Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

Интервю на Добромир Видев с проф. Стив Ханке

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке?

- Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го обясняват с твърдението, че въпросът бил "твърде технически", за да бъде разбран от хората. И затова не се вслушват в мнението им.

Мисля си, че това е присъщо на типичния български политик. Те са арогантни, невежи и корумпирани… Арогантни, невежи и корумпирани. Арогантни, защото не обръщат никакво внимание на българите и позволете ми да цитирам Мишел Фуко - известният френски философ. Той казва така: "Масите нямат необходимост от интелектуалци, за да разбират нещата. Те имат напълно ясно и по-добро знание от интелектуалците. И са в състояние да го изразят". Моето мнение е същото, хората са наясно с проблемите. И затова са "ЗА" запазване на лева и валутния борд. Арогантно е като политик да казваш на обществото, че твърде глупаво, за да разбере нещо.

- Може би и аз съм от тези българи, глупави българи, които не са много технически образовани по този въпрос и затова искам да говорим с прости думи защо е това бързане…..

- Проблем е. На първо място влизането ви в еврозоната е лошо решение. В историята на българския валутен борд, а аз съм я правил тази история от 1991-ва до влизането му в сила през 1997-ма, този механизъм уби хиперинфлацията. Тогава инфлацията беше 242 % на месец. С въвеждането на борда точно за месец механизмът "уби" хиперинфлацията. А за година чуждите валутни резерви, държани от Българската народна банка, драстично се увеличиха. Инфлацията беше стабилизирана, лихвите и икономиката също. И… стабилността може да не е всичко, но всичко е нищо без стабилност. Да ви припомня и кризите, които имаше след това. Имахме кризата с руската рубла през 1998-ма. В България нямаше сътресения. Кризата в Гърция от 2009-а. Бордът у вас беше стабилен. Същата година имаше голяма финансова криза. И тогава валутният борд се справи добре. Спомнете си кризата с Корпоративна търговска банка през 2014-та. И там бордът се справи. Както и при политическата нестабилност - един след друг служебни кабинети. И тогава нямаше финансови сътресения. Ето защо голяма част от хората знаят, че това работи и не искат да го променят.

А основната причина, поради която политическата класа натиска за еврозоната, е възможността "да свалят усмирителната риза" на държавните разходи, ще могат да харчат повече пари и ще направят правителството по-силно… Те мислят, че всичко това ще дойде с еврото.

- Алчност?

- Едно от доказателствата, че валутният борд работи е, че в Евросъюза България е с второто най-ниско съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт. В Естония, където също участвах в създаването на Валутен борд през 1992-ра, в крайна сметка преминаха към еврото, но те имат най-нисък дълг спрямо БВП.

България е в много добра и стабилна фискална форма. По индекса БВП на глава от населението от 2008-а с основа досега 100, страната ви е с резултат 227, Хърватия 144, Сърбия - 173, Черна гора - 172. Така че най-добре представяща се на Балканите е България. И за да имате ясна представа - Съединените щати, за които се предполага, че трябва да са най-добрият пример по отношение на икономиката, са с индекс 174. Така че не се опитвайте да поправите нещо, което не е счупено. Стремежът към еврозоната показва глупостта на политическата класа.

- Но, господин Ханке, точно политиците посочват, че има полза от членството….

- Няма доклад на експерти по темата за това как да се премине от валутен борд към еврозона. И не е имало експерти, които да го направят. Аз правих валутния борд и в Литва през 1994-та. Тогава бях главен съветник на премиера. След това станах съветник на вашия президент Петър Стоянов, съветвах и валутния борд в Босна и Херцеговина. Така че се предполага, че разбирам от това. Затова и предложих, заедно да направим с Жак дьо Ларозиер и Джон Грийнууд такъв доклад. Ларозиер е бил член на комитета "Делор", който създаде еврото. Грийнууд работи по въвеждането на валутния борд през 1983-та в Хонгконг.

- И никой не ви потърси?

