Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Джамията "Хабиб-и Неджар" в процес на реконструкция
Снимка: Мария Петрова

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди.

Сега е моментът за оценка на пропуските, изграждане на устойчивост и обучение на кадри за реакция при извънредни ситуации. Това е позицията на професор Орхан Татар, който оглавява отдела за земетресения и намаляване на риска към Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации, известна като АФАД. Специалист по геология и сеизмология, както и дългогодишен университетски преподавател, Татар започва работа в АФАД няколко седмици преди земетресението на 6 февруари 2023 г. Оттогава правомощията и на него, и на службата са се увеличили.

Професор Орхан Татар, АФАД

"Имаме силно сътрудничество с Министерството на образованието. Активно си работим и с други министерства, с Националния съвет по технологии и изследвания. Провеждаме образователни програми в тази сфера. АФАД сам координира всички тези програми. След земетресението разбрахме, че АФАД трябва да бъде силен координатор спрямо всички тези държавни органи. Това е един от уроците, които научихме след земетресението. АФАД сега има много повече отговорности", обясни професор Татар.

Танер Байъндър

Заместник-ръководителят на АФАД за района на Хатай - Танер Байъндър беше един от хората, с които екипът на БНР разговаря миналата година във връзка с първата годишнина от земетресението. 365 дни по-късно той разказа какво се е променило според него.

"Когато бяхте тук предишния път, някои от нашите проекти с контейнери все още бяха в процес на довършване. В момента всички са приключени. Гражданите ни продължават да живеят в тях. От друга страна, се провежда лотария по схемата за жилищно настаняване и домовете, които се паднат, биват предоставени на гражданите ни. Миналия месец разпределихме шести подобен кръг с жилища. Така собственици на нови домове са вече 46 140 наши граждани и това ни прави много радостни. Както каза валията обаче, нашата цел е да достигнем 158 хиляди. Планираме това да се случи до края на 2025 г.", каза представителят на АФАД.

Хатай през февруари 2025 г.

Още миналата година Танер Байъндър и колегите му правеха впечатление със сериозното си темпо на работа. Тогава телефонът му не спираше да звъни, за да бъде уведомяван за казуси, които трябва да разреши. Той обясни как успява да се справи с напрежението заедно с колегите си.

"Имам например някои приятели, които бяха спасени изпод развалините. За тях е много трудно да работят. Освен това те работят с едно и също високо темпо през последните две години. Всички правим най-доброто, на което сме способни, за да подобрим своя роден град", обясни Байъндър.

Квартал с контейнери в Хатай през февруари 2025 г.

Амбициозната цел на президентството до края на годината всички хора, които живеят в контейнери, да бъдат преместени в новопостроени жилища на този етап изглежда трудно постижима в провинция Хатай, където разрушенията и контейнерите са в пъти повече от новите сгради. Междувременно обаче са нужни грижи не само за физическото оцеляване на пострадалите, но и за тяхното психическо здраве, обясни здравният директор на провинция Хатай доктор Сйонмез.

Здравният директор на провинция Хатай доктор Сйонмез

"През март 2023 г. създадохме екипи, съставени и от държавни, и от неправителствени работници от всички провинции. Те обикаляха от контейнер на контейнер, за да предоставят психотерапия и психологическа подкрепа. Също така създадохме екип в рамките на нашата болница, който да бъде от полза за хората, които живеят в контейнерите. Той ги посещава два дни всяка седмица", разказа здравният директор.

Според доктор Сйонмез няма нови или различни болести след земетресението с изключение на алергиите.

"По отношение на болестите имаме само увеличение с между 5 до 10 процента на алергичните реакции, но разглеждаме това като сезонен проблем. Нямаме ръст в каквито и да било други заболявания", подчерта доктор Сйонмез.

В болницата в Хатай, където разговаряме, има стена, посветена на здравните служители, загинали при срутването на цяло отделение в здравното заведение вследствие на земетресението.

Болница в Хатай, стена със снимки на загинали лекари след струване на отделение вследствие на земетресението на 6-и февруари 2023 г.

Постепенно върви и възстановяването на сгради от културна и религиозна значимост, които имат значение за по-доброто функциониране както на отделните хора, така и на обществото и връзките в него. Реновират се не само джамии, но и църкви. В района има много древни християнски храмове, защото там са проповядвали едни от ранните последователи на Исус Христос.

В Адъяман има около 150 души християни, които все още се събират в малка зала близо до разрушената църква в града. В момента се молят както за вярата си, така и за надежда за бъдещето, разказва Григориус Мелки Юрек, който е епископ на сирийската православна църква "Свети свети Петър и Павел" в Адъяман. Той споделя, че е мислел единствено само за храма, когато станало земетресението. Директно отишъл в църквата, за да провери състоянието ѝ.

Григориус Мелки Юрек

"Когато се случи земетресението, имаше много процедури и събрахме много разрешителни. Укрепихме със стомана едната останала стена от църквата, за да не падне върху никого. След това с тежкотоварни машини беше свален куполът. Част по част бяха премахнати и стените, защото са много стари и с цел да не се сринат. Сега земята вече е изкопана и ще бъдат изградени нови основи. Надяваме се възможно най-скоро реновирането да приключи", разказа епископът за църквата в Адъяман.

В същото време в Антакия вече има ясен срок за откриването на една от древните джамии в града – "Хабиб-и Неджар", обяснява Адем Бозкурт, директор за провинцията на отдела по реновирането на подобни обекти.

Адем Бозкурт

"Тази сграда в началото е била езически римски храм. След това е първата църква, установена в границите на държавата ни. След като арабите покоряват тази територия – Хатай и Антакия, през 638 г. храмът става джамия и остава джамия през османския период. През 19-и век сградата е реновирана съгласно османската култура. След 6-и февруари 2023 г. възстановяваме джамията в съответствие с нейния оригинал. През юли 2025 г. тя ще бъде отворена отново за вярващите, което съвпада с годишнина от присъединяването на Хатай в границите на Турция", каза Адем Бозкурт.

Куполът на джамията

Изграждането наново на струтения жилищен фонд и ключовите обекти е ключово за възстановяването на живота на хората. За останалите загуби помага само времето.

По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20