Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският донор е най-добрият шанс за българските семейства, категорична бе тя

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

По думите ѝ 70 000 семейства чакат донор

| Интервю
Снимка: pixabay.com

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно. Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството". 

"Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя. 

По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор. "Бездната е огромна, разликата е огромна между даряването и тези, които чакат", отбеляза Куртева в интервю за предаването "Хоризонт за вас".
"Преди няколко години много активно започнаха да се внасят яйцеклетки от чужбина, от чужди банки. Откакто започна да се внасят яйцеклетки, сякаш намаляха желаещите да бъдат донори, защото чуха, че има друг вариант. Но това не е по-добрият вариант. За съжаление, тези процедури са много неуспешни. Най-успешните процедури са с хората, които минават през процедурите тук на място в България, проследявани от български лекар, акушер-гинеколог, репродуктивен специалист, който спазва всички правила и всичко се случва пред него - българският донор е най-добрият шанс за българските семейства", категорична бе тя.

По думите ѝ най-успешни са донорите на яйцеклетки между 30 и 37-годишна възраст, а най-малко успешни са процедурите при жени между 22 и 26 години

"Противно на очакванията, че по-младите жени са с по-добро репродуктивно здраве, всъщност се оказва, че имат повече проблеми, дори някои са с доста намален яйчников резерв, да не кажа изчерпващ. Не мога да кажа причините, но може да подозираме начина на живот или други влияния назад във времето". 

Същата тенденция се наблюдава и при мъжете - кандидат-донори. Като причини за лошите показатели Куртева изброи неправилното спортуване, цигари, алкохол, енергийни напитки. Според нея обаче кандидатстването за донор, особено при мъжете, е много хубава проверка за репродуктивното им здраве и общо състояние. 

По думите ѝ във възрастовия диапазон 22-26 години има най-малко донори. Най-много желаещи са жени между 30 и 35 години. А 50% от жените-донори на яйцеклетки са на възраст 27 - 33 години.

"Трябва да се поставим на мястото на другия човек, да усетим неговата болка и тъга и ако можем да помогнем, защо да не го направим - не е трудно", призова Мариела Куртева. Тя разказа също и какъв е пътят до ставането на донор на яйцеклетки. 

11-ото издание на благотворителната инициатива Дни на донорството предстои на 2, 3 и 4 декември. 

Цялото интервю на Теодора Симова с Мариела Куртева в предаването "Хоризонт за вас" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59