Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., заяви икономистът Владимир Сиркаров в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР.
За шансовете ни за следващата година той заяви:
"Реален шанс не мисля, че има, хипотетично може, а реалистичната дата да се целим е 1 януари 2026 г."
Според него доста е разтворена ножицата между разходи и приходи в държавния бюджет и прогнозира, че през следващата година още повече ще се разтвори. Като пример той посочи компенсациите на тока за бизнеса и смята, че това ще се отрази на бюджета за 2024 г.
"Това е ключова тема и за съжаление виждаме дисбаланси. Генерално като се погледне концепцията за зеления преход на Европа се вижда как се прави най-невъзможното по линия на срокове и технология, как процесът да се случи. Ключово е ресурсът, който имаме и не го използваме и какви мерки трябва да се вземат, за да имаме устойчиво икономическо развитие, да имаме енергийна сигурност. Всичко това минава през редица мерки и виждаме, че тази тема е свързана с политическата конюнктура, а тя не е цветуща в България и се блокират редица важни решения", коментира той.
И припомни, че досега имаме само едно плащане около 2,6 млрд. лв. през 2022 г. по ПВУ и "оттогава наблюдаваме дискусии и опит за стиковане на ангажиментите, които трябва да защитим и изпълнението им, и да направим план как и кога, за да вземем 1,3 млрд. лв.".
Той посочи, че не вярва до изборите да има диалог с партиите на експертно, стратегическо и държавническо ниво за управлението на публичните финанси.
"Числата и общата тенденция не са позитивни, защото ножицата между приходите и разходите се разтваря все повече. Числата на финансовия министър Петкова показват, че през 2025 ситуацията ще е утежнена. Ако текущите мерки се запазят, ножицата ще се разтвори още и ще отидем на дефицит около 18 млрд. лв., може и да е по-малко, или около 8 % бюджетен дефицит. За битка да достигнем за 3% трябват сериозни действия по разходните части. И за мен това е по-ефективното, но необходимо е да се търсят реформи по разходната част", препоръча икономистът Владимир Сиркаров.
Според него "със сигурност рязане на разходи ще е по линията на капиталовите програми" от инвестиционната програма на общините. И прогнозира съкращаване на проекти, "защото капиталовите разходи първи се пипат":
"Въпреки че от икономическа гледна точка е най-тежко, защото това са единствените ефективни разходи, ако се извършват както трябва. Не трябва да забравяме, че решенията се взимат на база политически и електорален интерес, другото е замразяване на публични разходи. Трябва да се предприемат такива мерки с определен мащаб и да има политически консенсус, за да се премине конструктивно този период."
Сиркаров коментира, че се отваря дискусията за увеличаване на приходите през промяна на данъчната система:
"Силно съм скептичен за позитивните ефекти, смятам, че ще са негативни. Има мерки в разходната част, но са свързани с политическа воля и консенсус, а такъв не се вижда на небосклона."
Според него една от мерките е изсветляване на икономиката и коментира бума на купуване на имоти с пари в кеш.
"Изсветляването на икономиката е труден процес, свързан с комплексна работа на всички институции. Смятам, че НАП направи доста неща. Ако няма корупция в държавната администрация, изсветляването на икономиката ще стане по-бързо, ако средата се подобри, стимулът ще е по-голям да се плащат данъци и осигуровки", коментира икономистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.До 1 процент от оборота на туроператорите ще бъде първоначалната вноска, която фирмите ще правят в Гаранционния фонд в туризма, който трябва да бъде създаден, за да обезпечи потребителската защита. Министерството на туризма има готовност да публикува текстовете за промени в Закона за туризма за обществено обсъждане, каза министър Мирослав Боршош пред..
Седмица на турската кухня представя кулинарното богатство на южната ни съседка, както и избрани творби на българския художник Хубен Черкелов и турската художничка Бегюм Гюджюк. Седмицата, посветена на турските ястия, беше открита с гала вечеря в София на 21.05.2025 г. По време на събитието екип от турски кулинарни специалисти представи..
Земеделските производители ще бъдат компенсирани за разходите си за вода за напояване със средства от държавния бюджет - това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, приет на първо четене от парламентарната Комисия по земеделие. Законопроектът беше внесен по т. нар. "бърза писта" от народни представители, тъй като поливният..
Поройни валежи този следобед предизвикаха наводнение по пътя след село Богорово в посока Главан и Поп Кралево. Големи количества вода и земна маса се стичат от високите терени край шосето, а разклонът за село Главан е трудно проходим. В село Поп Кралево е паднала и градушка, а в двете населени места електрозахранването е било прекъснато за кратко. Към..
Градушка с големина на орех е ударила севлиевски села, съобщиха от Община Севлиево. Щети има в селата Горна Росица, Шумата, Батошево, Карамичевци, Душевски колиби и Търхово, допълват от общинската администрация. Градушка удари села в района на Габрово и Севлиево В област Разград три села, както и част от град Цар Калоян, са без..
Държавна делегация, начело с премиера Росен Желязков, е в Рим в навечерието на 24 май, за да отдаде почит на светите братя равноапостоли и съпокровители на Европа Кирил и Методий. Премиерът заминава на традиционно посещение в Рим и Ватикана за 24 май Програмата на посещението започна с поднасяне на венци и цветя на бюст паметника на Капитан..
Близо 44 хиляди благородни елена има у нас – това сочат резултатите от пролетната таксация за състоянието на дивечовите запаси в България. В сравнение с миналата година увеличението на благородните елени е с над 2 300. Запасът от елен лопатар е над 13 хиляди броя, като повече от половината от тях са в държавните ловностопански райони. Увеличение има и..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..