Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иля Азар: Разприте в руската опозиция отблъскват много хора

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Миналата неделя в Берлин беше организирано най-масовото от началото на войната шествие на руската опозиция. В челните редици бяха вдовицата на Алексей Налални - Юлия, и бившите политически затворници Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза. Участниците поискаха изтегляне на руските войски от Украйна, съд за Владимир Путин и свобода за политическите затворници в Русия. 

За смисъла на протеста и за настроенията сред руснаците на третата година от началото на войната - интервю с журналиста Иля Азар, който отрази събитието за базираното в Рига руско издание "Новая газета Европа".

Какво е общото Ви впечатление от шествието на руската опозиция в Берлин, каква беше атмосферата, колко души се включиха?

Навярно няколко хиляди. Едни казват пет хиляди, други - две хиляди. Аз мисля, че имаше някъде около три хиляди. Шествието винаги изглежда по-добре от митинга. Има няколко колони с големи транспаранти с някакви лозунги. Струва ми се, че като цяло мероприятието изглеждаше нелошо. Въпросът е какви бяха исканията.

Имаше големи спорове дали не си струва да бъдат добавени предложения към европейските правителства да подкрепят Украйна по-активно. В официалните искания това така и не беше включено, макар че отделни активисти носеха плакати с призиви за повече оръжия за Украйна. Доколкото разбрах обаче, организаторите на шествието са предпочели по-неутрална реторика, за да привлекат колкото се може повече хора.

Затова исканията бяха само да бъдат освободени политическите затворници и да спре войната. Това са искания, които може да изпълни само Путин. Дали ще се вслуша в това, което искат три хиляди души в Берлин? По-скоро не. Затова хората, които бяха там, възприеха акцията като отдавна забравената възможност да се обединят, да се солидаризират помежду си, да се убедят, че руснаците с антивоенни възгледи съществуват и че са много.  

Ако говорим за атмосферата, тя ми напомняше най-много акциите по време на така наречената революция на площад Болотная в Москва. Това са събитията през 2011 и 2012 г., когато хората протестираха срещу фалшифицирането на изборите за Държавна дума. Мнозина смятат, че това беше последният повратен момент, когато режимът можеше да се върне към демокрацията, но така и не го направи. Тогава на площада излязоха около 80 000 московчани. Мнозина критикуват това движение за това, че то беше мирно и вместо с павета, хората излизаха с балони. Атмосферата беше много дружелюбна и креативна. Струва ми се, че тогава за първи път стана ясно, че хората, които са недоволни от режима и се интересуват от политика, не са никак малко. В крайна сметка обаче движението не постигна целите си.  

Лично аз освен с журналистика през последните години в Русия се занимавах и с протести, защото бях депутат. Има смисъл да протестираш в страната, в която живееш и чийто гражданин си и да искаш някакви промени. Ясно ми е, че протестите в Русия рядко са водили до промени, но все пак има някакъв смисъл в тях. В европейските страни например чрез протести може да се постигне много. Струва ми се, че да се провеждат подобни акции в чужда страна има по-малко смисъл, просто защото едва ли могат да повлияят по някакъв начин на руската политика, при положение, че Русия не обръща никакво внимание на протестите на собствената ѝ територия.

Беларуската опозиция например има общ лидер в лицето на Светлана Тихановская. Когато говорим за руска опозиция, сещаме се за Юлия Навалная, Иля Яшин, Владимир Кара-Мурза, Михаил Ходорковски, Гари Каспаров, Максим Кац, Фонда за борба с корупцията и т.н. Всички те имат общ враг в лицето на Владимир Путин, но сякаш всеки един от тях следва собствен дневен ред. Възможно ли е изобщо обединение на руската опозиция?

В Русия все още виждах някакъв смисъл в обединението на опозицията, защото ако се беше обединила, може би щеше да има шанс ако не да спечели изборите, то поне да получи 5% на изборите за Държавна дума и да създаде някаква малка парламентарна фракция. А може би и голяма фракция. Ако си представим, че изборите можеше да бъдат честни. Да си призная, не разбирам защо всички трябва да се обединяват тук в чужбина. Да предположим, че всички се обединят. И какво следва от това? На мен лично не ми е ясно.

Не е необходимо да се обединяваме, но би ми се искало да спрат постоянните разпри и конфликти. През последната година броят им рязко се увеличи. Фондът за борба с корупцията е в конфликт с групата на Михаил Ходорковски. Максим Кац е в конфликт с Фонда за борба с корупцията. Струва ми се, че всичко това не допринася за общото дело, защото виждам как отблъсква много хора. Те се отдават на личните си битови проблеми, които са достатъчно на брой в живота на имигрантите. Не съм убеден, че в самата Русия някой следи внимателно проявите на опозицията. По-скоро ѝ се подиграват.

В репортажа си за шествието описвате разговора Ви с полската журналистка Людмила Стоковска-Пятигорски, съпруга на покойния руски философ Александър Пятигорски. Тя казва, че участниците в шествието са същите руски имперци, като тези в Кремъл. Доколко справедливо е това обвинение? И доколко отразява отношението на европейците към руснаците в Европа?

Да, има такова отношение към руснаците, но не мисля, че го споделят всички европейци. Мога да разбера украинците, защото Русия ги нападна и в този смисъл нямам към тях никакви претенции.

Доколко това отношение отговаря на реалността? Мисля, че не изцяло, но това е моето лично мнение. С хората на противоположното мнение е доста трудно да се спори. Те казват, че ако не подкрепяте финансирането на украинската армия, а сте просто за мир или ако сте против разпадането на Русия на отделни републики, значи подкрепяте империята. Струва ми се, че тази позиция е доста опростена.  

