Проф. Джеймс Робинсън: Това е проблемът - просперитетът вече не е споделен!

"Докато държавата и институциите ѝ не служат на всички, а само на експлоататорски елит, е много трудно да се постигне икономическо развитие на цялата нация," гласи един от изводите на Дарън Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън, които получиха Нобеловата награда за икономика миналата година. Те доказват, че в дългосрочен план най-успешните нации и държави са тези, чиито институции отчитат гласовете и интересите на възможно повече хора.

Според вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс европейските правителства пренебрегват притесненията на гражданите си от имиграцията, налагат цензура на консервативните разбирания и дори ги забраняват политически. "Не разбрахме ли, че липсата на легитимност води до нестабилни резултати," попита Ванс в изявлението си на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано този месец.

Константин Мравов  разговаря по темата с професор Джеймс Робинсън - политолог от Университета в Чикаго. 

- Има ли право Дж. Д. Ванс да критикува Европа?

- Съвсем не. Според мен всичко това са безмислици. Той се опита да възпроизведе същите лъжи, които използват в Съединените щати. Това е човек, според когото Доналд Тръмп е спечелил изборите през 2020 година. Имаше дълго консервативно управление във Великобритания, такива партии остават на власт в Унгария, в Италия, в Швеция. Абсурдно е да се твърди, че консервативните групи нямат гласност или политическо представителство.

Тези позиции се чуват навсякъде в Европа, отразяват се и в медиите. И е нормално в държава като Германия, част от чиято история е националсоциализма, нарастващото влияние на крайнодясна партия, която има открито антисемитски настроени представители, да притеснява друга част от обществото. Също се замислете колко голяма медия в Америка е "Fox News". Тя пропагандира лъжи, изкривява истината. Към това ли трябва да се стремят европейските медии, само защото тази телевизия подкрепя Тръмп?

- Ако няма реален проблем с консервативното представителство в Европа и по света, какъв е смисълът от речта на Ванс в Мюнхен?

- Едното обяснение е, че сегашната администрация има нови разбирания за американското присъствие по света и Европа вече не е специална, каквато беше за САЩ в десетилетията след Втората световна война. Всичко се пресмята от гледна точка кой разполага с ресурси и власт, а европейците не могат да се сравняват с мощта на Китай.

Това е една интерпретация, но честно казано ние нямаме представа какви са геополитическите стремежи на новата администрация и кой я съветва. Чуваме доста импровизации и противоречащи си позиции, като остава неясно какви въобще са разбиранията за света на Тръмп.

И той може би наистина смята, че няма смисъл Съединените щати да дават толкова пари за страните от НАТО, тъй като Русия няма как да нападне Америка и на кого му пука за Украйна и Полша. "Който иска да го пазим, трябва да плаща." Нали чухте как поиска 50 процента от редкоценните минерали на Украйна в замяна на военната подкрепа?

- Да погледнем към администрацията на Джо Байдън и т.нар. Байдъномика, която според много анализатори е причината за инфлацията и цялостните икономически трудности в Америка, довели до завръщането на Тръмп. Собствени ли бяха грешките на Байдън в тази сфера, или бяха ключови външните фактори?

- Байдън имаше някои необясними политически приоритети. Такова беше безумното улесняване на имиграцията. Също така похарчи милиарди долари за опрощаване на студентски дългове. Защо? Хората с диплома от колеж са сред проспериращите в Америка през последните 40-50 години. При техните заплати има резки увеличения, в сравнение с тези на хората без висше образование. Той преразпредели ресурси в полза на печелившите от икономическия растеж. Това няма смисъл политически, защото тези хора и преди това гласуваха за демократите, няма смисъл и икономически.

Но също така Байдън се опита да субсидира индустрията, да върне на американска територия стратегически отрасли, като производството на чипове. В това имаше смисъл, а пък за други неща той нямаше вина. Инфлацията беше и наследство от извънредно мащабната монетарна политика по време на пандемията, която предотврати нова Голяма депресия. Не се стигна до рецесия, а осреднената инфлация, която достигна между 8 и 9 процента, не беше висока цена за това. Демократите обаче не сметнаха за важно да го обяснят.

- Така или иначе, милиардерът Доналд Тръмп отново е в ролята на герой на работническата класа. От това, което виждаме от управлението му до момента и на базата на обещанията му, ще успее ли той да създаде по-големи икономически възможности и просперитет за избралото го мнозинство?

