Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Геополитическият разговор в България не се състои в неговата цялост"

Мария Симеонова: Пагубно е, че нямаме външнополитическа стратегия

"Стоплянето на отношенията между София и Скопие трябва да бъде високо в приоритетите на българските политици"

| Интервю
Мария Симеонова
Снимка: Иван Русланов

Пагубно е, че нямаме външнополитическа стратегия. Това заяви пред БНР Мария Симеонова, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Може би това е една от причините да не се говори за външна политика по време на кампания. Нямаме стратегически документ, който да служи като котва".

Геополитическият разговор в България не се състои в неговата цялост през последните 15 години, обясни още тя в предаването "Нещо повече". 

"Самата евроатлантическа общност се променя, адаптира се към геополитиката. България не може да си позволи да остава вън от тези разговори. Нашите политици постоянно са в кампании и залагат на сигурни теми. По-често са вътрешнополитически. Те не съумяват да поставят в геополитическия контекст благосъстоянието на нашата икономика". 

Симеонова коментира и последната Среща на върха на лидерите от ЕС, чиято основна тема беше миграцията.  

"Преди официалната среща се състоя неформална, в която взеха участие по-малко държави. Там България не присъстваше, въпреки че  е външна граница на ЕС.  Това е един пример как страната ни започва да бъде изолирана, тъй като политическата криза създава усещане за нестабилност, за липса на последователност в решенията, които предлага в Брюксел. Политическата криза води до това капацитетът на българската държавна администрация също да бъде поставен под въпрос. Самите политици трябва да разчитат на една държавна администрация, която има достатъчно експертиза и е добре платена. Отделя се обаче прекалено малък бюджет за българската външна политика". 

В българската външнополитическа стратегия, ако някога имаме такава, Западните Балкани трябва да бъдат регион от най-голямо значение за България, заяви Симеонова. 

"В момента не се усеща по този начин. България успя да вкара двустранните ни отношения с РСМ в рамка, която европейците могат да разберат. Страната ни постави вписването на българите в Конституцията на РСМ като условие за защита на правата им. Топката е в ръцете на нашите съседи. Вече втора година те не могат да прокарат тези промени. 

Между френското предложение и днешния момент София и Скопие не направиха нищо, за да работят по изпълнението на други елементи от двустранните отношения като културната дипломация. Забравихме, че сме съседи. Нашите интелектуалци също губят връзки едни с други. Това вреди на отношенията между обществата. 

В момента българската позиция е много сигурна. Тя е подкрепена от останалите държави-членки на ЕС. Не мисля, че трябва да се променя. Но не трябва да се ограничаваме само до вписването на българите. Ние сме съюзници в НАТО, имаме общи интереси за сигурността в региона. Западните Балкани играят важна роля в обезпечаването на енергийната сигурност на европейския континент. Би било поредната изпусната възможност да не изпълним една външнополитическа цел със съдържание. Стоплянето на отношенията между София и Скопие трябва да бъде високо в приоритетите на българските политици". 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Панихида за Алексей Навални в софийската църква "Света Неделя"

Една година от смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални беше отбелязана с панихида в храм “Св. Неделя”. Инициативата е на движението "За свободна Русия", което е сдружение на руски имигранти в България. На днешния ден миналата година руските власти обявиха, че Навални е починал в отдалечена руска арктическа наказателна колония, където..

публикувано на 16.02.25 в 14:12

Проф. Пламен Павлов: Фондация "В. Левски" да стане държавно-обществена и да се ангажира повече с най-уважавания национален герой

Фондация "Васил Левски", според мен, трябва да се превърне в държавно-обществена, както в други държави. Самата държава да се ангажира повече с най-уважавания и тачен национален герой. Мисля, че съм прав, заяви проф. Пламен Павлов, историк преподавател и председател на фондацията, в интервю пред БНР. В предаването "Неделя 150" разказа..

публикувано на 16.02.25 в 13:42

В Дупница раздават 12 000 фиданки за разсаждане

12 хиляди плодни, медоносни и паркови дръвчета за пролетно засаждане ще бъдат раздадени на централния пл."Свобода" в Дупница. Това се прави за втори път в града по иниицатива на "Гората.БГ", а Общината съдейства.  Ще бъдат подарявани плодни дръвчета - кайсии - зарзали, сливи жълта афъзка, ароматни дюли, облачински вишни, ябълки (подложка), череши..

публикувано на 16.02.25 в 13:37
Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров на Конгреса на БСП, 15 февруари 2025 г.

Неофициално: Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП

Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж. Това е резултатът от първия тур в гласуването за председател на БСП на делегатите на 51-ия конгрес, научи "Хоризонт" от свои източници.  Разликата помежду им е в полза на Зафиров. Трети се е класирал бившият председател на софийската организация Калоян Паргов, четвърти е евродепутатът..

публикувано на 16.02.25 в 13:34
Антониу Коща

Антониу Коща: Година след смъртта му наследството на Навални е живо

"Смъртта на Алексей Навални дойде след години преследвания от Кремъл. Той не се уплаши. Той отстояваше свободата и демокрацията пред лицето на подтисничеството. Една година след смъртта му неговото наследство е живо". Това се казва в изявления на председателя на Европейския съвет Антониу Коща по повод първата годишнина от смъртта на..

публикувано на 16.02.25 в 13:29

Според президента Вучич в Сърбия има опит за "цветна революция"

Протестите срещу управляващите в Сърбия продължават над три месеца заради инцидента със срутената козирка на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 15 души. Днес продължават акциите на студентите в един от университетските градове - Крагуевац, които вчера бяха направили 15-часова блокада. Протестиращите в Сърбия отбелязват националния празник на..

публикувано на 16.02.25 в 12:34