Ян Сова: Крайният изход от полските избори догодина изобщо не е сигурен

Интервю на Константин Мравов с Ян Сова в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ще успее ли Полша да промени консервативната посока, наложена от партията "Право и справедливост", която сдаде властта миналата есен? Това изглежда е основният въпрос преди президентските избори идната пролет. След вътрешнопартийно гласуване "Гражданската коалиция" на премиера Доналд Туск отново издигна кандидатурата на кмета на Варшава Рафал Тшасковски. Преди 4 години Тшасковски загуби на балотаж от Анджей Дуда, който сега приключва втория си президентски мандат. По-късно през 2020-а масовите протести срещу наложената почти пълна забрана на абортите показаха, че Полша може би не е толкова консервативна. За поста на Дуда партията на Ярослав Качински сега издига 41-годишния историк и националист Карол Навроцки.

Какъв е залогът за полските избори догодина - интервю със социолога Ян Сова

Сегашният ни президент Анджей Дуда, който беше издигнат от "Право и справедливост", е последното препятствие пред по-радикална промяна отвъд управлението на тази партия между 2015 и 2023 година. В полската политическа система президентското вето върху приети закони води до прегласуване в парламента, при което вече е нужно квалифицирано мнозинство, каквото сегашните управляващи нямат.

Наред с това президентът може да изпраща законопроектите за оценка в Конституционния трибунал, който също се контролира от назначения на "Право и справедливост". Този статут на трибунала също е охраняван от правото на вето на Дуда.

Евентуална победа на кандидата на бившата опозиция Рафал Тшасковски ще даде възможност за по-радикални промени, ако такива бъдат предложени от Сейма. Защото стана ясно, че и без президентското препятствие, в парламента няма достатъчно подкрепа за някои от обещанията на Доналд Туск, като например отпадането на забраната на абортите. Това не важи за промените в съдебната система, които със сигурност ще бъдат реализирани при победа на Тшасковски.

През август Туск призна, че либерализиране на абортите най-вероятно няма да е възможно в този парламентарен мандат заради несъгласието на по-консервативната земеделска партия, без която управляващите нямат и обикновено мнозинство. Сега обаче Тшасковски повтаря смелите обещания, включително това за абортите. Ако погледнем към вече едногодишното управление на Доналд Туск, могат ли излъганите надежди да изиграят лоша шега на кандидата за президент?

На парламентарните избори през 2023 година "Право и справедливост" отново имаха около 8 милиона избиратели, както през 2015 и 2019 година, когато спечелиха. Миналата година обаче избирателната активност се повиши, защото опозицията успя да привлече на своя страна хора, които преди това не гласуваха, и така победи. Но е важно, че над 90 процента от гласоподавателите на "Право и справедливост" бяха доволни от управлението на партията. За да успее да спечели и президентските избори, бившата опозиция трябва да поддържа тази мобилизация на хора извън традиционните ядра.

На първия тур догодина Тшасковски няма да е единственият кандидат на сегашното управляващо мнозинство. Там ще е (председателят на Сейма) Шимон Холовня, левите също ще имат кандидат. Малко вероятно е Тшасковски да спечели на първи тур. На балотаж най-вероятно ще са той и кандидатът на "Право и справедливост" Карол Навроцки. И тогава на Тшасковски ще са му нужни хората, които сега адресира с повтарянето на обещания, като това за абортите, защото те имаха ключово значение за победата през 2023 година.

Ако съдим по последните проучвания, Тшасковски ще спечели. Той има преднина от 10 пункта и подкрепа около 45 процента. Това е сериозна заявка, но картината всъщност е неясна и крайният изход изобщо не е сигурен. Видяхме го и в Съединените щати, където някои проучвания даваха такава преднина на Камала Харис.

Това обаче води и до въпроса кой ще е по-важният електорат за Тшасковски на втория тур. Дали по-либералните хора, които адресира чрез темата за абортите, или по-консервативни центристи, каквито вероятно ще гласуват за Шимон Холовня и които рискува да отблъсне?

Това е много труден избор, защото двете групи имат сходна тежест. Някои от привържениците на Холовня никога не биха гласували за кандидат на "Право и справедливост" заради теми като правосъдието и европейските ценности. Имаме обаче около 7 процента гласоподаватели (на сегашната управляваща коалиция), при които има някаква вероятност да гласуват за консервативния кандидат на балотаж. Приблизително толкова са и левите избиратели, които биха останали вкъщи на втория тур, ако Тшасковски ги разочарова.

Кампанията още не е започнала и не знаем какви ще са основните теми, от които следват стратегиите. Те могат да жертват темата за абортите, без да променят позицията си, а като просто не говорят за това. Такъв сигнал даде и Туск с изказването, което цитирахте - че това не е важна за тях тема и че не искат да отблъскват противниците на абортите.

"Право и справедливост" от своя страна излъчиха кандидат извън партията - историкът Карол Навроцки, който все пак е свързан с тях посредством работата си в държавния Институт за национална памет. Какъв според Вас е потенциалът му да обедини консервативните сили зад себе си и президентството да остане под контрола на Ярослав Качински?

Това е повторение на трика, който направи Анджей Дуда президент през 2015 година. Тогава той беше интегриран в партията, но не беше познато лице. Днес Качински издига Навроцки поради същите причини. Най-напред така не позволява на силна фигура в самата партия да застраши неговото лидерство, при положение, че в момента той е изправен пред доста вътрешни призиви да се оттегли.

