Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Николов: Ако се препогребат, където са били, ще бъдат своеобразен маркер за България и българите

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

Добромир Симеонов: Политиците се намесват в исторически събития като слон в стъкларски магазин

| Репортаж
Самуилова крепост край Петрич
Снимка: БТА

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел.

Важен за съвременна България остава въпросът каква ще е съдбата на неговите тленни останки и златотъканата му плащеница, открити преди 55 години на гръцкия остров Ахил до едноименната базилика, която е била основен храм на Самуиловата патриаршия.

През 1969 година проф. Николаос Мицопулос открива четири гроба на остров Ахил, за които личи, че са били на владетел и негови близки. Детайлното изследване дава достатъчно основания за твърдението, че там е погребан българският цар Самуил. Тленните му останки, както и златотъканата му плащаница се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Постоянно изложена е плащаницата, до която има надпис, че принадлежи на владетел от 11 век.

Базиликата на гръцкия остров Ахил   снимка: Президентство на Република България

Точно преди 10 години, по молба на тогавашния президент Росен Плевнелиев, костите на Цар Самуил бяха изложени за поклонение. Българската официална  делегация тогава остава първата и единствена, преклонила глава в знак на почит към владетеля, отстоявал българската държавност пред империята близо половин век. 

От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция.

"Не мога да намеря обяснение на този феномен в България, на тази гробомания и желанието да се намират кости и там да се полагат цветя", коментира проф. Георги Николов, дългогодишен изследовател на епохата на Самуил. Той смята, че ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, "ще има тържество три дена и три нощи и край".

Проф. Николов подчертава, че никъде не може 100% да се определи, че това са костите на българския владетел, "само предполагаме, че са негови", а освен това не са изследвани докрай с ДНК-експертизи. Ако това се направи, историците ще могат да анализират кой и защо е бил погребан в тази базилика, както и какви са били родствените връзки между погребаните, пояснява ученият.

проф. Георги Николов  снимка: БТА

Проф. Георги Николов цитира свои колеги, според които костите трябва да се препогребат там, където са били, защото "са своеобразен маркер за България и българите".

"Така че утре като заведем там децата и внуците си, да кажем – ето, виж, дотук е била България. Това е един паметен знак. Разбира се, всичко това е много трудно, тъй като са на гръцка територия, гръцка собственост. Търговия с кости – това е не само светотатство, не само не е християнско, но е и унизително да се прави! Ръкописите са взети по законен начин, макар да са стояли там и са принадлежали на епохата на Византийската империя, на Българското царство, на Османската империя и на всички тези държави Гърция не е правоприемник, за да могат да се връщат. Тези ръкописи са безценни, те са дигитализирани и всеки учен може да ги използва."

Историческата наука в България е на световно ниво, но има един голям проблем - употребата ѝ от политиците, изразява скептицизма си Радослав Симеонов, който отговаря за военните паметници в Министерството на отбраната. По думите му, намесата на политиката в историята опорочава историческото минало, а припряността на политиците води до обратен ефект.

"Те се намесват в исторически събития по подобие на слон в стъкларски магазин. Вместо да решат проблема, го задълбочават."

Симеонов е на мнение, че международната научна общност трябва "да каже тежката си дума, за да бъдат отрязани тези долнопробни спекулации, които се правят в съседни нам държави – с името, личността, делото на българския цар Самуил".

Радослав Симеонов също изтъква, че не е толкова важно дали костите на владетеля са при нас, на наша територия.

"Фактът е, че са ги запазили и съхранили."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Звездите слизат на земята - за астрофотографията като любов от пръв поглед

"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...

публикувано на 20.05.25 в 10:40
Йовчо Стоянов

В Русе беше показан луксозен албум с фотоси от периода 1920 - 1940 година

Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..

публикувано на 18.05.25 в 07:53

Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение

През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..

публикувано на 18.05.25 в 07:38

Изложба в Добрич представя историята на 46-и пехотен добрички полк

Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..

публикувано на 18.05.25 в 06:53

Радинела Павлова и Габриела Бебенова представиха филм за живота в ДФСГ "Интелект"

В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“.  На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището.  За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..

публикувано на 18.05.25 в 06:27
Столична община учреди награда за социално значим филм – първото отличие е за „Училище за надежда“

"Училище за надежда" спечели специалната награда на Столичната община за филм със социална значимост

За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..

публикувано на 18.05.25 в 04:53