Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Най-лесно е да затвориш нещо, отколкото да откриеш, да направиш"

Разбират ли в София какво означава влакът за Кардам?

Местните хора се опасяват, че без училище и гара селото също може да изчезне

| Репортаж
Снимка: Мая Райнова

През октомври Българските държавни железници обявиха новия си график за движение на влаковете за 2025 г. В него се посочва, че е предвидено подобряване на обслужването по железопътните линии в страната, заложени са нови възможности за пътуване между Северна и Южна България, по-бързи влакове по линията София – Бургас, по-удобни разписания в периферните региони около Видин и Кърджали и др.

Докато за някои периферни части от страната са заложени по-удобни разписания, то за Северна България решенията са кардинални – спиране на линията Добрич – Кардам поради изключително слаб интерес. Иначе казано – вместо да инвестираме в подобряването на услугата, за да стане по-предпочитана и да се отчита социалният фактор при този вид превоз, най-добре е линията да спре да бъде обслужвана. Няма линия, няма проблеми. Как обаче местните хора посрещат тази идея и какви мерки са предприели от Община Генерал Тошево?

От 1 октомври по линията Добрич – Кардам вместо влак от БДЖ пуснаха в движение микробус, който да обслужва пътниците. По този повод от общинската администрация изпращат писмо до Централното управление в София с въпрос какво налага тази промяна, временна ли ще е и предвижда ли се спиране на влака изцяло. Отговор не е получен, той е заменен с покана за участие в обсъждане на новото разписание на влаковете, което се проведе в Горна Оряховица на 22 октомври. Там става ясно и че линията действително се закрива.

Следва отрицателно становище от Областния управител на Добрич Румен Русев, както и от Община Генерал Тошево, придружено с подписка от местни жители. На извънредното си заседание на 24 октомври Общинският съвет също излезе с декларация срещу закриването на линията. По думите на кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, ако за други общини става въпрос за намаляване на броя на влаковете, то тук се предвижда влак изобщо да не се движи.

"Забравени сме - Североизточна България, от централната власт в София, като цяло сме слабо населен и крайграничен район. Тук трябва да се намеси държавата и да дотира, както ние го правим като община за обществения транспорт, автобусния, и автобус влиза във всяко населено място, без значение колко души живеят."

Държавата трябва да инвестира и в трасе, и в нови вагони и мотриси, за да привлече пътници, категоричен е кметът на Генерал Тошево.

"Не само да закрива, защото са на загуба и са търговски дружества. Когато се случат процесите за истинска децентрализация в тази държава, тогава нещата ще тръгнат в правилната посока", смята Димитров.

Местните хора се надяват вземащите решения някъде далече в столицата да започнат да мислят не само за печалба, но и за социалните си задължения като представляващи определени институции. За тях при дългогодишното неглижиране на сектора влакът може и да е на загуба, но той не просто превозва, а свързва майки и баби с деца и внуци, в него пътуват надеждата, скромните торбички с армагани от градината, но най-вече пътуват хора – хора, които са същите като тези в другите части на страната ни, където влакове има и ще продължи да има:

"Тук от много години, от незапомнени времена линията вървеше. Имаше 3 международни влака. Имаше влак до Констанца. Имаше влак, който отиваше направо от Кардам до София. Колко удобно! А сега какво е?"

"Такси трябва да търся."

"Събота и неделя нямаме автобуси. Ами, ако ти се наложи някаква спешност – до Добрич или до Варна?"

"Лошо държавно управление! Железниците в Европа са печеливш транспорт. На влака пишеше бърз влак Кардам – София. Само че нас ни затвориха, пък софиянци си живеят. Тук, Североизтока, не ни бръсне никой! Много жалко, че няма влак!"

От години жителите на граничното село Кардам се борят за ремонт на пътя до Граничния пункт, за изграждането на буферен паркинг, за да не чакат на километричните опашки камионите насред селото. До ден днешен няма нито ремонт, нито буферен паркинг. Години наред се бориха за училището си, но вече и то затвори завинаги врати.

"Както е тръгнало, вероятно натам ще отидат нещата. Малко се уморихме от борби. Ето сега идва ред и на гарата. Навремето хората са си купували къщи в Кардам заради гарата и училището. Кипеше живот. Най-лесно е да затвориш нещо, отколкото да откриеш, да направиш. Не е добре, не се случват добре нещата! Накрая трябва да затворим и селото", споделя кметът на Кардам Георги Събев.

Ако следваме единствено логиката за ефективност, вероятно ще намерим редица причини да затворим и голяма част от държавните институции. Така че по-скоро е опасно да използваме точно нея в решенията си. Гарата може и да остане без пътници, но какво ще правим, ако плодородната добруджанска земя остане без хората си?

Снимки: Мая Райнова

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51