Хайде, нека е берекет и да прелива през праговете

На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход.

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.

На този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото. На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.

За древния тракийски бог Дионис напомня и обичаят на Трифоновден лозарите да избират свой цар. Към него се отнасят с изключителна почит в празничния ден, а след това – и през цялата година до следващия Трифоновден. Лозарите го обкичват с венци от отрязаните лозови пръчки. Така той много заприличва на древния Дионис, когото рисуват с венец от лозови клонки и гроздове на главата. Всички лозари търсят своя "цар" през годината за съвети и следват неговия пример. Защото обикновено той се отличава с най-много и най-добре отглеждани лозя.

На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопската област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод.

На този ден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на 14 февруари вали сняг „на парцали”, то пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.

Кой е Свети Трифон и какви са легендите за него и как се прави хубаво вино, чуйте в звуковия файл.