Проф. Уве Юн: Дните на германското правителство са преброени

Интервю на Весела Владкова с проф. Уве Юн и проф. Агнешка Герингер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Германският автомобилен гигант "Фолксваген" обяви, че финансовото му положение е толкова драматично, че вероятно ще се наложи да затвори три от десетте завода в Германия. Десетки хиляди работни места са в риск, а заплатите на онези, които ще останат на работа, трябва да бъдат намалени.

Случаят "Фолксваген" е само един от примерите за кризата в германската икономика, която макар да отбеляза плах ръст през третото тримесечие, е на ръба на рецесията. И в същото време примерът е показателен за икономическите проблеми на Федералната република в третата година на тройната коалиция. Всъщност, нито една от трите партии - социалдемократи, зелени и либерали, не оспорва, че нещата не вървят. Но и трите партии чертаят три различни пътя за излизане от кризата.

"Канцлерът обявява среща с индустриалци, без участието на икономическия и на финансовия министър. Дори само това вече говори много за състоянието на коалицията. Това правителство не е способно да управлява. То приключи".

Присъдата е на лидера на опозицията Фридрих Мерц, година преди редовните парламентарни избори в Германия вече номиниран за канцлер от консервативния блок ХДС/ХСС. С тази присъда са съгласни близо половината германци. А срещите, за които говори Мерц, стъписаха и икономисти, и политически наблюдатели.

Първи инициативата поде министърът на икономиката Роберт Хабек от Зелените, който обяви пакет от мерки за стимулиране на инвестициите, финансирани чрез нов дълг, без да се координира с канцлера социалдемократ и с финансовия министър, лидер на либералите. След това канцлерът покани на среща индустриалци, но без присъствието на икономическия и на финансовия министър. Ако не си поканен на купон, имаш две възможности - или да плачеш тихо вкъщи, или да организираш контракупон. И тъй като финансовият министър Кристиан Линднер не е от хората, които ще се затворят вкъщи да ронят горчиви сълзи, той на свой ред свика алтернативна среща с представители на бизнеса, паралелно със срещата в канцлерството.

"Впечатлението, което оставят трите партии, е, че все по-трудно дори си говорят. Или казано иначе - вече сме в предизборна кампания. А щом сме в предизборна кампания, значи дните на правителството са преброени", анализира политологът проф. Уве Юн от университета в Трир. Всичко започна с официално обявената криза във "Фолксваген". Концернът проспа зеления преход и се забави със серийното производство на електрически автомобили, допусна прекомерна зависимост от китайския пазар, който се срина, след като китайците започнаха да правят добро качество електромобили, но на по-ниска цена, и не на последно място - все още не може да преодолее гигантските загуби покрай дизеловия скандал.

"Проблемите на "Фолксваген" са симптоматични не само за автомобилната индустрия", подчертава проф. Агнешка Герингер от техническия университет в Кьолн. Тя поставя и друг акцент: средната класа и индустрията като носещите колони на германската икономика. "Основните проблеми на нашата икономика се отнасят до всички играчи", казва тя:

"За всички е важна структурната рамка, условията, които създава държавата за спокойната и предвидима работа на икономическите субекти. Говоря например за данъчната политика - компаниите трябва да се справят от една страна с високи ставки, а от друга - с една много и излишно усложнена данъчна система.

Заради провалената енергийна политика компаниите се борят с високи енергийни разходи. Сблъскват се с липса на работна ръка, трудовият пазар като цяло е прекалено регулиран и администрацията е тромава, което се дължи на неосъществени реформи. Нереформираните структури не отговарят на динамичното развитие в наши дни. Така компаниите губят време и сили в спазването на бюрократични процедури, вместо да го инвестират в своите продукти".

Споменавате бюрокрацията, проф. Герингер. Нейното намаляване е в ръцете на политиците и човек би казал, че за това е нужна само политическа воля и не струва скъпо.

"Проблемът е отдавна известен, но никой не се захваща с неговото решаване. Не виждам правителството да има желание да провежда структурна реформа. Реформа означава промяна, излизане от зоната на комфорта, орязване на установени привилегии. А това обикновено е съпроводено от недоволство, което управляващите искат да избегнат, защото вече са насочили погледа си към следващите избори и се опасяват, че ще загубят гласове".

Управляващата тройна коалиция, а и опозицията сякаш вече са открили предизборната кампания и разнобоят с трите различни икономически инициативи показва, че управляващите не търсят съвместни решения. Едните искат инвестиции за сметка на нов дълг, другите не искат увеличаване на данъците, а трети държат на дълговата спирачка в бюджета. Мисията невъзможна, така ли?

