"Много са поводите за притеснение, когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност".
Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите отпадъци.
Докладът предупреждава, че без драстични подобрения в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за управление на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова икономика.
Според Ташева спешно решение чакат въпросите за правилното отчитане на данните, както и справедливото разпределение на отговорностите и на финансовите ресурси между производителите, местните власти и потребителите.
Докладът на "За Земята" разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система. Ниски изисквания и значителни пропуски в данните водят до драстичната разлика между високите резултати с рециклирането на отпадъци от опаковки, които България докладва към Брюксел, и слабите постижения, които се наблюдават на местно ниво.
Авторите на доклада стигат до извода за съществуваща паралелна реалност, в която страната ни претендира за 61,4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, но в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Тези паралелни реалности са възможни благодарение на значителни разминавания в статистическите данни в съчетание с неадекватни минимални законови изисквания към оползотворяващите организации.
"За да се справят с количествата отпадъци от опаковки, броят, разпространението и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране трябва да бъдат увеличени 2-3 пъти и налични във всички населени места. Поради липсата на работещо разделно събиране, закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), означава, че икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини. Много общини продължават да разчитат на депониране, а допълнителни утежняващи фактори са проектите за горене на отпадъци, включително в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци, генерирани в страната.
В резултат все повече обществени средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в крайна сметка се натоварва такса "битови отпадъци". Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4,8% от материалите се връщат обратно в икономиката – над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия", се посочва в доклада.
Интервюто на Георги Марков с Евгения Ташева в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..
29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..
СЗО призова за прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива и поставянето на здравето в центъра на всички климатични преговори, стратегии, политики и планове за действие. Само така ще бъдат спасени човешки животи и ще се гарантира здравословно бъдеще за бъдещите поколения, подчертават от организацията. Преди започването на 29-ата световна..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..