Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Произведението е част от културното наследство на ЮНЕСКО и е важен символ за грузинската идентичност

Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България, за епическата поема "Витязът в тигрова кожа"

"В поемата се разказва и за историческата връзка между Грузия и България", казва Негово превъзходителство

4
"Витязът в тигрова кожа"
Снимка: Посолство на Грузия в България

В София се състоя специално събитие по повод публикуването на българския превод на епическата поема "Витязът в тигрова кожа" от Шота Руставели – шедьовър, смятан за "короната на грузинската литература". Това изключително произведение е част от културното наследство на ЮНЕСКО и е важен символ за грузинската идентичност.

На събитието присъства Негово превъзходителство Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България, който сподели своите мисли за значението на поемата и културните връзки между Грузия и България. По думите му, "Ренесансът на Грузия" през 11 и 12 век е златният век на страната, когато Грузия е била една от най-силните държави в региона. Важна роля в този период играе "цар" Тамара, вдъхновение за образа на Нестан-Даражан в поемата.

Руставели, съветник на "цар" Тамара, създава поема, която съчетава богатствата на грузинския фолклор с дълбоки философски размисли. Основни теми в творбата са равенството между мъжа и жената, толерантността и хармонията – идеали, които резонират и в съвременния свят. 

Както посланик Бердзенишвили подчерта, тези ценности са в основата на грузинската култура, а поемата остава актуална и до днес.

В интервю за "Нощен хоризонт", Негово превъзходителство подчерта, че книгата е част от грузинските семейни традиции. Тя се подарява като благословия на младоженките, които я носят в своя нов дом, за да ги съпътства през целия им живот. Това е един от символите на грузинското културно наследство, което изгражда мостове между поколения и народи.

Събитието беше вълнуващо и вдъхновяващо, разкривайки богатата традиция на Грузия и нейната свещена литература, която продължава да вълнува хора по целия свят

Каква е основната символика на заглавието "Витязът в тигрова кожа" и какво означава тигровата кожа в контекста на средновековна Грузия?

"Най-напред искам да благодаря за поканата. За мен е чест да бъда гост на Българското национално радио. Радиото е чудесен начин да докоснем много сърца и умове в българското общество. Днешната вечер е част от публичната дипломация на Грузия - не само представяме поезията, но и грузинската история и култура, да запознае българското общество с нея. Това е прекрасен мост, който обединява хората. Специални благодарности на г-н Стоян Бакърджиев за блестящия превод. Преводът е инструментът, чрез който грузинската култура става достъпна и се популяризира."

Да разкажем малко повече за историческия и културния контекст на Грузия от 12 век, когато е създадена тази поема. Как тя отразява живота и идеалите на грузинското общество и каква е връзката й с днешния ден?

"Много е интересно. Единадесети и дванадесети век в Грузия се наричат "Ренесансът на Грузия". Много неща се случват по това време. Грузия е най-силната държава в тази част на света. По това време ние сме първата страна, която има жена "цар".

Това е много впечатляващо. Говорим за "цар" Тамара?

"Шота Руставели, авторът на поемата, е неин съветник. Творбата разказва за сюрреалистичен свят, който свързва евразийския континент. В нея има много афоризми и народни мъдрости, които използваме и до днес – не само в Грузия, но и в други части на света.

Какви са основните теми и мотиви в поемата и как тези теми са актуални днес?

"Точно затова поемата е включена в културното наследство на ЮНЕСКО. Тя говори за хармония, неутралност, свобода и най-вече за уважение между мъжа и жената – теми, които звучат напредничаво за своето време. Това е история за любов, драма и отмъщение, но също така за толерантност и равенство, ценности, които резонират и днес. Това е причината, поради която избрах да навляза в българското общество с тази интересна поезия, не само за да популяризирам грузинската историческа култура, а и да запозная българското общество със случващото се. България също съществува по това време, когато управлява Византийската империя. Също така е важно да спомена историческата връзка между Грузия и България – двама грузински войни основават Бачковския манастир, което е още един мост между нашите култури. До ден днешен това е уникалната връзка между България и Грузия. А книгата е именно от тази епоха."

Негово превъзходителство Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България (в ляво)

Да, наистина впечатляващо. Нека разкажем на слушателите малко повече за поетическия стил на Руставели и как той съчетава грузинския фолклор с философски размисли.

"Стилът на Руставели е уникален и труден за разбиране дори и за грузинците. За съжаление, това е единствената му запазена творба. Г-н Бакърджиев се е справил прекрасно с предизвикателството на превода, защото текстът е сложен и изпълнен с многопластови символи."

Каква е връзката между „цар“ Тамара и образа на Нестан-Даражан в поемата? Как тази връзка влияе на самата творба?

