Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева.
"Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при Елцин – отделяне на части. Сега със здрав юмрук е централизирана тази държава и повече от руснаците се чувстват част от голяма държава; държава, която се е върнала на международната арена."
По думите ѝ, тази нова роля на Русия дава на руснаците самочувствие, че могат и без останалия свят.
"Все повече на преден план излиза държавният интерес. Това е национализъм, но не е етнически, а държавен", изтъкна тя и посочи, че Путин е една от най-ярките фигури на тази тенденция, редом с Ердоган, Си Дзинпин, Орбан.
Като направи паралел с връщането на Тръмп в Белия дом и причините той да спечели отново, проф. Баева отправи поглед и към Европа:
"В европейските държави от една страна виждаме демократични държави, които се тресат от проблеми, а от друга – държави, където местният лидер е хванал здраво властта и управлява дълго с авторитарни тенденции. Като че ли по-голямо недоволство изразяват хората в демократичните държави, в които има нестабилност."
Сега демокрации, които не могат да функционират така, че гражданите им да се чувстват удовлетворени, са застрашени, отчита историкът.
Полша беше тръгнала силно по пътя на авторитаризма, но успя да обърне. Обръщането обаче не изглежда трайно. За да могат да се справят с "Право и справедливост", се наложи да обединят всички, отбеляза тя.
В началото на управлението си, през първото десетилетие, Путин беше прозападен – до 2007 г. Това, което стана, е резултат на взаимно разочарование – и от едната, и от другата страна, коментира проф. Искра Баева в предаването "Събота 150".
Слабостта на Русия доведе до желанието – малко по-грубо, по-драстично, от страна на Запада – т.нар. близката чужбина да се присъедини към западните структури. Желанието на тези райони да потърсят самостоятелен път на развитие се оформи като заплаха за Путин. 2007 г. той очерта периметъра на Русия, поясни тя.
Това, което украинските власти не направиха, е да превърнат Украйна в единна държава. Там това разделение между Изтока и Запада не само не престана, а се задълбочи, смята историкът.
"Не е 2022 г. Пътят е дълъг. Минските споразумения се оказа, че са били временно примирие, защото никой не е имал намерение да ги изпълнява."
Дали преговорите за Украйна това ще се превърнат в реална дипломация – през 21 век се връща положението, в което е важен държавният интерес, а не дипломацията на ценностите, каза още проф. Баева, като припомни, че договореностите между по-големите често пъти стават за сметка на по-малките.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...