Лекари са гидове в Телавивския музей за изкуство

Израелската медицина е известна в света с иновациите си. Но в последно време набира сила едно ново направление. Обявлението за беседи в Телавивския музей за изкуство с известни професори по медицина от една от частните болници на Израел.

Гидовете всеки път са от различни области на здравеопазването. Този път бяха в специалисти по уши, нос, гърло.

Известен е разказа на Уди Алън - "Ако импресионистите бяха зъболекарите". И през ум не би ми минало, че ще разгледам юбилейната изложба на импресионистите под вещото ръководство на специалист ...по обонянието. Пред известни творби на майсторите на четката и длетото раздаваха на членовете на групата да подушат от образци от различни миризми. По аромата търсихме коя картина събужда асоциации. Не само болните от коронавирус имат проблеми с обонянието и вкуса, но и болни от още не малко болести не чувстват аромат. За тези, на които ароматите не напомнят нищо, може да се окажат хора , намиращи се в начален стадий на болестта Алцхаймер. Това е и единия от индикаторите за настъпването й.

Първият ни лектор бе професор Ави Хефец, специалист по хирургия на щитовидната жлеза, който ни спря пред серията от графики, нарисувани с червено мастило от художничката Мая Атоми. Правила ги е по време на пандемията. Две години по-късно умира от усложнения след пластична операция. Професорът посочи три от графиките на Мая.

"Първата е абстракция, наподобява напречен разрез на гърлото. Там е а щитовидната жлеза, а близо до нея са гласните струни, които трябва да внимаваме да не засегнем при отстраняване на тумори в гърлото. Когато започнах кариерата си, способите за опериране не бяха на сегашното ниво и след операцията оставаше много грозен белег. Преди десетина години, започнахме да оперираме ендоскопски през устата на пациента, без да остава следа по врата. Втората графика е на две длани, които ми напомнят на ръцете на хирургическите роботи, които извършват операцията. Повечето от нашите пациентки са жени, които  често пъти случайно откриват заболяването, ако се появи подуване или дрезгавост на гласа. Третата графика ми напомня на жена, молеща се пред запалена свещ. Имах един болен религиозен човек, който имаше един от най-тежките случай на тумор. Преди да почине, направихме изследване на децата му и открихме, че една от дъщерите му носи същото предразположение да се разболее . Цялото семейство отказваше да й се направи операцията превантивно, за да не и остане белег и да не могат да я сватосат и да се омъжи. Но много скоро туморът се разви. Направихме й тогава една от първите ендоскопски операция и я спасихме. Но нямаше никакви белези и след година вдигна голяма сватба."

Професор Рои Ланцберг хирург - специалист по носоглътката ни заведе пред доста абстрактна картина.

"Когато преди няколко месеца посетих галерията и видях графиката, която сякаш илюстрираше състоянието на мой пациент, докаран направо от бойното поле. Художникът Ели Петел е изобразил брада на мъж, нос и горната част на череп върху, който е запалена свещ. Моят пациент бе командир на танк и веднъж, като отварял люка му, през бузите и носа му профучал патрон. На сантиметър от горната му челюст и от мозъка. Засяга само носа и единият от слъзните канали. Излекувахме го. Останаха два огромни белега под скулите. 

Но това е поправимо. След серия от операции вече е тръгнал на работа. Преди десетина дни му се роди дъщеричка - Шая, което в превод от иврит означава Божидара. Именно свещта над тази глава, наподобяваща череп, ме кара да мисля, че народа ни винаги намира сили да продължи, дори след най-тъмните и трудните моменти. Като хирург са сблъсквам с това всекидневно."

Професор Ран Алон е специалист по онкология на лицево-челюстния апарат. 

Той е избрал литографията на Мунк - "Шок"" от 1866 година. Образите на нея напомнят тези от прочутата му картина "Вик". Самият Мунк е знаел, че страда от наследствено психическо заболяване. Усещането, че всеки момент психиката му може да му изневери и, че не може да очаква снизхождение, го преследват и поставят отпечатък в творчеството му.

"Този ужас на лицето, върху персонажите на Мунк ми е познат. Виждам го всеки път, когато трябва да съобщя на пациент, че има рак. Веднъж трябваше да отстранят две трети от челюстта на млада красавица. Спасихме я от тумора, но трябваше да направим и серия от пластически операции, като и присадихме кост, взета от крака. Малко по малко това изражението на ужас и безпомощност изчезна и от нейното лице, и от това на съпруга й. Оказа се, че мъжът й е акушер -гинеколог, който е израждал жена ми. Спасил и нея и сина ми, защото имало отравяне на около плодовите води с опасност за живота на жена ми и бебето. Той твърди, че и аз и жена ми сме имали същото изражение. Както се казва светът е малък."

Предстоят още обиколки на картини под водачеството на лекари от други специалности: невролози и психиатри, кардиолози специалисти по очни болести и ортопеди . Всеки месец има по една толкова необикновена екскурзия в музея.

Още по темата слушайте в звуковия файл.