателство за градовете. Взимат се мерки, но има още много работа."

Европейската агенция по околната среда отчита, че за последното десетилетие 2021, 2022 и 2023 година са били сред годините с най-големи икономически загуби вследствие на природни бедствия, най-вече наводнения. 

По публикацията работи: Лилия Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Желязков

Росен Желязков: Всички канали за подкрепа на Украйна трябва да продължат да се прилагат

Премиерът Росен Желязков, който участва в днешната видеоконферентна връзка на "Коалицията на желаещите" за резултатите от преговорите за Украйна във Вашингтон, написа в социалната мрежа "Екс", че всички канали за подкрепа на Украйна, създадени досега, трябва да продължат да се прилагат като ключов елемент от гаранциите за сигурност. Фон..

публикувано на 19.08.25 в 15:32
Урсула фон дер Лайен

Фон дер Лайен: Европейският съвет обсъжда постигнатия напредък в усилията за мир в Украйна

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че лидерите на ЕС обсъждат напредъка към мир в Украйна по време на днешната виртуална среща на Европейския съвет. "Във Вашингтон, окръг Колумбия, преговорите напреднаха по силните гаранции за сигурност за Украйна, прекратяване на кръвопролитията, санкции и връщане на..

публикувано на 19.08.25 в 15:24

Стоян Стоев от "Физиогнозис" за новостите в ортопедичната мануална терапия

Предстои у нас да бъдат въведени най-новите стандарти по Ортопедична мануална терапия (ОМТ) - в български университет, в сътрудничество с Кипърския институт по ОМТ.  Единодушно програмата се счита за най-добрата компетенция и акредитация за следдипломна квалификация в света.  Организатор от българска страна е "Физиогнозис", първата семинарна..

публикувано на 19.08.25 в 15:13

Петър Цанков: Европа не само да говори за ИИ, а и да действа

Само "Мета" не е подписала Европейския кодекс за добри практики за работа с изкуствен интелект (ИИ) за общо предназначение.  От ЕК подчертаха, че кодексът, който беше публикуван в средата на юли, е доброволен инструмент за доставчиците на модели с ИИ с общо предназначение, за да докажат спазването на Законодателния акт за ИИ.  До 2027 година в..

публикувано на 19.08.25 в 14:55

Съюзниците на Украйна в "Коалицията на желаещите" потвърдиха подкрепата си за Киев

Съюзниците на Украйна в "Коалицията на желаещите" потвърдиха, че продължават подкрепата си за Украйна. Основна тема на срещата под председателството на френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър след вчерашните разговори във Вашингтон са гаранциите за сигурност за Украйна. "Ще има гаранции за сигурността на Украйна",..

публикувано на 19.08.25 в 14:55
Иван Анчев

Иван Аначев: Зеленски до престъпник като Путин - немислима е среща в обозримо бъдеще

Скептик съм, че ще има среща Зеленски – Путин в близко бъдеще. Подобна среща е алогична от руска гледна точка, защото Зеленски беше успешно демонизиран в руското съзнание и общество, обвиняван в политическа нелегитимност, каза дипломатът и експерт по сигурността Иван Анчев, в интервю пред БНР. "В един момент украинският президент да..

публикувано на 19.08.25 в 14:44

Мирослав Боршош: Няма контролен механизъм за екстремните атракциони

Няма контролен орган и не е ясно кой проверява спортните атракциони, както и кой носи отговорност за използването им. Това заяви министърът на туризма Мирослав Боршош.  От думите му стана ясно, че тепърва ще се създава контролен механизъм при използването на подобни съоръжения. "Един изключително трагичен инцидент. Нито едно от нещата,..

публикувано на 19.08.25 в 14:31