Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.
С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:
Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута.
"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.
"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".
Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:
"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс".
Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:
"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".
Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:
"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".
"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.
Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:
"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".
Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...