Интересът на д-р Майя Райкова към банатските българи започва, след като тя на късна възраст учи орган в Германия. Когато се връща обратно в България, я среща нейна колежка от БАН също музиковед, която ѝ подхвърля да направи дисертация върху музиката на банатските българи, защото никой не е писал по тази тема.
„Това са българи католици. Аз също съм католичка и приех предложението с радост.“, разказва Райкова. Банатски български живеят в Унгария, в Сърбия и в Румъния. Изследванията на д-р Майя Райкова са съсредоточени в Румъния главно в село Брещя. Но също и е градовете Винга и Стар Бешенов. Всички тези селища се намират в западната част на Румъния в областта Банат. Оттам идва и името на тази българска етническа общност – банатски българи. Д-р Райкова посещава енориите по тези места и с помощта на църковния кантор или музиканатът, който свири на органа, записва запазените песни на банатските българи. След като събира достатъчно научен материал, Майя Райкова открива, че в Църковната музика на банатските българи отсъства „Григорианския хорал“ или старинното пеене.
„Чистата църковната музика, същинската църковна музика за Запада това е „Григорианския хорал“, за Изтока са Византийските песнопения. Те обаче са стари, записват се с невмини знаци, които днес хората на могат да ги разчетат. Навремето също не са можели. Те се различават от песните, които днес католиците пеят. Това са строфичните песни“, обясни Райкова.
Строфичната песен е стихотворение с римуван текст, което е сложено на мелодия. В миналото „Григорианския хорал“ не е бил такъв. Съдържал е текстове от Библията, които не са строфични, т.е. римуавани. Текстът е от първостепенно значение за разлика от музиката.Литургията тогава е била литургия на клира. Това означава, че клириците или свещениците пеят. Те знаят песнопенията, а народът мълчи. Много от хората тогава не са били грамотни. Освен това езикът, на който са се пеели е бил латински.
„Желанието на хората е било да участват в литургията. И така лека-полека започват да се прокрадват мелодии от народен произход. Францискански монаси, които са по близо до общността, започват така да създават песните, така че те да бъдат достъпни за народа и хората да могат да ги запеят“.
Така се стига до строфичните песни, които днес се изпълняват навсякъде в католическите църкви и у нас, и в чужбина. Банатските песни не са строго църковни. Пеят ги и по домовете, когато се събират хората. Те са народно-църковни песни. Повечето песни, които Майя Райкова намира са песни за Коледното време, което е характерно за такива етноси, които имат диаспора в дадена държава.
Една от възпитаничките на д-р Майя Райкова е певицата Мария - Магдалена Недкова. Тя е и банатска българка. Нейният род идва от село Бърдарски Геран, в което след Освобождението се заселват българите-католици, живели в областта Банат.
В края на репортажа ще чуете три Коледни песни в изпълнение на Мария-Магдалена. Първата е „Здрава си Марийо“ – за Дева Мария, която е свързана с рождението на Исус Христос. Втората е „Милната“, в която се говори затова, че е хубаво да се отиде във Витлеем. И трета е „Нанай, нанай“ – коледна песен, която за банатските българи е като „Тиха нощ“ за нас.
Филмът "Обикновен инцидент" на иранския режисьор Джафар Панахи триумфира на 78-ото издание на кинофестивала в Кан, като спечели наградата "Златна палма", предаде АФП. Режисьорът успя да дойде в Кан за първи път от 15 години и лично получи отличието от председателя на журито - френската актриса Жулиет Бинош, и от Кейт Бланшет. В конкурсната..
Актьорът Марин Янев и режисьорът Ивайло Христов получиха двете големи награди "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство. Три награди спечели драматизацията на Александър Секулов по едноименния роман на Алесандро Барико "Без кръв". За 34 пореден път на тържествена церемония в Театър Българска Армия бяха раздадени театралните..
В навечерието на 24 май, в общинската галерия в град Пордим откриха изложба на двама млади творци - Биляна Емилова и Радослав Недялков. Пордим се намира на 20-ина километра от Плевен и е известен като града с първата телефонна връзка, проведена у нас през 1877 година. Днес в него живеят хора, чиято потребност от изкуство води до..
България е част от турнето на Paree’s Group - акапелен ансамбъл от Ню Йор. Paree’s Group е международна формация, обединяваща певици от 9 държави, които изпълняват музиката на Шри Чинмой в пленителни, динамични медитативни композиции. Групата с членове от САЩ, Германия, Швейцария, Великобритания, Чехия, Словакия, Сърбия, Северна..
В Драматично куклен театър "Иван Радоев" в Плевен се състоя премиерата на пиесата "Олеанна" от Дейвид Мамет. Режисьор е Надя Панчева, в ролите - Делян Илиев и Теона Димова. "Олеанна" на Дейвид Мамет е пиеса в жанра психологически трилър, която поставя фокус върху властовите отношения, езика като инструмент за контрол и опасността от..
От 22 май до 3 октомври ценителите могат да се насладят на богатата програма на фестивала "Софийски музикални седмици". Слоганът на фестивала тази година е "Произведено в България" , обясни пред БНР проф. Момчил Георгиев, директор и основен двигател на голямото музикално събитие. "Каним много българи с кариера в чужбина да свирят с млади..
Галерия - книжарница "София Прес" представя изложбата на Марианжела Анастасова "В Началото бе Локвата". Тя представлява поклон, признание и благодарност към водата. Произведенията й ще гостуват на ул. "Славянска" 29 до 30 май 2025. Художничката Марианжела Анастасова организира онлайн уроци по рисуване Състоянието, в което се..
Лявото вече няма представителство в парламента. Това заяви пред БНР Корнелия Нинова, лидер на "Непокорна България", бивш председател на БСП и добави,..
"Да празнуваш език, който е толкова невидим и крехък , е невероятно нещо." Това каза пред БНР писателят Георги Господинов. По думите му,..
Добрич се превръща в сцена на традициите, благодарение на Фестивала на занаятите и изкуствата, който се организира от Фондация - "Добруджа -..