Исландия - там, където човек би се върнал отново и отново!

00:00 / 00:00

Репортаж на Ася Пенчева за ''Пътувай с Хоризонт''

Ще ви заведа там, където пак бих отишла - Исландия! Това не е просто земя на огън и лед. Това е богато илюстрован учебник по геология.

Скандинавия, ако мога така да обобщя държавите - наследници на викингските територии, винаги са ме привличали с природата, с митологията на народите и държавното устройство. Исландия изглеждаше като трудно достъпна, докато не се хванахме и не намерихме начин.

Тъй като началната ни точка за всяко пътуване е Русе от най-близкото ни летище в Букурещ направихме комбиниран полет с нискотарифна авиокомпания през Будапеща. Кацнахме в Рейкявик и само след половин час вече бяхме в малкия ван, който наехме седмица преди пристигането си. Такива фирми за наемане на автомобили - всякакви марки и модели - има десетки на иначе малкия остров и са изключително удобни за туристите.

На опашката преди полета от Будапеща към Рейкявик се разговорихме със семейство исландци, които пък обикаляли Европа. Харесала им София, отскочили до Пловдив и бяха впечатлени от виното и горите ни. Който каквото си няма. Не вярвах, че може да има земя без дървета и гори, но да - Исландия се оказа точно такава.

После научих, че дори специално поддържат пасища за овцете, които са повече от населението и ходят където си искат. Нямат овчарски кучета поради простата причина, че на острова овчиците нямат естествени врагове и единствения вариант злополучно да завършат живота си били катастрофите...

Докато си говорехме за това, което ни очаква в Исландия и си записвахме местата, които не бива да пропускаме, съвсем наивно зададох въпроса дали наистина толкова много вали. Че вали - вали, каза съпругът, но специфичното за исландския дъжд е, че никога не пада вертикално и винаги е в очите ти.

И това се оказа истина, като се редуваха дъжд и сняг.

Това, което определи датите на пътуването ни, не бяха цените на полетите или годишния отпуск, а Северното сияние. Има период в годината, когато то е изключително интензивно, достатъчно тъмно е през нощта и може да се види в целия му разкош. Обобщено - от април до август няма никакъв шанс да видите Аурора Бореалис.

Така в края на септември ние тръгнахме да го гоним, почти като ловците на торнадо. Съществуват няколко приложения за мобилен телефон, които дават информация и прогноза къде, в колко часа и колко интензивно ще се вижда Аврора. Дори повече - ако си в района и нещо си се успал, защото то все пак всичко се случва след 23 ч, подава аларма да отвориш очите и да се наслаждаваш - вълшебство, което те кара да вярваш в магията на света.

Исландия- Северното сияние

Макар че бях въоръжена с най-съвременната техника за снимане, първата ни среща беше толкова невероятна, че забравих за настройките, за движенията, за позициите, за всичко - просто Аурора Бореалис поглъща и те отвява в друго измерение, в други светове, в други времена, в небитието. Осъзнаваш колко си малък за вселената и какво щастие преживяваш в момента. За следващите нощи се подготвих - все пак трябваше да имам свой спомен за сиянието. Идете и вие!

Когато споменах, че Исландия е богато илюстрован учебник по геология - гейзерите са другото чудо. Всъщност името гейзер идва от исландския език - гьоса, което означава "избухване" и първият описан голям "взрив", Дядо Гейсер, както мило го наричат исландците, е една от забележителностите на острова. Дядото си почива от около 20 години, но децата и внуците му са активни и изключително атрактивни.

Всъщност децата от семейство Гейсер са толкова много, че са се разселили по целия остров. За тях явно е нямало никакво значение къде ще се установят - по хълмове, равнини или реки - те са си там и кой по-силно, кой по-слабо, но не намаляват котлоните и горещата вода им прелива. Има едно преживяване, което силно препоръчвам за физически здрави и издръжливи на студ хора.

В "парната долина", което на исландски звучи Рейкядалур, е пълно с геотермална дейност. След преход от около 7 км се стига до река, в която малки гейзерчета топлят водата. Събличаш дрехите, макар навън да е минус 5 в нашия случай и влизаш на плюс 40. В началото гледката голи хора с шапки ми се стори странна, но стана ясно, че така е нормално - навън студено и ветровито, типично исландско, а вътре, в реката - удоволствие като в древен Рим. Излизането е най-трудната част, но си струва приключението.

Също толкова невероятно е и със серните извори. Усещането под краката ти земята да ври и едва ли не да чувстваш колко е жива, допълва впечатлението за несъразмерност между човека и природата. Едно по-силно дихание да беше направила в този момент нашата земя и изчезваме.

Ето за това нейно търпение трябва да сме благодарни и да внимаваме как се държим с природата. Исландците са го разбрали и 100% от тока им се произвежда от възобновяеми енергийни източници. За парното на хората няма нужда да говорим - наследниците на дядо Гейсер се грижат за топлината на викингите. И на елфите, които съществуват, а аз видях къде живеят.

Заради това изобилие на безплатна гореща вода във всяко градче има открити басейни. Много ясно, че исландците са свикнали на ниските температури, а съчетанието им с горещата вода прави тренировките им закалителни.

Туристическите справочници са достатъчно богати на информация откъде да тръгнете и какво да видите. Исландия дава възможност за два тура - кратък и дълъг. Това означава, че пътуването може да се сведе и до 4-5-дневна разходка, но обиколката по Големия кръг дава повече.

Гледките редуват от ляво вулкан, от дясно океан, а в океана - китове.

Не съм сигурна кое е по-вълнуващо - дали Северното сияние или скокът на огромния кит на метър от лодката ти.

За наблюдението на нежните гиганти избрахме град Хусавик в северната част на острова, най-отдалечена от столицата Рейкявик. През есенно-зимния период китовете са там. После тръгват към топлите води около Флорида, раждат там бебетата си и се връщат на север.

Наблюдението на китовете започва с гонене на гигантите като капитаните на лодките си подават сигнали къде са забелязали размърдване на водата. Всички хукват натам и шоуто започва. Първо виждаш онова фонтанче вода, което китът издиша, а след това гмуркането му отново в дълбините. И тъкмо да си помислиш, че това ти стига, защото е толкова красиво и необичайно и хоп! Той скача!

Ами това е - вълнение, адреналин, възхита и щастие, че си го видял.

Всъщност възхищението от природата чака на всяка точка от маршрута. Величествените водопади, Черния плаж, глетчерите, парчетата от айсберг на милиони години, странните пуфини, закачливите тюлени... Всичко това ни напомня, че трябва да запазим красотата и разнообразието на природата за децата и децата на децата им.

Пътуването из Исландия е като във всяка европейска страна, макар тя да не е член на Европейския съюз. Телефонните разговори и интернетът са на нашата тарифа, плащането навсякъде е с електронни карти - така и не видях как изглеждат исландските крони, големите търговски вериги за стоки и напитки са същите и се чувстваш като у дома си, в нашия общ европейски дом.

Скандинавската практичност е правило за всичко. В къмпингите има специален шкаф, в който туристите оставят пакетирани продукти, които са им били в повече и напълно безплатно могат да се вземат от следващите. Това са пакети със спагети, консерви, сол, кафе, чай, сладкиши и те вършат чудна работа на острова.