Извънпартийният кандидат няма да повлияе върху вътрешните борби в "Право и справедливост". Ако пък този кандидат загуби, това не вреди толкова на партията. През 2015 Дуда беше посочен, защото самите те не вярваха в победата му. А ако все пак победи, както се случи тогава, на такъв човек е по-лесно да се повлияе и да бъде контролиран, защото няма лична подкрепа отвъд тази на партията. По време на мандатите му, хората го наричаха президентски пълномощник на Качински, стриктно изпълняващ заръките на лидера.

Фактът, че нямат по-добри идеи (от тези през 2015 година), показва и трудната ситуация, в която се намира партията след няколко изборни загуби. Наред с това, тя не е изгубила толкова много от подкрепата си, което прави ситуацията догодина непредвидима.

Анджей Дуда устойчиво представя себе си като близък приятел на двама важни съюзници на Полша - на украинския президент Володимир Зеленски и на Доналд Тръмп, който сега се завръща в Белия дом. Според Вас, могат ли Съединените щати, управлявани от Тръмп, Европейският съюз или другите големи международни фактори да повлияят на президентските избори в Полша?

Не вярвам, че могат. Хората, които подкрепят десните в Полша, не биха се променили заради изказване на Тръмп. В Полша, а и в Европа, има нарастващо осъзнаване, че Съединените щати вече не са доверен партньор и трябва да се справяме сами. Това пък ще струва пари, което е проблем предвид икономическата криза в Германия. Но не мисля, че и европейският въпрос е по-интересен от вътрешните теми като имиграцията, абортите, правосъдието или ролята на църквата.

Имиграцията е интересен пример, защото дори либералите са популисти и сегашните предложения на Туск за ограничаване на получаването на убежище са дори по-твърди от тези на "Право и справедливост". Това е реализиране на идеята за "краен центризъм", приравнен към консенсуса в целия Европейски съюз за "Крепостта Европа" - службата "Фронтекс" вече активно отблъсква бежанците, а издевателствата по границите и човешките им права са пренебрегнати.

През 2015 година (когато "Право и справедливост" спечелиха президентските и парламентарните избори) имаше много сериозен сблъсък между разбирането на Германия и Брюксел за т.нар. бежанската криза и това на полските десни за националния интерес. Такова противопоставяне в момента няма.

Тази седмица Европейската комисия обяви също, че ще предостави 52 милиона евро на Полша, за да предпазва по-добре границата си от имигранти - нещо, което би изглеждало абсурдно през 2015 година.

След повторния избор на Анджей Дуда през 2020 година с Вас разговаряхме по време на масовите демонстрации срещу забраната на абортите. И тогава казахте, че независимо от доминацията на консервативната "Право и справедливост" в изборите и във властта полското общество всъщност става все по-либерално.

Забраната обаче не отпадна, а днес си казахме, че затова няма консенсус и в либералния лагер. Напротив, той иска да ограничава и имиграцията. Започнахме с това, че Дуда пречи на политическата промяна отвъд "Право и справедливост", но всъщност доколко изобщо смяна в президентството ще направи Полша по-различна държава?

И преди 4 години твърдях, че миграцията е единственият въпрос, по който може да се говори за обществен консервативен консенсус - мнозинството от поляците не искат тук да влизат бежанци от Близкия изток. Последвалата криза на границата с Беларус също показа това. Но относно абортите със сигурност, макар и бавно, разбиранията стават по-либерални. Това важи и за други въпроси като права на малцинствата, гей бракове, ролята на религията и така нататък. Полското общество става по-отворено и либерално.

Проблемът е, че центристкото политическо представителство няма големи идеи и планове в тези посоки. Те се върнаха към това, което тук наричаме "политика на топлата чешмяна вода". В нея единствената роля на правителството е да ти гарантира, че когато отвориш кранчето на чешмата, от него ще потече топла вода. Властта е като домакин, който се грижи всичко да работи нормално, без да се занимава да направлява обществото, да го оформя, да го променя радикално или да спомага за еволюцията му.

За една година правителството на Туск и партията му не са показали смели идеи и желание за промени. Ако спечелят и президентството, после могат да решат да свикат и нови парламентарни избори, за да увеличат мнозинството си. Тогава може да се намерят достатъчно депутати за поне някакво улесняване на абортите и президентът да го подпише. Ако Тшасковски не спечели, нищо от това няма да се случи. Едно е сигурно - либералният център не би водил сериозна борба по такава тема. Отношението на Туск е "нека да изчакаме обществото да узрее за идеята". Той вярва, че политиците не водят, а следват. Затова и не очаквам да спрат да се носят по течението.

Споделете

Ян Сова: Крайният изход от полските избори догодина изобщо не е сигурен

БНР подкасти:

Испания глоби мрежата Х за публикуване на фалшиви реклами за инвестиции в криптовалути

Финансово подпомагане на фермерите, отглеждащи овце и кози

"Карлайл" проучва възможността да придобие чуждестранните активи на "Лукойл"

Камбанен звън от катедралата "Нотр Дам" в памет на жертвите на атентатите в Париж преди 10 години

Изпратихме в последния ѝ път оперната прима Стефка Евстатиева

НС с единодушие: Родителите на деца до 12 г. могат да работят дистанционно през лятната ваканция

МВР анализира казуса с неверните полеви тестове за наркотици и алкохол на шофьорите

Д-р Петя Кашукеева: В България се става специализант чрез връзки и по ценоразпис

Поскъпват и се разширяват зоните за платено паркиране в София

Милен Велчев: Това е единственият вариант за бюджет, ако сме кацнали от Луната вчера

Предавания

За БНР

Програми

Радио България