Христо Гърбов: Не съм тъжен човек

Христо Гърбов е обичан от публиката актьор. Той може да те накара да се разсмееш от сърце, но и да те разплаче. Мисли, че "Смехът е голяма сила – искрена и разтоварваща, но и пречистваща и оздравителна". 

Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на "Нощен хоризонт". Може да се каже, че всички харесват Христо Гърбов и се радват да го гледат на сцената, в киното или в шоу предаванията по телевизиите. За себе си той казва:

"Още във ВИТИЗ, сега вече НАТФИЗ, усетих, че мога да правя и смешно, и тъжно. При това едновременно – в една и съща роля. … Аз съм играл на практика всичко."

Христо Гърбов е роден във Варна. В продължение на една година учи специалността "Технология на металите и металообработващите машини" във Висшия машинноелектротехнически институт, Варна. После е приет във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" и учи "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Елка Михайлова. Работи в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ в Хасково /1983 – 1985/ и Драматичния театър в Ловеч (1985 – 1987), след конкурс е назначен в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в София през 1987 г. Играл е в Театъра на армията, в театър „Улицата”, в театър „Сълза и смях”, а в момента играе освен в Сатиричния театър и в театър „199”, и в Младежкия театър.

Има участия е в известни български игрални филми като "Аритмия", "Рапсодия в бяло", "Хълмът на боровинките", "Пътуване към Йерусалим" и много други. Участва в шоуто "Улицата" на Теди Москов, както и в българските сериали "Морска сол" и "Столичани в повече". Той е част от екипа на забавните предавания "Велика България" и "Комиците".

За ролите си на Гари Льожен и Роджър Трампълмейн в постановката „Още веднъж отзад“ от Майкъл Фрейн /постановка на Иржи Менцел/ е награден с Аскеер'98. Носител е и на наградата „Икар” за ролята си в постановката "Фенове" заедно със своя партньор в спектакъла Валентин Танев.

Ето и някои от другите му роли: „Суматоха“ (Йордан Радичков) – Араламби; „Слуга на двама господари“ (Карло Голдони) – Труфалдони;

„Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан) – Сирано; „Вечеря за тъпаци“ (Франсис Вебер) – Пиер Миняр; „Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов.

Христо Гърбов е носител и на наградата на София за филма „Тишина“ (1991). Има още номинации и награди.

Христо Гърбов разказва защо и как се насочва към актьорската професия, за трудностите и радостите му като творец, за импровизациите в театъра или пред камерата, за смешното и тъжното, за житейските и професионалните несгоди и успехи, както и за инцидентите в професията или в живота.

За себе си казва, че не е тъжен човек, а е по-скоро оптимистичен характер, защото още от малък му е вродено да вижда смешното и веселото, като на това го учи неговата майка, която подбужда в него смеха и любовта към живота.

Още по темата в интервюто на Пламена Бачийска с Христо Гърбов в поредицата "Магията на театъра".