Според французина РиянТашбългарите и северно македонците могат да използват примера на Франция и Германия.
„Аз мисля, че на първо място трябва да започнем с културното сближаване между двете страни. Те основаха съвместен телевизионен канал „Арте“.“
РиянТаш е студент от кампуса по Политически науки с фокус върху Централна и Източна Европа в Дижон. Таш споделя опитът на Франция и Германия. През Първата и Втората световна война двете страни са в два противоположни военни съюза - воюват една срещу друга. Големите разрушения по време на войните, ги тласкат към една цел – да намерят пътя към установяване на траен мир в Европа. Това поставя началото на един нов период в отношенията им – период на взаимното сътрудничество.
20-годишен връстник на РиянТаш - Александър Иванов е българин, заминал да учи в Хумболтовия университет в Берлин. Иванов споделя сходно мнение.
„Големият въпрос е конституцията. Може би трябва да се отдалечим от този голям въпрос и да се фокусираме върху въпроси, които са по-лесни за разрешаване. Например да работим за развитие на културната дипломация. Да кажем добре това е ваше, а това наше. Може би ще успеем начин да се съгласим да споделим нашата история. Можем да кажем „Добре има герои, които са и ваши герои, и наши.“ Тези личности могат да бъдат герои и на Северна Македония, а не само България да претендира за тях.“
Македонката ДорисаЗемон от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие не споделя мнението на преждеговорящите. Тя смята, че културната дипломация е много добър инструмент за решаване на спорово. „Но ние вече опитахме и опитът ни се провали“, казва тя.
Според Земонпричината за разединението между България и Северна Македония е Русия.
„Русия цели Балканският регион да не бъде стабилен. Ние трябва да преодолеем руското влияние, защото в крайна сметка гражданите на Северна Македония и България се нуждаят от по-високи стандарти на живот и това може да се постигне само със сътрудничество и интеграция в Европейския съюз.“
Всички тези студенти са преминали през срещи, обучения и практически задачи, върху въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз, отмяната на ветото при гласуването в Съвета и бъдещето на Съюза след 25 години. В Дижон участниците са правили анкети със случайни минувачи, като са ги питали за България и Северна Македония. Александър Иванов разказа и за среща с ученици в едно френско училище.
„Повечето от тях, никога не бяха чували за тази страна и не знаеха къде се намира. Също и за България, знаеха, че е част от Европа, но нямаха знания за това какво се случва. Много е интересно да откриеш, че в Западна Европа Балканите са все още нещо наистина екзотично. Може би когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, трябва да работим повече за това да насърчим комуникацията с младите хора в Западна Европа, но и в другите страни. Когато говорим за Европейския съюз, имаме тази идея за голяма и силна Европа. И ако искаме да имаме такава Европа, трябва да говорим повече за това в западните страни.“
В Берлин участниците в международния проект са се срещали с професор Кристиян Фос, завеждащ факултета по южнославянски изследвания в Хумболтовия университет в Берлин. Професор Фос им е обяснил, че и българите, и македонците използват академичната, за да интегрират собствените си представи по въпроса, което би могло да бъде източник на неразбирателство между двете страни. Освен това са спорили по темата дали македонският е диалект на българския. Разбрали са, че това не е така, тъй като това схващане третира всички езици като диалекти, а в действителност е естествено явление, което не се среща само на Балканите, но и в други гранични райони като в Скандинавия например, разказа още ДорисаЗемон от Северна Македония.
Катерина Николова, която е родена и израснала в Германия обаче смята, че подготовката на някои от лекторите им, включително опитни дипломати от кариерата не е била толкова висока. По думите ѝ участниците са имали по-добра представа за случващото се от хората, които са им преподавали. Независимо от това Николова е на мнение, че България и Северна Македония трябва се съсредоточат не върху историческите си спорове, а върху общото си бъдеще.
Повече по темата може да чуете в звуковия файл.
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепи проекта летище "София" да носи името на най-светлата историческа личност за България Васил Левски, предложен от Българската академия на науките. Служебният министър на транспорта Красимира Стоянова не се ангажира със срок кога може да стане това, тъй като първо трябва да бъде издаден указ от държавния..
Нискоемисионната зона за автомобили в София влиза в сила от днес с разширен обхват, който налага ограничаване на движението на моторни превозни средства от първа и от втора екогрупа. Забраната за влизане в центъра на столицата цели да се подобри чистотата на въздуха и ще важи до 28 февруари 2025 г. Приета е с решение на Столичния общински съвет в края на..
В Русе за 13-та поредна година отвори врати кризисната трапезария за бездомни и скитащи хора. Трапезарията на Българския червен кръст в Русе е на улица "Гурко" и е с капацитет за 40 души, но през студените дни се осигурява храна за 50. Всеки от бездомните и скитащи хора получава супа консерва с различна храна и материали за личната си хигиена. "Това..
Днес е вторият ден от 12-то издание на кампанията "Килограм доброта“, организирана от Българската хранителна банка. През целия ден пред 6 магазина на една от големите хранителни вериги в страната доброволци ще събират закупените от хората дълготрайни продукти като ориз, боб, леща, макарони, олио. Пред БНР Цанка Миланова, която е изпълнителен директор на..
Премиерът на Република Ирландия и лидер на партията "Фина Гейл“ Саймън Харис заяви, че е още рано да се каже колко места ще спечели неговата партия след проведените в петък извънредни общи избори. Преброяването на гласовете продължава и резултатите се очаква да бъдат обявени най-рано днес късно вечерта. Започна преброяването на..
Румъния гласува днес на парламентарни избори. Вотът се провежда в атмосфера на безпрецедентно политическо напрежение в страната, което бе предизвикано от изненадващия резултат на президентските избори миналата неделя, спечелени от националиста и проруски кандидат Калин Джорджеску. Парламентарните избори в Румъния се смятат за решаващи не само..
Основният лихвен процент спада до 3.04 на сто през декември, изчисли Българската народна банка. Миналия месец основната лихва бе на ниво 3.22. Показателят е технически, но ясно отразява тенденцията при лихвите. Основната лихва е важна за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
"Атанас Атанасов е възможност да преговори за създаване на управленско мнозинство . Бихме го подкрепили само ако започнем преговори за мнозинство...