Националната художествена академия - разказ в картини

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Светослава Кузманова с д-р Милена Балчева-Божкова за ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Историята на Националната художествена академия е показана в изложба, която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата. 

Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена Балчева-Божкова. 

По проекта са работили още  Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник).

В разказа за изграждането на новоосвободена България появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение, разказват от екипа, работил за изложбата. 

Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица „6-ти септември“ се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.

Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място.

Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот. По силата на историческата си съдба България няма свои дворци музеи, подобно на тези в почти всички европейски държави. От началото на XXI век, в контекста на новите европейски приоритети в развитието на страната, музеите, библиотеките и архивите спорадично започват да показват във временни изложби части от движимото монархическо наследство. Въпреки тези важни инициативи, за съжаление все още съществуват редица неизвестни във връзка с приноса на българските монарси в културно-просветната дейност на държавата. 

Един от тези непроучени до този момент въпроси е този за влиянието на монарсите в развитието на първото училище по изкуства, основано през далечната 1896 г. Вследствие на осъществена двугодишна изследователска дейност по темата проектът представя целия проучен документален масив, състоящ се от архивни документи, фотографии, периодичен печат и артефакти.

Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.

Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация "Свети Пимен Зографски - Национална художествена академия", Държавна агенция "Архиви" и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис III и Царица Йоанна", Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей - София, Галерия "Джуркови" и Институт Лист. Унгарски културен институт София.

Още по темата в интервюто на Светослава Кузманова с куратора на изложбата Милена Балчева-Божкова.