Не съм убеден, че ако човек е против разпадането на Русия, той задължително е за империята. Никой не може да гарантира, че разпадането на империята ще премине безболезнено, както за жителите на Руската... хайде да я наречем империя, така и за останалия свят. Затова Америка например е против разпадането на Русия, включително заради неяснотите около контрола над ядреното оръжие. Мисля, че позицията срещу разпадането е напълно адекватна. Не вярвам по света да има много хора, които подкрепят разрухата на собствената си държава.  

Цитираната вече полска журналистка твърди, че войната срещу Украйна не е война на Путин, а руска война. Чия е тази война според вас - на Путин, на руснаците или на по-голямата част от руснаците?

Путин започна войната. Ако той не я искаше, тя нямаше да започне. За съжаление, има много руснаци, които се влияят от мнението на Путин и подкрепят всичко, което той прави или говори. Трудно е да се оцени броя на тези руснаци, защото по обясними причини изборите в Русия не са показател за реалната подкрепа. Когато за него гласуват 80%, това нищо не значи. За съжаление обаче голяма част от руснаците подкрепят войната. Немалка част от тях е по-радикална от Путин, ако това изобщо е възможно. Вероятно сте чували, че някои професори се изказват в подкрепя на ядрен удар, което е поразително.

Със сигурност обаче не може да се каже, че всички руснаци са имперци и подкрепят войната. Лично познавам много хора, които останаха в Русия и не подкрепят войната.  

Като цяло ми се струва, че с течение на времето все повече руснаци подкрепят войната. Това се дължи на постоянния информационен фон и блокираните независими руски и западни медии. Това оказва влияние. Освен това, много хора, които не са точно либерали, а по-скоро центристи и които ми се струваха по-рано адекватни, започнаха да подкрепят войната. Защото вече я възприемат не като война с Украйна, а със Запада и Европа. И макар че първоначално не подкрепяха нахлуването на руските войски в Украйна, сега смятат, че Русия не може да си позволи да загуби, защото е застрашена руската цивилизация. Затова трябва да се воюва до пълна победа, за да не се разпадне Русия. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

13 пожара са гасили в Сливен снощи, на гара Чумерна са изгорели изоставени сгради

Тринадесет пожара са гасили огнеборците в Сливен и областта снощи, съобщи кметът на Сливен Стефан Радев в профилът си в социалните мрежи. Един от големите пожари извън Сливен бе на гара Чумерна в община Твърдица. Огънят е локализиран, каза за БНР кметът Мария Гвоздейкова. Според нея огънят е унищожил тревни площи и изоставени сгради. 'Бивш..

обновено на 10.07.25 в 02:58
Снимката е илюстративна

Няма опасност за населените места в района на пожара в Стралджа

Няма опасност за населените места в района на пожара в община Стралджа, обяви областният управител на Ямбол Николай Костадинов. Заради силните пориви на вятъра се затруднява гасенето. Общо девет екипа от Ямбол и община Средец участват в гасенето на пожарите: "Няма опасност за населените места, но пожарът е изключително динамичен  предвид..

публикувано на 10.07.25 в 02:10
Снимката е илюстративна

10 вили изгоряха в бургаското село Изворище

10  вили, част от тях изоставени и необитаеми, изгоряха при пожар във вилната зона "Каптажа" на бургаското село Изворище. Близо 4 часа продължи борбата с огнената стихия, която обхвана около 100 декара площ. В момента пожарът е локализиран и няма опасност отново да се разгори. Основна сред версиите за пожара е човешка небрежност.  100 декара..

публикувано на 10.07.25 в 00:45

Няколко пожара избухнаха в Сливенска област

Няколко пожара избухнаха в Сливенска област. Един от най-големите бе във вилна зона. Там изгоряха вили и стопански постройки, но засега не ясен точният им брой. Няма пострадали. Силният вятър, чиито пориви достигнаха над 20 метра в секунда допълнително усложни обстановката, но  гражданите на Сливен бяха предупредени за опасното време чрез системата..

публикувано на 10.07.25 в 00:40
Снимката е илюстративна

20 души бяха евакуирани заради пожар от вилната зона край пловдивското село Песнопой

20 души бяха евакуирани от вилната зона "Отдих" край пловдивското село Песнопой след възникналия голям пожар в района, обхванал и горския масив.  Няма пострадали. Изгорели са над 15 вили и помощни постройки. Областният управител на Пловдив Христина Янчева задейства националната система за ранно предупреждение Бг-Алърт.  Директорът на..

публикувано на 10.07.25 в 00:30
Глаевн комисар Александър Джартов

Ал. Джартов: Около 600 пожарникари се борят с пламъците на терен

Директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Александър Джартов, който дойде на място в пловдивското село Песнопой, сподели пред журналисти, че около 600 пожарникари са на терен в битка с пламъците, обхванали страната. Заради пожара край Песнопой задействаха Bg-Alert "След 16:00 ч. започва..

публикувано на 09.07.25 в 22:14

Протест и пред сградата на КПК в София заради ареста на варненския кмет

Десетки хора се събраха на протест тази вечер пред сградата на Комисията за противодействие на корупцията в столицата. Хората изразиха недоволството си от действията на институцията, свързани с ареста на варненския кмет Благомир Коцев.  Някои хора носеха плакати с  надписи, описващи комисията като "бухалка" на управляващите. Част от тях недоволните..

публикувано на 09.07.25 в 22:00