Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.
С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:
Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута.
"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.
"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".
Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:
"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс".
Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:
"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".
Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:
"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".
"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.
Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:
"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".
Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник днес. Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица е пренесена в Троянския манастир от монаси от Атон още през 1600-та година. Повече от 4 века тя продължава да помага със своите чудеса. И днес, на Успение Богородично, вярващи дойдоха в Троянската Света обител да се..
Вирусът се разпространява с шеметна бързина. Една четвърт от породата вакла маришка овца в страната вече е унищожена , като 66% от популацията в Пловдивско е ликвидирана. Тези тревожни данни съобщи пред БНР проф. Дойчо Димов, председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце, както и дългогодишен преподавател по..
Ценоразпис на вратата на аптеката да информира хората за цените на лекарствата, отпускани с рецепта, вместо да се поставя етикет на всяка опаковка - това предлагат от Националната аптечна браншова камара в хода на извънредната смяна на етикети с цени на медикаментите, които трябва да са в лева и в евро. Според председателя на..
Тежка катастрофа стана рано тази сутрин между автомобил и автобус на градския транспорт в София на кръстовището на булевардите "Възкресение" и "Константин Величков". Автомобилът се е врязал странично през прозорците на автобуса. По информация на БНР има пострадали и загинал. На мястото на инцидента са екипи на спешна помощ, пожарната и..
Проблемът в Китай с вируса на чикунгуня е голям, но рискът за нас, в Европа, е много малък. В това увери д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, ръководител на лаборатория в Берн. Лек ръст на случаите от Covid-19. Има ли опасност у нас от вируса чикунгуня? Южен Китай преживява най-голямата си епидемична вълна от вируса,..
Следващата настанителна кампания, особено в София, ще прилича много на предишната. Около 10 блока на различни университета ще бъдат в ремонт. Това заяви пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. От 2020 г. датират програмите за ремонт на студентските общежития за около 300 млн. лв...
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет". Предупреждението е на Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Лекари, медицински сестри и персонал от Държавната психиатрична болница в Ловеч са подложени на натиск и тормоз от директора на лечебното заведение..
На 5 август вечерта, паралелно с предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт", в ефира на радио Би Би Си 3 във Великобритания вървеше прякото..