Сложни археологически ситуации при разкопките в крепостта "Трапезица"

Снимка: Здравка Маслянкова

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На сложни археологически ситуации попадна екипът на великотърновския археолог доцент Деян Рабовянов при все още продължаващите тазгодишни разкопки в крепостта "Трапезица" в старопрестолния ни град.

Проучване на пластове от ранножелязната и късножелязната епоха или през тракийския период в крепостта "Трапезица" във Велико Търново е била една от трите основни задачи през този 15-и археологически сезон пред екипа на доц. Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Находките от това време не са особено богати, но проучването им е задължително и позволи на екипа да направи по-обширна полева консервация на средновековните сгради, които са върху тези пластове на територията от три декара, където работим, разказа доц. Рабовянов.

Втората задача е била да се проучи некрополът към църква 22, която е била основната за тази южна част на Трапезица в столичния ѝ период и след това до 15-и век. Проучени сега са 25 гроба, като основно са били на деца.

"Имаше няколко интересни ситуации с този некропол, последната е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустации от перли. Това доказва, че територията е обитавана от много разнообразно население - обикновени хора, но и от по-заможни и с позиции в обществото. Ако беше принцеса, щеше да е със златна обеца. Златните и сребърните накити са доста разпространени".

В една от жилищните сгради на Трапезица археолозите попадат на различна и странна ситуация:

"В пода на едно от жилищата беше намерено вкопано гърне. По-странното е, че, когато това леко фрагментирано гърне започна да се демонтира, в него се откриха костите на бебе. Дали това са плодовете на греха или криминално деяние е трудно да се каже. Това дете не е погребано по християнския образец, както би трябвало да бъде. Много странна ситуация, трудна за обясняване".

Ситуацията става още по-страна, защото на няколко метра от нехристиянското погребение на бебето в гърне, археолозите откриват и енкулпион – кръст с мощехранителница, което е строго християнско. Според археолозите това разкритие се датира в края на 14-и, началото на 15-и век, т.е. в края на столично Търново и началото на падането под османска власт.

Основната задача на екипа на доцент Деян Рабовянов е била да разшири изследванията си на нови територии в южната страна на Трапезица към крепостната стена и ситуацията отново се оказала сложна:

"Тя е между югозападната порта на Трапезица, южната крепостта стена и една от главните улици на Трапезица. Тук археологическата ситуацията е сложна, защото имаме две или три нива от сгради и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго и всяко следващо унищожава предходното. Тук имаме 13,14 и 15 век, до когато крепостта все още се ползва".

Над 500 са разкритите монети при сегашните археологически разкопки.

"Основно медни и това е нормално, защото тези монети най-лесно се губят. Има и сребърни монети, една от тях е много добре запазена и е от времето на цар Теодор Светослав, а неговите монети са едни от най-красивите в Средновековна България", разказва доц. Рабовянов.

Едно от ценните открития сред многобройната керамика е съдове от глазираната с врязана украса с графитокерамика, типична за периода на столичния Търновград.

Крепостта "Трапезица" е около 73 декара или многократно по-малка от съседната "Царевец", но докато хълмът Царевец е проучен на две трети, то на хълма Трапезица археолозите са работили само върху не повече от 12 декара площ. И докато за археологически разкопки все пак се намират пари, дори и не колкото трябва, то за консервация, реставрация, експониране и социализиране на намереното финансиране няма от никъде. Община Велико Търново се опитва да намери пари и да направи архитектурен проект за реставрацията и консервацията на крепостта "Трапезица", която е със статут на археологически резерват, но за същинското изпълнение на дейностите трябва да има финансова помощ от държавата, чиято собственост е крепостта "Трапезица", казва доцент Деян Рабовянов:

"Очевидно е, че разкритото не е малко – крепостни стени, жилищни квартали, манастирски комплекси, дворци. За осъществяването на такава масивна реставрация сумите трябва да са големи – от стотици хиляди лева до над милион. Друг е въпросът доколко това нещо трябва да се провежда еднократно или едновременно. Трябва да се изгради концепция за тази консервация по определени маршрути, които да се подходящи за туристите, защото археолозите са работили на терени, които не винаги са подходящи за туристическия поток".

Всеки камък във Велико Търново е история, важно е да я знаем, но и да я видим, а това няма как да стане само с евтината полева консервация, която се прави със засипване на разкритото със земни маси.

Снимки: Здравка Маслянкова

Целия репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева