Чикаго има приятелски връзки с около 30 града, намиращи се в различни точки на света. Един от побратимените градове на Ветровитият град е и немският Хамбург. Тази година се отбелязват 30 години от установяването на приятелски връзки между двата града и едно от събитията посветени на тази годишнина е изложба в немския културен център в Чикаго.
В нея Хамбург включи като участници немски фотограф и художничката Емилия Юкер. Всъщност Емилия е българка, която живее сега в Германия, но преди това и тя е една от българите, които идват в Америка. Смята ,че рисуването за нея е начин да живее, но родителите й не вярват, че рисуването е професия за препитание. И тя става химик. Но с усещането на художник търси и открива в органичната химия безкрайно много цветове. Като в рисуването.
Емилия, как изглеждаше твоята американска мечта преди 32 години години, когато се запъти към Америка?
"Нямах време да имам мечти. Аз просто работех. Специализирах 3 различни специалности в Холандия и в Западна Германия. След което се получи предложение от американска страна за метода, който разработвах за използването на ядрено-магнитен резонанс в изследването на растения в сухоземни еко системи.
Мечтата да бъда в Америка се пречупваше от това да се получи добър резултат. Моята мечта беше да създам нещо, което е много важно за опазване на околната среда, за екологията. И аз просто като всеки научен работник живеех с мисълта да имам публикация с научен резултат."
Какво работиш в Германия и доволна ли си от това, което правиш сега, освен, че рисуваш?
"В Германия работя по много неща. Първо като научен работник преподавам на студенти. Аз съм основател и председател на Културно дружество - Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. Ние работим на ниво литературен фестивал, литературен конкурс, който е единствен в Северна Германия, може би и в Германия. Освен това съм художник. Художническата професия допълва останалите професии.
Аз съм завършила и музикална школа. 11 години свиря в акордеонния оркестър на Хамбург. Това ми помага да правя и тези музикални картини, които правя, защото тези познания по солфеж и теория на музиката също помагат. Аз свиря и на други инструменти.
В Америка харесвам отвореността, нестандартното. Те имат интерес от развитие. Но в Америка трябва да си много подготвен за да успееш. Германия е вече създадена страна. Тя има утвърдено общество. Много от тях казват, ние всичко имаме. Те търсят сигурността. Те ти дават възможности за обучение, дават ти възможности за много социални пари, които много хора ползват. България е моята любов. Аз не знам, когато говориш за любов какво можеш да кажеш освен ,че я обичаш. Ти я приемаш такава каквато е.
Аз не мога да кажа каква е България. Аз мога да кажа, че България трябва много да учи. Ние имаме хромозоми, които помнят още от прародителите ни. В момента изживяваме нещо, но ние не можем да бъдем чужди. Извинете ме. Ние можем да бъдем само българи. По-света могат да имат много хубави неща, но те не са наши. Ние трябва да се научим да ценим нашето, да го развиваме. Това съм научила от германците. Ако има 2 неща, които са : едното е много хубаво, но едното е тяхно, те вземат тяхното.
Така ти развиваш своето и наистина своето става по-хубаво и един ден то наистина става най-хубавото, което харесваш. Ако искаме да ни има нас, ние трябва да бъдем ние си. И да се учим как да се развиваме. Трябва да бъдем с всички в добри отношения, трябва да произвеждаме, да работим.
Аз съм сърцето на компанията. Моят баща беше такъв. Обичам шегите, които са на червено вино. Тогава вече всички шеги идват автоматично. Обичам шопския хумор, габровския хумор…Много обичам да се смея, а немците са спестовни като габровци, но аз им казвам в Хамбург са още повече габровци дори. С една улица карат много имена. На немците им казвам трябва да си направите чашите на две - както сте спестовни, да бъдете още по-спестовни. Да се учите от габровци, защото те хем спестявам, но и нещо внедряват. Докато германците само спестяват!".
Още по темата в интервюто на Елена Цанева с Емилия Юкер за рубриката "Америка - илюзии и реалности".
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..