Симона Велева: Промени в Закона са необходими, защото сме в нова реалност на медийната среда

Идеята да се обвърже финансирането на обществената мисия на БНР и БНТ, не е нещо ново. 5 години минаха, откакто беше разработена и има готов проект на Закон, но промените тогава не минаха. 5 години по-късно ние сме пред една нова реалност, каза председателят на СЕМ Симова Велева в интервю пред БНР.

"Европейският акт за свободата на медиите влиза вече в сила. В понеделник, 10 февруари т. г., беше учреден Европейски съвет за свобода на медиите, или т. нар. Европейски борд за медийни услуги, който на едно по централно ниво ще координира някои дейности на отделни регулатори – регулиране на медийното съдържание", коментира Велева.

И допълни, че именно новата реалност е причина СЕМ да възложи социологическо изследване.

"Вярвам, че БНР, БНТ и СЕМ са партньори в името на общественият интерес. А промени в Закона за електронни медии са необходими, не само по европейска линия, а защото медийните реалности са други и има нужда да се трансформира, не само начина, по който се финансират, а да се регулира медийния пазар в България", обясни Велева. 

И посочи, че инфлуенсърите не са обхванати от почти никаква регулация и сами се борят с пазара:

"А традиционните медии продължават да са под сериозен надзор и наблюдение и затова СЕМ доста адекватно и в крак се опитва да е на всички тези фронтове, за да има ред в медийната среда и спокойствие".

Председателят на СЕМ сподели, че се очаква решение на ВАС, за да се обяви конкурс за избор на генерален директор на БНТ и "СЕМ е в дълг на обществото", след като преди 2 години не е избран.

Симона Велева поздрави всички работещи в радиото и специално работещите в БНР по случай Световния ден на радиото. Честването е по инициатива на ЮНЕСКО, а тазгодишното 14-то поред издание е под мотото: "Радиото и изменението на климата". 

"Вие създавате не просто памет и култура, вие създавате бъдеще и обединявате българските граждани и слушатели в едно. Да пребъдете още много, много дълги години", пожела тя.

Според председателят на СЕМ е ясно:

"Разбира се, че ще има радио, разбира се, то ще има бъдеще! Въпросът е, как то да намери новите си трансформации, така че да достигнете до новите си слушатели."

"Аз съм сигурна и виждам, че Радиото полага усилия да се трансформира, именно в тази посока. Тези, емблематичните предавания на БНР, това което го прави такова, каквото е и заради, което институтът Ройтерс му дава най-високо доверие, те се запазват и се търси промяна на формата, за да се достигне до нови слушатели. Вярвам, че само с промяна може да се върви напред и качествените неща се запазват", коментира Симона Велева.

Тя съобщи, че има и друг европейски акт –  този за цифровите услуги.

"Вече хората потребяват информация от различни комуникационни канали и това повдига много правни въпроси на регулацията. И не говорим за регулация, а за модерация. В интернет - информацията е необятна. И актът за цифрови услуги си поставя две задачи. Първата е да задължи много големите онлайн платформи и онлайн търсачки да модерират своето съдържание, те казват – "не ни интересува поста или снимката, а да няма системни рискове". В този акт се казва, че за съдържание, което е вредно за аудиторията и може да застраши хората, вие трябва да имате алгоритмите и механизмите да го ограничите", обясни Велева.

И допълни, че наред с другите неща, ако има незаконно съдържание, границата на изразяване на мнение е прекрачена, тогава с решение на съдебен или административен органи може да се иска от т. нар. координатор на цифрови услуги, да свали това съдържание. А в България координаторът ще бъде Комисията за регулиране на съобщенията. 

"И предстои да видим, кога и как българският парламент ще измени закона за електронните съобщения", Велева подсети законодателя.

Иначе тя е категорична, че финансирането на медиите не трябва да служи за лов на вещици, но трябва да има прозрачност на парите. И припомни, че в Министерство на културата има регистър на медиите, където се посочват източниците. Също така има разработен проект към Министерство на правосъдието и всички дружества с държавно и общинско участие, трябва да посочват в коя медия са дали пари.