"Има различни интерпретации, но със сигурност Руставели е вдъхновен от Тамара. В Грузия има традиция младоженките да носят тази книга със себе си в новия си дом като символ на мъдрост и благословия за бъдещето. Това показва важността на поемата за грузинската култура. Това е традицията. Много е красива."

Много впечатляващо. Какви идеали за равенство между мъжа и жената се изразяват в поемата и как те ни помагат да разберем грузинската култура днес?

"Благодаря за въпроса. Бих искал да споделя, без да преувеличавам: Като баща на две дъщери, след като вече съм живял година и половина тук, мисля че и в двете страни женската сила е изключително важна. Грузия има дълга традиция на уважение към жените, не само заради „цар“ Тамара, но и заради силната роля на жените в историята ни. Имаме основен етап в нашата история и искам да спомена в това ексклузивно интервю: Грузия е една от първите страни в света, които в началото на двадесети век, след първата световна война, имаме три години независимост и по това време нашата държава е все още много млада, говоря за годините 1918-1921 г., имаме пет жени в парламента, по онова време в конституцията жени и мъже са равноправни. В нито една демокрация по света по онова време няма такова равенство, дори и в сърцето на Европа. Също така е много важно да спомена, че от петте жени едната е мюсюлманка, при нас е първата жена мюсюлманка в парламента в световен мащаб, ние сме христианска страна. Смятам, че този факт говори сам за себе си."

Негово превъзходителство Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България (в ляво)

Каква е философската основа на поемата "Витязът в тигрова кожа" и как тя интерпретира любовта, приятелството и стремежа към съвършенство?

"Най-важните послания в поемата са равенството и толерантността – те са универсални ценности, които са валидни и днес. Затова тази творба е не само грузинско съкровище, но и културно наследство на цялото човечество."

Как се възприема влиянието на поемата върху грузинската литература и как тя е интерпретирана от следващите поколения писатели?

"Поемата на Руставели се използва много в грузинската литература и е сравнима с Шекспировите произведения. Тя е вдъхновение за много поети и писатели".

И накрая, къде българският читател може да намери тази книга? Ще бъде ли достъпна в книжарниците?

"Засега изданието е част от благотворителна инициатива, но в бъдеще може да бъде достъпно и в книжарниците. В момента е изложено в грузинския кът на Националната библиотека, а при интерес от издатели ще бъде пуснато в продажба. Към момента спада към проект на публичната дипломация".


Още по темата в разговора на Станислава Пирчева с Негово превъзходителство Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България за БНР.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз, всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12

Къщата на семейство Овчарови в Ново село е превърната в безплатен музей

Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София.  Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..

публикувано на 05.01.25 в 05:56

Антропологът Оливие Живр: Вкусът на радиоточката е като на шкембе чорба

Навръх рождения ден на програмите на БНР "Хоризонт" и "Христо Ботев" "Изотопия" припомня интервюто, с което започна настоящия радиосезон, за да засвидетелства уважението на голямото радио към малкото – някогашната радиоточка . С течение на времето нещата се променят. В България изучава културното наследство в Самоковско, но и в..

публикувано на 04.01.25 в 10:43
Исус Ангелов

Исус Ангелов - един млад човек, който "създава усмивки в хората"

Исус Ангелов е потомствен музикант, наследил таланта си от дядо си и баща си. Обича да работи и да постига целите си. С един акордеон може да предаде звука и на други музикални инструменти, като орган и цигулка. „Музиката я поставям на първо място и се радвам, че като един символ на столицата, свирейки къде ли не, създавам настроение, радости..

публикувано на 01.01.25 в 10:00
Д-р Людмила Баждарова - неонатолог

Д-р Людмила Баждарова: Помни се преживеният ужас и после невероятната благодарност, която съм изпитвала и щастие от спасеното дете

Д-р Людмила Баждарова е гост в рубриката "Горещи сърца". Тя е педиатър, неонатолог и детски кардиолог. Завършва Медицинския университет в София през 1990 г. През 2001 г. придобива своята първа специалност Детски болести. През 2006 г. придобива специалност - Детска кардиология, а през 2021 г. - и третата си специалност - Неонатология...

публикувано на 29.12.24 в 06:05
Калин Симеонов

Калин Симеонов: Държавата върви в добра посока в IT сферата

Как България да напредва? Калин Симеонов – носител на награда "Джон Атанасов", има своя отговор. Страната трябва да задържа умните програмисти. Тази година заедно с Драгомир Попов той е отличен с грамота "Джон Атанасов" в категорията "Ученици и техните преподаватели". Калин Симеонов започнал да се занимава с програмиране от интерес...

публикувано на 26.12.24 в 08:01
Драгомир Попов

Драгомир Попов: Рано е ИИ да се изучава масово в училищата

Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..

публикувано на 25.12.24 в 08:10