От 5 години в Чикаго работи Български клуб по волейбол. Боян Петев, Стоян Славов и Симеон Младенов са основателите и собствениците на Българска волейболна академия във ветровития град.
В 58-ми епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" гост е Боян Петев, единият от основателите на волейболния клуб.
"Беше страхотно да бъда съдия, но имах желанието и амбицията да стана и треньор. Имах колеги съдии, които бяха завършили Националната спортна академия. Аз съм завършил УНСС. Питах има ли за мен място в някой отбор като помощник треньор, да се уча на занаят.
Имаше една бариера в която се казваше - ти не си от НСА. Никой няма да ти обърне внимание. Ти не си завършил. И аз все казвах - добре, аз все си мисля, че ще съм успешен. Шофьорската книжка не кара колата. Сертификата за треньор не те прави треньор, защото знаем много треньори, които имат сертификат и не се справят. Това е, което Америка на мен ми даде шанс да покажа, че мога, без значение дали имам сертификата или нямам, сподели за БНР Боян Петев.
За Боян Петев волейболът измества футбола, ските, баскетбола и дори високите му постижения в спортните танци. Момчето израстнало в Смолян, много иска да бъде треньор. Само че, няма диплома от Спортната академия, а дипломата по икономика от Университета за национално и световно стопанство си е икономческа , а не спортна. И никой в България не иска да му даде шанса да учи другите на спорта, който познава и обича .
Как така от Смолян, където със сигурност всички карат ски, ти се запали по волейбола?
"Ние бяхме 4 момчета, които учехме заедно и тренирахме заедно в местния отбор “Родопа” Смолян. Аз започнах малко по-късно от тях, но винаги играех с тях в училищния отбор. След това те ми казаха, ти си достатъчно добър да се пробваш и в клубния отбор. Ходихме няколко тренировки с тях. Треньорйт ме хареса, имаха нужда от състезатели и така започнах. "
Спортните танци или нещо друго те доведе в Америка? Или мечтата?
"Мечтата беше много проста. Да науча английски до ниво на което мога да си подсигуря по-добра позиция и работа в България. Това беше причината да дойда. Времето, в което аз емигрирах имах стабилна, добра работа в България в адвокатска кантора и отделно втората ми професия беше съдия към българската волейболна федерация.
Изкарвах доста добри средства за годините на които бях и за живота, който имах. Не страдах от липса на средства, но ме беше яд, че не можех да си намеря т.н. корпоративна работа. Напр. в Бизнес парка в София. Това беше 2010, 2011,2012 година. Много от позициите, които аз исках да заема в различни банки изискваха перфектен английски. Аз бях завършил езикова гимназия, но това някак си не беше достатъчно и аз не се чувствах достатъчно подготвен и приятел ми предложи да заминем временно в Америка и аз си казах: - Защо не? Три месеца.Това ще ми помогне доста и останах да уча след това. Точно преди да завърша, срещнах жена ми и след това вече нямаше връщане назад. Но в никакъв случай не съжалявам, защото тука постигнах нещо, което винаги съм си го мечтал."
Освен съпругата,която си хареса в Америка, какво друго ти харесва тук?
"Където влизаш хората ти казват здравей, благодаря…Дори да са заучени фрази, те много често ти правят ежедневието една идея по-леко. Другото, което ми харесва е отношението тук към спорта и за това, че има изградена система по която всеки, без значение на какво ниво е, може да се занимава със спорт, без да се чуства по някакъв начин от това, че някой го може по-добре от него."
А какво не ти харесва?
"Това, че нямам на 5 мин. пеша от мене някой, който може да дойде вечер и да изпием по една бира. Винаги трябва да пътуваме с кола. Там където са родителите ми в момента в Смолян след работно време на улицата всички излизат."
Когато създадохте Клуба, вярвахте ли, че толкова бързо и толкова добре ще се подредят нещата?
"Никога. Ние го наричаме пепеляшка история, защото няма друг такъв реализиран проект. Ние трябва да уточним ,че нашият отбор тренира в 5 различни зали.
Как успяхте да убедите толкова хора да тръгнат след вас, да ви повярват?
"Изградихме правила. Българинът по принцип уж не обичал правила. Напротив. Българина обича правила, но тия правила трябва да са адекватни и трябва наистина да са за всички. Ние имаме семейства, с които сме се разделили с не особенно приятни емоции и чувства само защото си мислят, че тъй като собствениците са българи, могат да дойдат при нас да се разберем. Само че, ние си имаме правила и правилата са за всички."
Кой е бил най-вълниващият ти момент от създаването на клуба до сега?
"Националното първенство, 4-ти ден, първи мач. Ние имахме само 7 играча. Имаше 1 500 отбора в залата, 120 игрища. Ние бяхме единственият отбор само със 7 играча, т.е. всичките 7 играят. Единият от състезателите беше претърпял хирургическа интервенция 2 седмици преди това, и направи всичко възможно и той и семейството му да присъстват на мачовете, зашото иначе никой нямаше да играе на Националното първенство. 4-ти ден, вече бяхме супер изморени, играехме 10-ти мач. Губехме ,но момчетата обърнаха мача и спечелихме този мач срещу много силен отбор от Тексас."
В Америка пробвал ли си се да съдийстваш или нямаш право?
"Имах право, но стартирахме Българска волейболна академия и сега вече съм треньор. Помага ми много в работата, но вече няма как да го комбинирам".
Животът ти е тук динамичен, интересен, с удоволствие правиш това, което запълва дните ти. Допускаш ли, че можеш да върнеш обратно в България със семейството си, да живееш там в спокойствието на планината, сред добротата на Смолян, на хората, които живеят там?
"Всичко е възможно. Аз не съм си и представял,че ще живея в Америка през 2012, 2013 година да речем, така че не мога да се заричам. На жена ми не й харесва този вариант. На този етап се чувствам доста добре тук. Едно нещо съм разбрал за годините, които съм тук, това е съвет от баща ми. Той каза, учи за занаят! Завърших икономика, което си баш майстор на всичко, ама нищо специфично. Сега с годините прекарани тук научих, че имаш ли занаят, имаш ли нещо, което можеш и знаеш по-добре от всеки втори човек на улицата, ти можеш да се оправиш във всяка една държава!"
В 58-ми епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" гост е Боян Петев, един от основателите на Българската волейболна академия в Чикаго, който от 13 години живее и работи в Америка.
По темата слушайте в звуковия файл.
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..
В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат..