Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Най-лесно е да затвориш нещо, отколкото да откриеш, да направиш"

Разбират ли в София какво означава влакът за Кардам?

Местните хора се опасяват, че без училище и гара селото също може да изчезне

| Репортаж
Снимка: Мая Райнова

През октомври Българските държавни железници обявиха новия си график за движение на влаковете за 2025 г. В него се посочва, че е предвидено подобряване на обслужването по железопътните линии в страната, заложени са нови възможности за пътуване между Северна и Южна България, по-бързи влакове по линията София – Бургас, по-удобни разписания в периферните региони около Видин и Кърджали и др.

Докато за някои периферни части от страната са заложени по-удобни разписания, то за Северна България решенията са кардинални – спиране на линията Добрич – Кардам поради изключително слаб интерес. Иначе казано – вместо да инвестираме в подобряването на услугата, за да стане по-предпочитана и да се отчита социалният фактор при този вид превоз, най-добре е линията да спре да бъде обслужвана. Няма линия, няма проблеми. Как обаче местните хора посрещат тази идея и какви мерки са предприели от Община Генерал Тошево?

От 1 октомври по линията Добрич – Кардам вместо влак от БДЖ пуснаха в движение микробус, който да обслужва пътниците. По този повод от общинската администрация изпращат писмо до Централното управление в София с въпрос какво налага тази промяна, временна ли ще е и предвижда ли се спиране на влака изцяло. Отговор не е получен, той е заменен с покана за участие в обсъждане на новото разписание на влаковете, което се проведе в Горна Оряховица на 22 октомври. Там става ясно и че линията действително се закрива.

Следва отрицателно становище от Областния управител на Добрич Румен Русев, както и от Община Генерал Тошево, придружено с подписка от местни жители. На извънредното си заседание на 24 октомври Общинският съвет също излезе с декларация срещу закриването на линията. По думите на кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, ако за други общини става въпрос за намаляване на броя на влаковете, то тук се предвижда влак изобщо да не се движи.

"Забравени сме - Североизточна България, от централната власт в София, като цяло сме слабо населен и крайграничен район. Тук трябва да се намеси държавата и да дотира, както ние го правим като община за обществения транспорт, автобусния, и автобус влиза във всяко населено място, без значение колко души живеят."

Държавата трябва да инвестира и в трасе, и в нови вагони и мотриси, за да привлече пътници, категоричен е кметът на Генерал Тошево.

"Не само да закрива, защото са на загуба и са търговски дружества. Когато се случат процесите за истинска децентрализация в тази държава, тогава нещата ще тръгнат в правилната посока", смята Димитров.

Местните хора се надяват вземащите решения някъде далече в столицата да започнат да мислят не само за печалба, но и за социалните си задължения като представляващи определени институции. За тях при дългогодишното неглижиране на сектора влакът може и да е на загуба, но той не просто превозва, а свързва майки и баби с деца и внуци, в него пътуват надеждата, скромните торбички с армагани от градината, но най-вече пътуват хора – хора, които са същите като тези в другите части на страната ни, където влакове има и ще продължи да има:

"Тук от много години, от незапомнени времена линията вървеше. Имаше 3 международни влака. Имаше влак до Констанца. Имаше влак, който отиваше направо от Кардам до София. Колко удобно! А сега какво е?"

"Такси трябва да търся."

"Събота и неделя нямаме автобуси. Ами, ако ти се наложи някаква спешност – до Добрич или до Варна?"

"Лошо държавно управление! Железниците в Европа са печеливш транспорт. На влака пишеше бърз влак Кардам – София. Само че нас ни затвориха, пък софиянци си живеят. Тук, Североизтока, не ни бръсне никой! Много жалко, че няма влак!"

От години жителите на граничното село Кардам се борят за ремонт на пътя до Граничния пункт, за изграждането на буферен паркинг, за да не чакат на километричните опашки камионите насред селото. До ден днешен няма нито ремонт, нито буферен паркинг. Години наред се бориха за училището си, но вече и то затвори завинаги врати.

"Както е тръгнало, вероятно натам ще отидат нещата. Малко се уморихме от борби. Ето сега идва ред и на гарата. Навремето хората са си купували къщи в Кардам заради гарата и училището. Кипеше живот. Най-лесно е да затвориш нещо, отколкото да откриеш, да направиш. Не е добре, не се случват добре нещата! Накрая трябва да затворим и селото", споделя кметът на Кардам Георги Събев.

Ако следваме единствено логиката за ефективност, вероятно ще намерим редица причини да затворим и голяма част от държавните институции. Така че по-скоро е опасно да използваме точно нея в решенията си. Гарата може и да остане без пътници, но какво ще правим, ако плодородната добруджанска земя остане без хората си?

Снимки: Мая Райнова

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Владкова: Мъск не е добре запознат с реалността в Германия

"Само "Алтернатива за Германия" може да спаси Германия" - това сподели на 20 декември в собствената си социална мрежа американският мултимилиардер Илон Мъск. С това "гръмна първата пушка" в кампанията си да компрометира предсрочните парламентарни избори в най-мощната държава от ЕС. Мъск си позволи директни обиди към президента, канцлера, най-вероятния..

публикувано на 04.01.25 в 11:15
проф.Искра Баева

Проф. Искра Баева: Все повече на преден план излиза държавният национализъм

За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да управлява Русия. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева. "Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при..

публикувано на 04.01.25 в 10:31

54 години празнува днес програма "Хоризонт" на БНР

Директорът на Българското неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона Стоянка Колева е редовен слушател на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Дори и на хиляди километри от България, тя продължава да се информира за събитията в България и по света от новините и предаванията на радиото. С нея разговаря кореспондентът ни..

публикувано на 04.01.25 в 06:00

Космическото миньорство - фантастика или реален бизнес

2025 година може да се окаже сред важните за една нова сфера от бизнеса - търсенето на редки метали в астероидите. Нямаше да обърнем внимание на тази тема, ако и в България за първи път тя не беше поставена на студенти от Физическия факултет на Софийския университет. В резултат на това там вече има и написана дипломна работа по космическо..

публикувано на 03.01.25 в 16:11

Нова година на свещи. В Ловешко се надяват през 2025-а да имат ток

Хората в Ловешко очакват през новата година да нямат проблеми с тока. За тях в момента това е най-важното, след като някои посрещнаха Новата 2025 г. без ток и на студено. Падналият сняг прекъсна електрозахранването на много места в областта. Освен местните жители, потърпевши бяха и много туристи, изпълнили хотелите, къщите за гости и ресторантите в..

публикувано на 03.01.25 в 13:16

Екатерина Атанасова: Бавният туризъм е възможността да се позиционираме на световната туристическа карта

Бавният туризъм е алтернативата на масовото тичане по туристически обекти и забързания живот . Това е цялостна концепция за пълноценна почивка, лишена от динамиката и стреса на масовия туризъм чрез забавяне на темпото и наслаждаване на малките удоволствия, избягвайки големите курорти.  Тази идея у нас прави своите първи стъпки , посочи пред БНР..

публикувано на 03.01.25 в 10:34

Евгений Орашъков: Цената на земеделската земя се понижава

Цената на земеделската земя в България се понижава. Това заяви пред Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той уточни, че това са данни от техните наблюдения на пазара, а официалната статистика за 2024 г. предстои да излезе.  "Колко точно е понижението - трудно може да се обобщи. На места..

публикувано на 03.01.25 в 09:44