Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден

7
Проф. д-р Людмил Вагалински
Снимка: Личен архив

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН.

Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха огромен интерес сред туристите.

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден.


Археологическият обект е разположен на малък хълм в близост до река Струма, което му е давало стратегическо значение през Античността, осигурявайки достъп до водни ресурси и търговски пътища. 

Древният град е съществувал от 4 век пр.н.е. до 6 век от н.е. и е бил важен икономически, културен и религиозен център за региона.

Близо 100 години учените спорят за местонахождението му. Градът носи името на митничния герой Херакъл. 


Археологическите разкопки на Хераклея Синтика са в подножието на Кожух планина, което показва, че географското разположение на града е било добре обмислено, разказва професор д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН пред представители на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

Големината на централния площад дава информация за това колко е голям e бил градът.


Археологическите проучвания в Хераклея Синтика са разкрили останки, които са били част от обществени и административни сгради, включително гражданска палата или съдебна сграда. Тези сгради са играли важна роля в живота на древния град, тъй като са били център за управление, правораздаване и организиране на обществени дела.

Сред откритията на археолозите са 15 верижни сакрални помещения. Впечатляваща със своята прецизност е системата от отводнителни канали, като по-малките се вливат в по-голям колектор. Един от тях изглежда като строен в съвремието, продължава разказа си професор д-р Людмил Вагалински. 


В Хераклея Синтика са намерени и много надписи. Двете статуи, които бяха намерени през това лято в големия канал – Клоака максима са в процес на реставрация и се намират в музея в Петрич. Реставрацията се случва пред погледа на посетителите от Китан Китанов.

Една от редките находки в Хераклея Синтика е капител, на който изработването не е завършило. 


Разказът на археолозите е неизчерпаем. Те не са просто търсачи на ценности и предмети. Те се опитват да създадат информация, да възстановят историята, когато за нея няма достатъчно данни, казва проф. д-р Людмил Вагалински. 

Античният град Хераклея Синтика е отворен за посещения всеки ден от 09.00 до 20.00 часа.

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Туристическата обиколка на Епископската базилика в центъра на Сандански

Още по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Джорджана и Георги Иванов

Промени за служителите на Гранична полиция с премахването на граничната бариера между България и Румъния

На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..

публикувано на 05.01.25 в 07:30

"Хроники от стомана": Из света на хладното оръжие от Българското средновековие

Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..

публикувано на 04.01.25 в 22:34
Божидар Искренов

Божидар Искренов разказа футболната си биография в "Без обувки"

Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга .    "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара",  разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..

публикувано на 03.01.25 в 17:32
Кристина Константинова и Мария Дончева

Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза

Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..

публикувано на 03.01.25 в 11:34

На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..

публикувано на 02.01.25 в 13:38

За шоколада - с любов...

Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..

публикувано на 02.01.25 в 11:05
Даниела Дичева

Даниела Дичева: Шевицата съхранява родовото знание

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..

публикувано на 02.01.25 в 10:48