"Така е. Партиите започнаха предизборната борба и за икономиката това не е добре. Още цяла година да държат икономиката в безтегловност е излишно губене на време. За Германия като водеща икономическа сила в Европа това може да е фатално.

Сигурна съм, че политиците осъзнават колко опасно е това поведение за германската икономика. Със сигурност си дават сметка, че много компании вече се питат дали да не преместят дейността си в чужбина. Но макар диагнозата да е поставена, не виждам правителството да предприема лечение. Това може да се окаже препъни камъкът за тройната коалиция", смята проф. Агнешка Герингер.

Политологът проф. Юн не се наема да прогнозира дали през март ще има предсрочни избори, защото предстои приемането на бюджета за следващата година. "От нощта на 14 срещу 15 ноември зависи бъдещето на коалицията", казва той.

"Приемането на бюджета е най-малкото, което трябва да постигнат, ако искат да продължат заедно. Ако правителството не може да прокара бюджет, значи няма смисъл да се мъчи да управлява. В момента все още има големи различия между трите партии в коалицията. Ако се вярва на финансовия министър, в бюджета има дупка от около 9-10 милиарда евро. Затова той настоява за още по-голямо свиване на разходите, което другите две партии не искат".

Реалистичен ли е сценарият, при който либералите на финансовия министър Линднер излизат от коалицията и социалдемократите и Зелените продължават да управляват с правителство на малцинството, проф. Юн?

"Тази възможност съществува, но мисля, че Роберт Хабек ще има последната дума. Той ще бъде номиниран за канцлерския пост на конгреса на Зелените по-късно този месец. Ако той реши да остане със социалдемократите на власт, ще бъде обвиняван, че иска да управлява на всяка цена. А това няма да е добре за предстоящата кампания.

Но да се върна на бюджета - без бюджет едно правителство на малцинството не би могло да провежда каквито и да било политики. Така че не съм сигурен, че социалдемократите и Зелените биха се съгласили на пожънат негативи преди изборите догодина, каквито със сигурност ще им донесе оставането във властта без бюджет".

Линднер вече обяви, че тази есен е "съдбоносна". Сякаш той наистина иска да излезе от правителството, но неговите либерали не винаги са имали добри изборни резултати и има реален риск да не влязат в Бундестага?

"Все пак трябва да кажа, че Линднер в момента е категоричен, че той и партията му са длъжни да останат в правителството, защото носят отговорност за управлението на държавата. В същото време либералите трябва добре да си направят сметката, дали ако останат в коалицията ще успеят да подобрят резултата си на редовните избори през септември догодина. Все пак над две трети от техните избиратели искат партията да излезе от управлението.

Тройната коалиция наистина не е одобрявана от германците, повече от половината искат предсрочни избори. Но за либералите е въпрос на оцеляване, защото в момента те са под чертата за влизане в Бундестага".

Във всички социологически проучвания от месеци опозиционният блок ХДС/ХСС води убедително. Когато и да са следващите избори - още през пролетта или в края на септември - с кого консерваторите биха влезли в коалиция?

"Това е не по-малко интересен въпрос. Лидерът на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц твърди, че може веднага да поеме руля. А по-малък партньор, който се приема и от посестримата баварска партия ХСС, може да бъде Социалдемократическата партия на сегашния канцлер Шолц, но със значително по-слаб резултат, разбира се. В консервативния блок ХДС/ХСС все още спорен остава въпросът дали да се коалират със Зелените. За момента Християнсоциалният съюз изключва тази възможност, но мисля, че това не е последната дума по въпроса.

Ако либералите прескочат петпроцентната бариера, със сигурност ще бъдат коалиционен партньор под някаква форма. Предполагам, че либералите ще водят кампанията с посланието, че се стремят към коалиция с консерваторите, за да привлекат избиратели извън твърдото ядро и да накарат симпатизанти на ХДС/ХСС да гласуват за тях като потенциален коалиционен партньор".

Още при създаването на тройната коалиция на канцлера Шолц беше ясно, че най-големите различия между партиите в неговото правителство са в икономиката. Назря ли моментът тя да ги спъне?

"Така е. От самото начало във финансовата политика, икономиката, но дори и в някои аспекти на социалната политика бяха начертани дебели червени линии. Дори може да се каже, че либералите са равно отдалечени от социалдемократите и от Зелените. Така че ако коалицията се разпадне, причината със сигурност ще бъде икономиката", смята проф. Юн, но допълва, че преди гласуването на бюджета в Бундестага след две седмици има още едно гласуване, което може да повлияе на германското правителство. "Ако в САЩ спечели Доналд Тръмп и това завари Германия в политическа криза, американските избори може да накарат тройната коалиция да стисне зъби още малко".