На 19 януари, през 1879 година, в Ресен, Македония (по онова време - в пределите на Османската империя), е роден един от големите ни родолюбци - Симеон Радев.
Той е революционер, публицист, юрист по образование, дипломат, полиглот, книжовник, историограф - авторът на "Строители на съвременна България", забележителен труд, в който са описани личности и събития от живота на младата тогава българска държава.
Денят е и патронен празник на Гимназията с преподаване на чужди езици в град Перник. Училището е основано през 1991 година и носи името на Симеон Радев от 1992 г.
За него разказва Теменужка Крумова, директор на ГПЧЕ "Симеон Радев" в Перник.
Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година.
Последните думи, които чува съпругата му – художничката Бистра Винарова, са: "Дадох ли нещо на България?"
Тези думи са изписани и на пиедестала на паметника София.
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев:
В статия на публициста Йосиф Хербст от февруари 1910 г., в която на читателите на в. "Пряпорец" е представен летописът на Симеон Радев "Строителите на съвременна България", Хербст отбелязва, че заради намерението си да представи книгата е чул "закани, градуирани между вечната вражда и непоздравляването", но за него това е "приятен дълг", защото е чел "Строителите на съвременна България" с "голяма наслада". Прогнозира, че книгата ще бъде най-четена "от ония, които най я псуват. Ще четат и ще мълчат, ще мълчат и ще четат...“.
Още по темата слушайте в звуковите файлове.
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..