Нейсан Рафати: Иран ще е предизвикателство за администрацията на Тръмп

Интервю на Деян Йотов с Нейсан Рафати

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Не искам да наказвам Иран, но те не бива да имат ядрени оръжия“, сподели Доналд Тръмп по време на предизборната си кампания. Иран пострада най-много от политиката му в Близкия изток допреди 4 години. Днес израелският премиер Нетаняху разчита на Тръмп да му помогне да се разправи с всички заплахи за Израел в региона, включително Иран. Техеран обаче демонстрира желание за диалог с Тръмп.

"За администрацията на Тръмп Иран ще е предизвикателство на няколко фронта. Първото, естествено, е иранската ядрена програма - тя вече е доста напреднала. Ситуацията в региона е много напрегната - след две преки ирански нападения срещу Израел тази година и мощния израелски контраудар в края на октомври. Освен това отношенията на Иран с Европа са значително влошени заради сближаването му с Русия и изпращането на дронове и балистични ракети там. Тръмп неколкократно вече каза, че е заинтересован от споразумение с Техеран. Иранците също дават да се разбере, че биха участвали в дипломатически процес. Но и за двете страни това ще е трудно. От екипа на Тръмп дават сигнали, че са за връщане към политиката на "максимален натиск" от първия му мандат. В Иран също има много гласове, които са против дипломацията, както бяха против дори при администрацията на Байдън."

Този коментар направи в интервю за предаването "Събота 150" Нейсан Рафати от Международната кризисна група.

Около американските избори от официален Техеран заявиха, че от иранска гледна точка няма значение кой ще е президент на Съединените щати. Това е вярно до известна степен. Но ако Тръмп се върне към "максималния натиск", как би го направил този път? Геополитическата ситуация далеч не е същата като през 2018 година...

"По време на първия си мандат, особено през първата година на "максимален натиск", Тръмп успя значително да увеличи икономическото бреме на Иран - особено чрез съкращаване на петролния му износ. Иранците твърдят, че са успели да излязат от първоначалния шок чак през 2020-а. Сега Тръмп най-вероятно ще изхожда от позицията, че санкциите могат да проработят - защото досега Байдън не е правил достатъчно, за да бъдат те ефективни. А може да наложи и нови санкции и да натисне европейците да се включат и те. От иранска страна се чува известна доза оптимизъм - че не може да стане по-зле от предния път и че вече са разработени механизми за заобикаляне на санкциите, особено за износа на петрол към Китай. Освен това в Техеран отдават голямо значение на доста развитите си през последните години отношения с Русия, Китай и някои арабски съседи в Персийския залив, включително Саудитска Арабия. Това обаче не променя факта, че иранската икономика е в много лошо състояние. И при нов "максимален натиск" тя не само няма да процъфтява, но и ще се влоши още повече. Погледнете някои от индикаторите сега - инфлацията, безработицата, корупцията - и ще си дадете сметка, че положението никак не е розово."

Как според вас си представя иранският президент Масуд Пазешкян нови преговори за ядрената програма и за отмяна на санкции?

"Правителството на Пазешкиан, което управлява от края на юли, вярва, че от икономическа гледна точка не е добре за страната да поддържа статуквото в отношенията със Запада и че те трябва да бъдат подобрени. На ядрения фронт иранците се сдобиха в известна степен с преговорни лостове, но в същото време станаха и по-уязвими. Защото ако използват тези лостове прекомерно, може да предизвикат превантивни военни действия от Вашингтон и от израелците. Освен това, изявленията на иранските политици на изборни постове като призива на външния министър този път и двете страни да заложат на "максимална мъдрост", вместо на "максимален натиск" и "максимална съпротива", срещат отпор от определени сили в Иран, които са против преговори с Тръмп. А е важно и при какви условия Тръмп би се съгласил да преговаря. Дори и демократите да бяха задържали Белия дом, Вашингтон нямаше да се ангажира само с ядрената програма на Иран.

Военното сътрудничество на Техеран с Москва е огромен проблем за трите европейски сили, които преговарят с Иран от 20 години, и те биха искали Иран да спре да праща дронове и ракети на Русия. Няма как единствено с ядрени преговори да бъдат пренебрегнати американските интереси в Близкия изток - защото Израел воюва срещу двама съюзници на Иран - "Хамас" и "Хизбулла", а други подкрепяни от Техеран групировки обстрелват търговски кораби в Червено море и американски военни в Ирак и в Сирия."

Тръмп е непредвидим, казват всички. Съдейки по изявленията му преди да спечели изборите, възможно ли е според вас да изберат с Бенямин Нетаняху да решат "иранския проблем" по най-радикалния начин - с удари по ядрените обекти на Иран? Израел демонстрира с въздушните си удари миналия месец, че е в състояние да го направи.

"Да, предупреждението беше недвусмислено, но носи огромни рискове. Иран може да отвърне с удар по американските интереси някъде по света, освен срещу Израел. И освен това, ако не прецени, че е твърде скъпо, може да възстанови програмата си, но на недостъпни за инспекции места, както и още по-дълбоко под земята."

Дали при нов "максимален натиск" вместо "максимална мъдрост" режимът в Иран няма да реши, че в името на оцеляването си трябва да изиграе най-силния си коз - да се сдобие с ядрено оръжие?

"Все повече се чува от високопоставени източници в Иран, че ядрената доктрина на страната трябва да се промени - процесът на трупане на капацитет да бъде докаран до край и тя да се сдобие с най-мощното възпиращо враговете средство. Но ако се втурнат да произвеждат ядрено оръжие, прогонят международните инспектори и денонсират Договора за неразпространение, тогава вече ще е трудно да се изключат военни действия срещу Иран. Дори обаче Иран да стане ядрена сила безнаказано, това едва ли ще е успех. Защото самият Иран през тази година нападна две ядрени сили - първо Пакистан и после Израел. С тези си действия Техеран сам оборва аргумента, че с наличие на ядрено оръжие ще възпира противниците си.

По-реалистичен отговор на "максимален натиск" тогава би било всеобхватното споразумение с Русия, което Москва анонсира, че ще стане факт скоро. Също като руското споразумение със Северна Корея, но не само във военен план. Военното сътрудничество с Русия несъмнено се задълбочи. Иран обаче още не е получил това, което очаква от Москва в замяна на изпратените й дронове и ракети - системи за противовъздушна отбрана и бойни самолети. А икономическите ползи от връзките на Техеран с Русия са крайно скромни. За определен сегмент на иранското общество това е по-добре, отколкото обвързване със Запада. Но тепърва трябва да се видят някакви значими дивиденти от този залог."

Въпреки мрачните очаквания, има ли все пак някакъв шанс скоро да спрат войните в Близкия изток и напрежението да се уталожи поне малко?

"Човек трябва винаги да гледа реалистично на нещата, но не бива и да губи надежда. Ситуацията може да продължи да се влошава, но винаги има и перспективи за разбирателство. Въпрос на политическа воля е да се намери пресечна точка на различните интереси. Иранците имат основание да се опасяват от засилен икономически натиск и от нови израелски военни удари. Съединените щати пък се притесняват от сближаването на Иран с някои от противниците им и от ядрената му програма. Ако има път към нещо позитивно към този момент, той ще е по-скоро пътечка. Но все пак ще е нещо."