Дмитрий Орешкин: БРИКС е съюз на недоволните от разпределението на глобалните роли

Клубът на останалите - и така може да бъде описана БРИКС, организацията, която подслони необвързаните. Има и други дефиниции за тази организация, създадена през 2009 от Бразилия, Русия, Индия и Китай. По-късно се присъединява и Южна Африка, а от началото на годината влязоха още Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства. Имаше и един знаков отказ - на Аржентина, след като президент там стана Хавиер Милей. Но пък редица други държави проявяват интерес към членство в БРИКС: Индонезия, Северна Корея, Саудитска Арабия и дори Турция, като единствен член на НАТО.

Тази година ротационното председателство в БРИКС е на Русия. 16-ата среща на върха се състоя в Казан, столицата на Татарстан. Кремъл не спира да хвали събитието като повратна точка в историята, когато се създава нов световен ред. Световен антизападен ред, доминиран от Русия. Пръв за новия световен ред заговори китайският президент Си Цзинпин на изпроводяк в Москва при последното си посещение там: "В момента се случват промени, каквито не е имало от 100 години", каза Си на Путин, на стълбите на Кремъл. "И ние двамата ще ги оглавим", допълни китайският президент преди да се качи на лимузината.

Съгласен ли сте, че срещата на БРИКС в Казан показа, че макар и под западни санкции, Русия не е в международна изолация въпреки продължаващата трета година война срещу Украйна?

"Това беше до голяма степен демонстративна акция. Всички участници в нея го знаеха и тя постигна това, което искаше Путин. Демонстрацията се състоя. БРИКС всъщност не е никаква структура. Тя няма собствена икономическа основа и собствена валута. Това е група на Глобалния юг, която не харесва лидерството на европейско-американския свят. Лидерите в тази група са конкуриращите се помежду си Китай и Индия, които са най-гъсто населените страни с бързо растяща икономика, но не и Русия. 

Пропагандният резултат е постигнат на 100%. В това няма никакво съмнение. От функционална гледна точка това не е военен, не е и икономически съюз. Това е по-скоро съюз на недоволните, които мислят за преразпределяне на глобалните роли. Освен това, всеки има собствено виждане за това в чия полза трябва да стане преразпределянето. Така че Путин може да бъде доволен, но Западът може да не се притеснява, защото зад тази красива пропагандна фасада практически не стои нищо. Засега не виждаме никакви конкретни решения или договорености за правилата на играта." 

• Милен Керемедчиев: В Казан започна подготовката за Първата световна финансова война

• Кузман Илиев: БРИКС не искат да са опозиция на Запада, а да покажат, че светът е многополюсен

"Първо, за обща валута и дума не може да става. Символично нарисуваха някаква банкнота на БРИКС. Путин я хареса и я подаде на управителката на Централната банка на Русия Елвира Набиулина, която не я хареса. И няма как да й хареса, защото ако се въвежда обща валута в рамките на БРИКС, тя би трябвало да е китайският юан. Разбира се, никой няма да се съгласи с това - от Индия до Южна Африка. 

Що се отнася до някакви договорености за пазарите - възможно е, но те и без това работят добре. Индия и Китай са основните потребители на руски петрол и газ и за това не е нужен никакъв БРИКС. Доста неясно образувание е БРИКС - обединение не в името на нещо, а против нещо - в конкретния случай против омразните Европейски съюз и Съединени щати. Протестната нотка обединява, но това не е обединение на позитивна основа. Нищо обединяващо от гледна точка на политиката, икономиката и отбраната не се чу и изглежда не се е обсъждало. Дори и да са се водили подобни разговори, това е ставало само на двустранна основа и при закрити врата. Ако в тези обсъждания бяха участвали всички, непременно отнякъде щеше да изтече информация. Така че това е много добра и скъпоструваща пропагандна операция."

• Генералният секретар на ООН е в руския град Казан за форума на БРИКС

• Генералният секретар на ООН не е желан в Киев

• Гутериш се срещна с Путин, призова за "справедлив мир" в Украйна

На пленарното заседание в Казан Владимир Путин заяви, че "всички участници споделят сходни стремежи, ценности и виждане за новия демократичен световен ред". По думите му този ред трябва да се основава на "универсалните принципи на уважение на законните интереси и суверенния избор на страните и народите". Според вас как всъщност Путин си представя новия световен ред? И доколко неговата представа съвпада с тази на другите големи в БРИКС, най-вече Китай и Индия?

