Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Николов: Ако се препогребат, където са били, ще бъдат своеобразен маркер за България и българите

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

Добромир Симеонов: Политиците се намесват в исторически събития като слон в стъкларски магазин

| Репортаж
Самуилова крепост край Петрич
Снимка: БТА

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел.

Важен за съвременна България остава въпросът каква ще е съдбата на неговите тленни останки и златотъканата му плащеница, открити преди 55 години на гръцкия остров Ахил до едноименната базилика, която е била основен храм на Самуиловата патриаршия.

През 1969 година проф. Николаос Мицопулос открива четири гроба на остров Ахил, за които личи, че са били на владетел и негови близки. Детайлното изследване дава достатъчно основания за твърдението, че там е погребан българският цар Самуил. Тленните му останки, както и златотъканата му плащаница се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Постоянно изложена е плащаницата, до която има надпис, че принадлежи на владетел от 11 век.

Базиликата на гръцкия остров Ахил   снимка: Президентство на Република България

Точно преди 10 години, по молба на тогавашния президент Росен Плевнелиев, костите на Цар Самуил бяха изложени за поклонение. Българската официална  делегация тогава остава първата и единствена, преклонила глава в знак на почит към владетеля, отстоявал българската държавност пред империята близо половин век. 

От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция.

"Не мога да намеря обяснение на този феномен в България, на тази гробомания и желанието да се намират кости и там да се полагат цветя", коментира проф. Георги Николов, дългогодишен изследовател на епохата на Самуил. Той смята, че ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, "ще има тържество три дена и три нощи и край".

Проф. Николов подчертава, че никъде не може 100% да се определи, че това са костите на българския владетел, "само предполагаме, че са негови", а освен това не са изследвани докрай с ДНК-експертизи. Ако това се направи, историците ще могат да анализират кой и защо е бил погребан в тази базилика, както и какви са били родствените връзки между погребаните, пояснява ученият.

проф. Георги Николов  снимка: БТА

Проф. Георги Николов цитира свои колеги, според които костите трябва да се препогребат там, където са били, защото "са своеобразен маркер за България и българите".

"Така че утре като заведем там децата и внуците си, да кажем – ето, виж, дотук е била България. Това е един паметен знак. Разбира се, всичко това е много трудно, тъй като са на гръцка територия, гръцка собственост. Търговия с кости – това е не само светотатство, не само не е християнско, но е и унизително да се прави! Ръкописите са взети по законен начин, макар да са стояли там и са принадлежали на епохата на Византийската империя, на Българското царство, на Османската империя и на всички тези държави Гърция не е правоприемник, за да могат да се връщат. Тези ръкописи са безценни, те са дигитализирани и всеки учен може да ги използва."

Историческата наука в България е на световно ниво, но има един голям проблем - употребата ѝ от политиците, изразява скептицизма си Радослав Симеонов, който отговаря за военните паметници в Министерството на отбраната. По думите му, намесата на политиката в историята опорочава историческото минало, а припряността на политиците води до обратен ефект.

"Те се намесват в исторически събития по подобие на слон в стъкларски магазин. Вместо да решат проблема, го задълбочават."

Симеонов е на мнение, че международната научна общност трябва "да каже тежката си дума, за да бъдат отрязани тези долнопробни спекулации, които се правят в съседни нам държави – с името, личността, делото на българския цар Самуил".

Радослав Симеонов също изтъква, че не е толкова важно дали костите на владетеля са при нас, на наша територия.

"Фактът е, че са ги запазили и съхранили."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10

Ще го бъде ли летището в Горна Оряховица?

В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..

публикувано на 31.03.25 в 06:57

Барселона с участие в петото издание на "Хоро да е, в Лондон да е"

Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания.  Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..

публикувано на 30.03.25 в 06:44

Столичното 48-о училище "Йосиф Ковачев" е събрало цвят от талантливи деца

48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..

публикувано на 30.03.25 в 05:10

Новооткрит ръкопис на Георги Раковски от 1856 г. е представен в книга

Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател   и антиквар Александър..

публикувано на 25.03.25 в 17:34
В село Михалци преди 170 години отец Матей Преображенски създава първото в региона българско народно взаимно училище

150 години от кончината на отец Матей Преображенски - Миткалото

През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото .   Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...

публикувано на 22.03.25 в 10:16