- Не мисля, а също и не мисля, че това го интересува. Какво направи неговият пръв съветник Илон Мъск, когато купи "Туитър"? Уволни 60 000 души. Сега прави същото във федералното правителство. Странното общественото обединение около Тръмп включва и олигарсите, и бялата работническа класа. На вторите президентът им предлага политики на идентичността - да обвиним имигрантите за всичко, да премахнем политиките за многообразие и да забраним абортите. Но съм сигурен, че няма да направи нищо значимо за доходите и работните им места.

- Често на нашия континент обсъждаме как американското влияние го променя, по-рядко влиянието върху по-близките и по-бедни съседи. В сферата на вашите изследвания е политиката в Латинска Америка, сега следим как Тръмп иска да си върне Панамския канал, също и спора с Мексико за митата върху вноса. Показва ли това по-сериозен интерес на Белия дом към Западното полукълбо?

- През първият му мандат Тръмп не се интересуваше от Латинска Америка и реално не знаеше нищо за нея. Винаги давам пример как в Колумбия той не си направи труда да смени посланика на Обама. Имам подозрение, че ще е така и сега. Единственото, което го интересува е да депортира гражданите на тези страни. Извън това, неговата политика на оттегляне от глобализацията вероятно ще понижи цените на някои стоки, което пък ще потисне икономическия растеж на Латинска Америка.

На някои места обаче могат да се създадат възможности. Мексико, например, може да има полза от преместването на заводи за чипове от Тайван обратно в Северна Америка. Мексиканските заплати са по-ниски и това създава условия за такива инвестиции, но всичко зависи и от спора за търговските мита. Разбира се, това са големи и многообразни страни с и не можем да поставим Аржентина, Венецуела и Мексико в една прогноза.

- Успяха ли новите леви лидери в някои от тези страни, като Габриел Борич в Чили, Густаво Петро в Колумбия и Клаудия Шейнбаум, която продължи управлението на Лопес Обрадор в Мексико, да донесат достатъчно икономически ползи на по-широк кръг от хора в страните им?

- Не мисля. Чилийският президент Борич е сериозен човек, но се провали в пренаписването на Конституцията от времето на Пиночет и сега не знае какво да прави. Но поне в Чили хората започнаха да обсъждат важните теми. В Колумбия разделението на леви и десни води до страхотен институционален проблем и Густаво Петро не може да реализира нищо от програмата си. Има постоянни министерски смени, наскоро поиска и смяна на целия кабинет. Петро няма потенциал за нещо повече от символична промяна.

- Каква почва създава това за проекти като този на Тръмп? На континента вече видяхме на власт неговия почитател Жаир Болсонаро, сега съден за опит за преврат, също като идола си. А икономическата катастрофа в Аржентина доведе на власт Хавиер Милей, който копира либертарианската част от идеите на американския президент.

- Следването на такава политика в Аржентина ще е дори по-катастрофално. Поне Съединените щати могат да емитират дълг в собствената си валута. В Аржентина имаме абсолютно противопоставяне между перонисти и антиперонисти от 40-те години насам. И това води до все по-радикални политики. Последното перонистко правителство на Алберто Фернандес беше извънредно некомпетентно и корумпирано. Това създаде условия перонизма да изчезне като идеология, а така да спре и постоянното лутане. Вместо това на власт дойде човек, който ще причини такава катастрофа, че перонистите ще се завърнат.

- По данни на организацията "Оксфам" само през месец януари богатството на милиардерите по света е нараснало със стойността на общите притежания на една трета от човечеството. Увеличенията на неравенствата в глобален план станаха светкавични в годините след пандемията, за първи път от много време виждаме и нарасване на глада и крайната бедност. Има ли световен проблем с разпределението на благата, който ще ни преследва години наред?

- Не мисля, че има проблем с разпределението на благата във Финландия или Норвегия, но със сигурност го има в Съединените щати и това прави проблемът глобален. Огромните неравенства спомогнаха обединението около Тръмп, което включва както печелившите, така и губещите. Според мен това не може да продължи дълго, защото рано или късно ще стане ясно, че няма полза за губещите, а омразата към имигрантите и всички идентичностни въпроси не могат дълго да задържат работническата класа в един отбор с олигарсите.

В основата на всичко това е икономическият модел на Рейгън и Тачър -  с върховенството на свободния пазар и оттеглянето на държавата от социалната сигурност. Не че преди Рейгън американската държава беше социална, но впоследствие се оттегли напълно. И това създаде големи печеливши и големи губещи в една хиперглобализирана икономика. През следващите 4 години в Съединените щати ще видим затвърждаване на този модел, вместо да мислим за оттегляне от него и завръщане към епохата на споделен просперитет в десетилетията след Втората световна война. Това е проблемът - просперитетът вече не е споделен.