"Доколкото разбирам логиката на Владимир Владимирович, става дума за връщане към зоните на влияние. Путин нееднократно е давал да се разбере, че му харесва ситуацията със зоните на отговорност. Той смяташе, че Русия трябва да отговаря за сигурността на бившата съветска зона за влияние. Може би с изключение на балтийските държави, с чиято загуба в Кремъл бяха готови да се примирят. Но иначе това е нашата зона на влияние и в нея, разбира се, влизат Украйна и повечето бивши социалистически страни. 

Китай има своя зона на отговорност, където влиза например Тайван. Путин не се меси в тайванските въпроси, защото това не е негова територия. А зоната на отговорност на Съединените щати трябва да бъде по-малка. Ако разбирам Владимир Путин правилно, става дума за връщане към правилата и идеалите на XX, ако не и на XIX век. 

Подходът на Китай е по-различен. Той също не харесва лидерството на Европейския съюз и Съединените щати, но, първо, те са основните му търговски партньори и второ, поне засега не възнамерява да решава със сила проблемите си с тези центрове на влияние. Китай успешно се конкурира, като използва това, което се нарича на Запад "мека сила". Той инвестира в Африка, в развиващите се страни в Азия, изпраща там свои хора, фирми и капитали и се превръща във влиятелна международна сила без да прибягва до военно-административен контрол. 

Путин схваща своята зона на влияние във военно-административни термини. Т.е. на конкретните тритории трябва да бъдат поставени хора под контрола на Кремъл. Такава е логиката. При Китай на тези територии трябва да има хора, които зависят от икономическата му подкрепа. В този смисъл Китай е по-прогресивен. 

Що се отнася до Индия, която е в постоянен конфликт с Пакистан, а вече се изострят и отношенията й с Китай, тя има собствено виждане за своята зона на контрол. Така че Европейският съюз например или НАТО са много по-ясно структурирани. Въпреки трудностите при управлението на НАТО, където решенията задължително се взимат с консенсус."

• Матс Енгстрьом: Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал. Кандидатстващите искат алтернативи

• "Таймс": Сърбия може да се откаже от ЕС и да се присъедини към БРИКС

• Турция е решена да продължи преговорите за членство в БРИКС

Тази седмица Държавната дума ратифицира договора за стратегическо партньорство между Русия и Северна Корея, който предвижда и взаимна военна помощ. Същевревенно разузнавателните данни за изпращането на севернокорейски войници на руска територия бяха потвърдени и от Владимир Путин на заключителната му пресконференция в Казан. Защо Русия се обърна за военна помощ към Северна Корея, а не към съюзниците си в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, която е военен съюз. Нещо повече, Русия има всички основания да потърси такава помощ, след като в началото на август на територията на Курска област, която е в международно признатите граници на Русия, нахлуха украински войски.

"Абсолютно сте прав. Организацията на Договора за колективна сигурност е специално създадена структура, която да гарантира колективната сигурност, ако някоя от страните участнички попадне в конфликтна ситуация. Путин има много такива структури: ОНД - Обединение на независимите държави, Съюзната държава на Русия и Беларус, Организацията на Договора за колективна сигурност. Сега се появава БРИКС. Неотдавна имаше ШОС. Най-ужасното е, че те не работят. 

Те са създадени на хартия, написани са някакви документи, създаден е административен апарат. Даже съществува някакъв общ парламент на Съюзната държава Русия - Беларус. Никой не знае кои са членовете на този парламент, с какво точно се занимават, но всичко е написано на хартия. Защото това са демонстративно фалшиви структури. Организацията на Договора за колективна сигурност се нарича още Ташкентски пакт, който беше подписан в столицата на Узбекистан. След това същият този Ташкент три пъти влиза в организацията и излиза от нея в зависимост от това дали му харесва или не. Армения излиза. Мисля, че останаха пет държави: Русия, Беларус, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. И никой не възнамерява да воюва на страната на Русия, включително братска Беларус. 

Тъй като Путин се връща към съветската система, неговите действия трябва да се възприемат по съветски, т.е. да се обръща внимание не на това, за което говорят и пишат, а на това, за което не говорят. Всички говорят за корейските войски. За Путин това е важно като символичен жест. А защо няма беларуски войски? Нали това е съюзна държава! Господин Лукашенко многократно е говорил за братските си чувства, спомнял си е едва ли не как рамо до рамо с Путин са воювали с Хитлер. Появата на севернокорейски войници е повод да се замислим защо няма беларуски войници. Защото членовете на Организацията на Договора за колективна сигурност прекалено добре познават ситуацията вътре в Русия, в бившия Съветски съюз, и разбират, че не си струва да подкрепят страна, която няма да спечели."