"В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно русофилско-русофобско сблъскване в България. Виждаме как това се отразява и върху политическите дискусии. Това разделение донякъде отклонява вниманието от тези проблеми, които вълнуват хората и води до отчуждаване на избирателите от политиците. Получава се смес, която допринася за това нещастно положение в България – гласуваме избори след избори и край не се вижда, не се виждат и алтернативни политически сили", коментира Кирил Дрезов в интервю за БНР.
По думите му, войната в Украйна "изостря дълбоко оформени конфликти русофили – русофоби, кой бил комунист, кой не бил комунист".
"Джорджеску спечели много гласове поради своята кариера в Обединените нации, в различни международни организации. Той не е просто някакъв маргинал. Това е човек, който е достатъчно високопоставен – и като дипломат, и като чиновник в международни организации. Това, че беше набеден за проруски може да го говорят хора, които не познават въобще румънската политика. Може да бъде обвинен в ултранационалистически увлечения, антиевропейски, подобни неща, но по никакъв начин не трябва да бъде обявяван за проруски, защото това просто не е вярно", подчертава Дрезов относно внезапния възход на Калин Джорджеску на анулирания президентски вот в Румъния. Медиите на Запад го окачествиха като проруски кандидат, но в интервю за "Таймс" той ясно заяви, че "Румъния се чувства добре в ЕС и НАТО".
"Румъния потенциално е най-заплашена в дългосрочен аспект. Фронтът е най-близо до Румъния. Румъния е силно свързана с Молдова, а Молдова – видяхме от последните избори, е 50:50. Страната е разделена също физически – Северна Молдова гласува за Стояноглу, който беше обявен пак за проруския кандидат (в случая с повече основания, отколкото случаят с Румъния), от друга страна Кишинев и около Кишинев са по-ориентирани към Румъния, към ЕС. Там е случаят с Гагаузия, знаем как гласуваха българите в Тараклия – масово подкрепиха кандидатурата на Стояноглу. И ако нещата в Модлова тръгнат към дезинтеграция, се получава случаят с Приднестровието, който в момента е спящ конфликт, но при тези смесвания на нещата потенциално е опасност и то непосредствено до България", отбелязва още в анализа си Кирил Дрезов.
Запитан дали Сърбия успешно балансира между Изтока и Запада, Дрезов посочва, че "Сърбия играе нейната игра и максимално се опитва да "дои" и от Запада, и от Русия – донякъде продължение на старата Титова линия":
"В момента Сърбия реално може да печели повече от Русия, защото Русия се намира в ситуация на държава-парий, има нужда в известен смисъл да "подкупва" своите съюзници. Сърбия може да получи по-добри условия в сравнение с условията преди конфликта. Както и Китай и Индия максимално използват тежката изолация на Русия, за да извличат максимални изгоди от това."
Кирил Дрезов анализира и обратния ефект, постигнат от Запада с политиката му спрямо Русия.
"Това, което за елитите в балканските страни е един кошмар – че Русия се приближава към Балканите и то именно тази политика след 2014-а: да се интегрира Украйна към западните структури, към ЕС, към НАТО, всъщност постигна нещо съвсем различно. Едно че Украйна се намира във война, другото – че Русия физически се доближава към Балканите и в Черноморския район: първо с анексията на Крим, а сега вече с анексията на цялото крайбрежие около Крим. На Украйна ѝ остана, грубо казано, по-малко от половината крайбрежие. Това, което за балканските страни беше много по-приемливо положение, е когато Украйна беше един голям буфер между Русия от една страна и между тях като членове на ЕС и НАТО. Това се отнася и за България, и за Румъния. Тази ситуация беше разрушена и не е ясно как може да се увеличи сигурността на Балканите по този път, по който се върви."
Както не се вижда победа на Украйна и интеграцията на цяла Украйна в западните структури, така идеята за замразяване на конфликта е катастрофална, нереална идея, изтъква в заключение Кирил Дрезов.
"Това би било съвсем временно положение. Буквално след няколко години ще се превъоръжат и ще започнат конфликта отново. Тази идея за примирие не решава абсолютно нищо. Просто отлага конфликтът да се възпламени с още по-голяма сила в бъдеще."
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...