Адам Биелицки: По-интересно е да достигнеш неизкачван връх, отколкото да си 2568-ият на някой осемхлядник

публикувано на 14.12.24 в 16:20

Урубко (вляво), Револ и Биелицки

Снимка: Адам Биелицки

Интервю на Таня Иванова с Адам Биелицки

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не достигането на върха е важно, а какво се случва дотам и с кого си по пътя - това казва известният полски алпинист Адам Биелицки, който неотдавна беше гост на Банско филм фест.

Роден е през 1983 г. в град Тихи, Полша. Първото си по-значимо изкачване прави на едва 17-годишна възраст, когато достига сам и в алпийски стил седемхилядника Хан Тенгри. През 2011 г. изкачва без допълнителен кислород първия си осемхилядник - Макалу.

На 9 март 2012 с Януш Голомб осъществяват първото зимно изкачване на Гашербрум 1.

"По-късно срещнах Карл Габл - известният метеоролог, който ни беше изготвил прогнозата за времето, и той ми каза, че денят, в който сме били на върха, е бил най-студеният за цялата му кариера - минус 72 градуса. Вторият голям проблем през зимата е силният вятър и третият - в Каракорум в този сезон, заради силния вятър, има много по-малко сняг - катериш се или по скала, или по лед. Планината става като стъклена, изисква много по-ангажиращо и технично катерене", казва Биелицки в интервю за БНР.

През лятото на същата година достига К2, отново без кислороден апарат, както ще се придвижва във всички свои експедиции.

"Когато започнах да се катеря, бях глупав, знаех малко, предимството на младостта - не се страхуваш толкова за себе си. През тези 11 години - между първия ми седемхилядник и първия осемхилядник, бях фрустриран, че голямата ми мечта не се сбъдва, но от днешна гледна точка, се радвам, че на 19-20 нямах шанса да бъда в тези големи планини, защото - предвид стила, в който го правех, ми се струва, че щях да имам много хубава, но твърде кратка кариера в алпинизма."

Снимка: Claudio Martinez

На 5 март 2013 г. е ред на първото зимно изкачване на Броуд Пик, заедно с Мачией Бербека, Артур Малек и Томаш Ковалски. На слизане Бербека и Ковалски изчезват и 3 дни по-късно са обявени за мъртви.

"За 25 години списъкът на приятелите ми, които загиват в планината, става все по-дълъг и това е нещо, с което не можеш да свикнеш. Всеки следващ път е все така трудно. Винаги нося спомена за тези хора с мен в планината."

През януари 2018 г. Биелицки участва в полската експедиция, която се опитва да осъществи първото зимно изкачване на К2. По същото време получават сигнал, че на Нанга Парбат има нужда от помощ. Малко след като изкачват този осемхилядник, полякът Томаш Мацкиевич и французойката Елизабет Револ започват да бедстват. Четирима от експедицията на К2 - Биелицки, Денис Урубко, Яарослав Ботор и Пьотр Томала, са транспортирани с хеликоптер до базовия лагер на Нанга Парбат. За една нощ Биелицки и Урубко изминават над 1000 метра денивелация и успяват да спасят Револ. Заради лошите условия, Мацкиевич, който е някъде в по-горните части на Нанга Парбат, не дочаква помощ.

"Елизабет е едно от най-коравите човешки същества на тази планета, защото условията бяха наистина нечовешки."

Заради нейното спасяване Биелицки и партньорите му са удостоени с Ордена на Почетния легион - най-високото отличие на Франция за военни и граждански заслуги. В годините след това полякът получава още редица отличия.

Няколко месеца след събитията на Нанга Парбат с Феликс Берг изкачват Гашербрум 2 по Западната стена.

Снимка: Climbe

Лидер на експедиции до върхове по целия свят, Биелицки развива умения във всички видове катерене и алпинизъм, като особено удоволствие му носят новите маршрути, които прави по някои от големите стени по света.

"За мен е много по-интересно да достигна неизкачван връх, който дори си няма име - например в Пакистан, отколкото да бъда 2568-ият човек, изкачил даден осемхлядник."

Преди идването си в България Биелицки беше с канадеца Алън Русо на експедиция в долината Хунза в Пакистан, където стъпиха на два неизкачвани върха - петхилядник и шестхилядник. Под единия Русо падна от 20 метра буквално върху главата на Биелицки, която и този път издържа.

"Три пъти съм бил в лавина, удряла ме е гръмотевица в Алпите, снежна пещера се е срутвала върху мен на един седемхилядник в Тяншан, преживях падане от 70 метра на Нанга Парбат, на Канчендзьонга пък паднах от 100 метра... Имам много такива истории. Не го правим заради самата опасност, не сме самоубийци, но без опасността катеренето няма да е същото, тя е част от играта и я прави по-интересна."

Миналата година Биелицки спаси още един човешки живот - след като беше помолен за помощ и се спусна в ледена цепнатина под Анапурна, за да извади тялото на паднал индиец, полякът намери жив Анураг Малу, прекарал 3 денонощия сред леда.