Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

| Репортаж
Снимка: БГНЕС

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина?

Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина.

Програма за стипендии за ученици за обучение в чужбина не беше приета от МС след обществено обсъждане, напомня той.

Става дума за фонд "Стефан Стамболов". Борис отчита като много добър механизма на програмата, според който срещу финансовата подкрепа стипендиантът се задължава след това да работи няколко години в България.

На практика няма такъв фонд, въпреки че в бюджета за 2024 г. имаше отделени пари за финансиране – около 5 милиона лева. Идеята е от 2022-ра година, когато премиер беше Кирил Петков. Но тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН отказаха подкрепа, защото бюджетът финансира университети, а не граждани. ВУЗ-овете тогава заподозряха, че ще се определят възможно най-скъпите университети, освен това липсва списък на приоритетни направления, а и бройката от 15-20 души не би решила въпроса. За фонда се заговори и по времето, в което служебният кабинет на Димитър Главчев искаше да прехвърли парите, за да ги даде на земеделски производители.

Така или иначе, тези 5 милиона се оказват "мъртви пари", не са били използвани. Парадоксалното е, че в началото на тази година, още преди да стане ясно, че ще са в опозиция в 51-вото НС, от ПП отново се опитаха да лансират фонда "Стамболов" през Специалния закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г. до приемане на редовен бюджет за годината.

Какво отговарят от МОН? Програмата не е заложена в бюджета за 2025 г. и не се предвижда да бъде реализирана по начина, по който е предложена през 2024 г. Остава настрани фактът, че министър на образованието сега е Красимир Вълчев, който и като председател на просветната комисия през 2023 г. не криеше резервите си спрямо фонда.

От ведомството отбелязват още, че шанс студентите ни имат през програма "Еразъм+" и наблягат, че "важен акцент в политиките е привличането на чуждестранни студенти в България", дори и през програма, която улеснява кандидатстване на "лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища". Успоредно с нея се осигуряват и по 2000 места годишно за обучение в държавните висши училища в България на сънародниците ни, които са от българска народност и пребивават на територията на друга държава.

Възможно е държавата да избере такъв подход – да финансира образованието на отделни студенти в чужди университети и държави. Това става през отделянето на ресурс във фонд, за който се кандидатства. Остава икономическата обосновка на подобно решение, коментира за БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Ако политиците се обосноват за ефекта от подобна програма, могат да я направят. Въпросът е какво искаме да постигнем, с какви пари и какъв ефект се цели, казва експертът от ИПИ.

Георгиева е на мнение, че и сега държавата отделя значителен ресурс, за да осигури висше образование за голяма част от населението си, "при почти никакви, да не кажем мижави такси за обучение, което не е типично за другите държави".

Студентските кредити не работят добре, защото таксата за обучение е толкова малка, че не си струва целият труд да минеш през тази процедура, изтъква още Петя Георгиева.

"Държавата може да финансира личности и тя го прави чрез стипендиите например. От друга страна, има ли смисъл държавата да финансира отделни студенти, защо трябва да го прави и защо да го прави извън общото финансиране на висшите училища в България?".

Обикновено подобно финансиране в западни държави се осъществява чрез фирми и фондации, пояснява Георгиева.

Според нея досега не е имало кампании от страна на големия бизнес да подкрепя изявени ученици, на които се предлага образование зад граница, но те самите не могат да си го позволят.

"Но да се ангажира държавата, е неразумно."

Повече по темата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Милен Замфиров: Генните мутации на аутизма са съществували хилядолетия назад

Интересът към Центъра с лаборатория за изследване на аутизма е изключително голям. Това заяви пред БНР проф. Милен Замфиров - декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на новооткрития Център.   "Не съм имал никакво съмнение, че интересът към центъра ще бъде..

публикувано на 22.10.25 в 11:57

Възрастовите различия на работното място - риск или възможност за работодателите

По данни на Националния статистически институт България е на пето място по най-ниска безработица в Европейския съюз . Нивото на безработица у нас е под средното и намалява по-бързо отколкото средното ниво в Европа. Нивото на младежката безработица в България също е сравнително ниско - 15% , като се доближава до средното за страните от..

публикувано на 22.10.25 в 09:50
Дейвид Джордан

Доверието в обществените медии - ключът към тяхното съществуване

Как да бъде запазено и поддържано доверието на обществото към медиите – това е централната тема за участниците в медийната конференция на Международната асоциация на обществените медии, която се провежда в София.  Събитието беше открито от президента Румен Радев и генералния директор на БНР Милен Митев. Форумът събра в столицата представители на..

публикувано на 21.10.25 в 18:59

Д-р Николай Михайлов: Борисов е в упадък, застигнат от себеподобието си Пеевски

Физиономиите, които се съревновават за властта в България днес, са безобразни - техните силуети деградират сами по себе си, техният политически език е език на скритото насилие и жаргонизиран сексуално и през жест, и през намек, което представлява едно послание за политическия процес.  Коментара направи пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър,..

публикувано на 21.10.25 в 13:33

Десислава Бенина: Изкуственият интелект не може да мисли вместо ученика

" Не сме тук, за да отричаме технологиите и да има забрани. А сме тук, за да използваме това, което ни дават технологиите, но да го използваме разумно, етично и отговорно ". Това заяви пред БНР Десислава Бенина от Института за изкуствен интелект и преподавател в Националната търговско-банкова гимназия. Наскоро тя е защитила магистърска теза,..

публикувано на 21.10.25 в 11:19
Александър Миланов

Александър Миланов: Ако влезем навреме в квартала, няма да се налага да влизаме в моргата

"Това не е изолиран изблик на агресия, а предсказуем резултат от години натрупани пропуски . Много млади хора в днешно време растат без стабилни възрастни, без подкрепа, без емоционален език, с който да изразяват това, което се случва. Когато не могат да изкажат това, което се случва с тях, го показват понякога и с нож ." Това мнение изрази..

публикувано на 21.10.25 в 08:12

Симеон Ставрев: След като ЦГМ отвори данните на градския транспорт, време е и БДЖ да го направи

Може ли транспортният стрес да се облекчи, ако виждаме онлайн къде се намира транспортното средство, което чакаме? За София вече има ново мобилно приложение, което показва в реално време къде са всички тролеи, трамваи и автобуси . Направено е обикновен човек с помощта на отворените данни на града.  Борихме се за отворени данни 10 години ,..

публикувано на 20.10.25 в 11:42