Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо отпадат ученици от образователната система?

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

В Северозападна България почти всяко второ дете e с един или двама родители в чужбина

Огнян Исаев
Снимка: Ива Антонова

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на "Тръст за социална алтернатива". 

Тази негативна тенденция се обяснява с бедността, обвързването на образованието с пътуването до училище и възможността да се изхранват социално слабите учениците.

Изследването е осъществено в областите Велико Търново, Враца, Кюстендил, Разград и Сливен, а за резултатите във врачанска област разказва Огнян Исаев, директор на програма "Образователни възможности и постижения" в "Тръст за социална алтернатива":

"Ключовият извод за Враца е че, че над 50 на сто от учениците, които завършват основно образование и продължават в етапа на средното образование отпадат или не получават диплома за средно образование.

Според нашето изследване част от причините за това отпадане и незавършване на средно образование са липсата на достъпен и евтин транспорт, липсата на изхранване в училище, липсата на учебници по профилирана и професионална подготовка, които се плащат от семействата, посочи за БНР Исаев. 


Близо 1700 ученика на територията на област Враца всеки ден пътуват до училище и голяма част от тях си доплащат транспорта, затова според нас транспортът за всички ученици от страната до завършване на средното образование - и вътрешно градския, и междуградския, трябва да бъде безплатен.

Това трябва да важи и за профилираните учебници и тези по професионална подготовка, както и да има осигурено хранене за семействата, които са заявили, че ще го ползват, посочи още Исаев. 

По думите му директорите на училища се справят по различен начин с тези проблеми във взаимодействието си с местната власт. 

В Северозападна България почти всяко второ дете е с един или двама родители в чужбина, което също оказва влияние върху тези проблеми. Бедността няма етнически произход в региона. "Тръст за социална алтернатива" подкрепят през годините деца от различни етноси, като се покриват техните транспортни разходи, общежитие, изхранването се поема от училищата, допълни Огнян Исаев. 

В риск от бедност в България живеят около 35 на сто от децата, допълни той.


Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04