Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

"Еврозоната предпазва да нямаме макроикономически провал като през 1997 г."

| Интервю
Снимка: Стефан Кунчев

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.

С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:

Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута. 

"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.

"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".

Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:

"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс". 

Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:

"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".

Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:

"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".

"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.

Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:

"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".

Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Змиеловецът Владо Русев предупреди: Змиите често се пренасят с багаж!

Нашите водни змии не само че не са отровни, но и не хапят. Това увери пред БНР общинският змиеловец  Владо Русев. Той работи за община Харманли и се отзовава на такива сигнали.  Той подчерта, че често змии се пренасят с багаж, когато хората се прибират от друго място - от село или риболов например.    По думите му змиите по принцип излизат..

публикувано на 20.06.25 в 19:21

Добромир Бориславов: Голямо предизвикателство ще е да се хване избягалият хищник

Ще бъде доста сериозно предизвикателство да бъде открито такова животно. Това заяви пред БНР директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов, след като днес от полицията съобщиха, че хищник от семейство котки – пума, пантера или ягуар, се издирва в Шуменското плато. Местността остава блокирана, като полицаи следят за това там да не се..

публикувано на 20.06.25 в 18:21
Разрушената сграда на иранската държавна телевизия (IRIB) в Техеран, пострадала от израелски ракетен удар, 19.06.2025 г.

Проф. Йозден Октав: Конфликтът между Иран и Израел ще се отрази на войната между Русия и Украйна

Войната между Иран и Израел вече надхвърля границите на Близкия изток и може да се отрази дори на конфликта между Русия и Украйна. Това заяви в интервю за БНР професор Йозден Зейнеп Октав, специалист по международни отношения и член на комитета по сигурност и външна политика към президентството на Турция. Още за позицията на Анкара и за това дали..

публикувано на 20.06.25 в 08:30

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, сочи изследване

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, особено за децата. Това сочат данните на ново проучване, което обхваща ЕС, Великобритания и Норвегия и е първото, което анализира височината на капаците на автомобилите.  В последните 10 години автомобилните производители залагат много агресивно на кампании за промоция на все по-високи..

публикувано на 18.06.25 в 11:13
Богомил Николов и Григор Сарийски

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

" Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната , като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37..

публикувано на 18.06.25 в 09:16

Неприятен вкус и мирис на водата в части на София, от "Софийска вода" го обясниха с фитопланктона

Продължават сигналите за неприятен мирис и вкус на водата в някои части на София.  След покана от "Хоризонт" към РЗИ-София беше получен писмен отговор, в който се посочва, че в периода 30 май - 13 юни в Инспекцията са постъпили 13 сигнала, касаещи влошеното качество на питейната вода по показатели вкус и мирис при потребители с адреси в райони..

публикувано на 17.06.25 в 11:25
Кадър от видео, заснето във фермата с клетъчно отглеждане в габровското село Крамолин.

Жестокост и яйца, събирани в нехигиенична среда, са установени във ферма в Габровско

Жестоко отношение към кокошките, както и яйца, събирани в нехигиенична среда, установи в българска ферма международно разследване по темата. Разследването е най-мащабното, правено досега, и обхваща 37 държави, сред които и България. Брутални са условията за кокошките при производството на яйца с т.нар. клетъчно отглеждане, което се отбелязва на..

публикувано на 17.06.25 в 10:38