- Никой. Но ние имаме и условия. Аз казвах, че ще се съгласим да направим този анализ безплатно. И бихме го направили, ако бяхме поканени, или от президента, от правителството, от парламента или от Българската народна банка. Защото не бихме искали да бъдем свързвани с политическа партия. Настоявахме държавна институция да отправи поканата. Ако няма покана, не би имало доклад. Условията на Ханке, Ларозиер и Грийнууд са това.

- Професор Ханке, в България имаме един израз "да си купиш фабрика на 8 септември", който описва лошо решение в някаква житейска или професионална област – какво според Вас ще се случи с Еврозоната през следващите няколко години предвид променящата се с дни геополитическа ситуация в света и какви позитиви и негативи може да има за една евентуално новоприсъединила си държава като България?

- Това е интересен въпрос. Вие знаете ли, че България е де факто в еврозоната. По смисъла на валутния борд левът е клонинг на еврото. Ако не ви харесва да имате лев, просто можете да го обмените по фиксиран обменен курс с евро. Така че левът и еврото са равностойни. И причината за това е, че левът е 100 % подкрепен с резерв в евро. Така че ако искате да обмените лева за евро по фиксирания обменен курс, знаете, че имате гаранция, че има достатъчно евро, за да се направи обмен.

- Но, господин Ханке, привържениците на влизането в еврозоната изтъкват именно този аргумент, за да се откажем от лева!

- Трябва да знаете, че българските политици са доста ограничени. Особено ако започнем да говорим по темата с техническите детайли. Тогава, аз твърдя, че те биха показали ограничен капацитет. И позволете ми да ви дам основния аргумент.

Запазването на валутния борд би позволило на България да запази това, което аз наричам "суверенитет на паричния режим". Това е въпрос на суверенитет. Ако влезете в еврозоната, вие се отказвате от суверенитета на паричния режим. Всичко е свършено. Можете да се регистрирате, но не можете да напуснете. С валутния борд можете да имате нещо много ценно като застраховка. Ако нещо се обърка с еврото, всички които са де юре в еврозоната, няма как да излязат. А България лесно би могла да смени основната валута - от евро на американски долар или някаква друга валута. Българите биха имали полза от подобна възможност, защото българите ще контролират системата, в която са.

- Има ли обаче външни фактори, които да оказват влияние да се излиза от борда и да се влиза в еврозоната?

- Някои от българските политици искат да се откажат от независимостта на монетарния режим. Много причини стоят зад това и всички погрешни. Основната е, че някакси смятат, че валутния борд ги ограничава. И не могат да харчат безразборно. И вероятно си мислят, че като разхлабят тези ограничения, ако похарчат много пари безразсъдно и ако изпаднат в беда, и с България ще се случи същото, което се случи през 2008-а с Гърция. Че Брюксел и Франкфурт ще се втурнат да спасяват България. Обаче при такава ситуация никой не би се притекъл на помощ. Няма външна гаранция, че при проблем, страната ви ще получи помощ. Всяко правителство от 1997-а е спазвало прилична финансова дисциплина, която беше нарушена през последните години.

- Казвате, че желанието за еврозоната е по-скоро на политиците у нас. Защото техният аргумент е, че все пак Европейската централна банка ще упражнява контрол.

- Ако европейците толкова искаха България да е в еврозоната, щяха да ви приемат по-рано. Тази идея беше отхвърляна. Между другото, не вярвам, че страната ви ще мине теста за ниво на инфлацията. Защото инфлацията в България скочи до 4.5 процента, последното отчитане. И това ниво е доста постоянно с моите изчисления. Ако е между 2.5 и 4.5 процента, няма да минете теста, защото еврозоната е доста по-строга.

- Прогнозирате неуспешни изводи от поискания конвергентен доклад?

- Вероятността да е позитивен не е много висока и това е доказателство за арогантността им. Бързат с желанието за еврозоната и си правят грешни сметки. Дори и по отношение на техническата инфлация.

- А какво, според Вас, ще се случи с еврозоната през следващите няколко години предвид променящата се с дни геополитическа ситуация в света?

- Има рискове за еврозоната. Европа не е много обединена в момента, можете да видите това с продължаващия дебат за това какво да правим с войната в Украйна. Еврото като проект е още незавършено. Не ми се иска да прогнозирам дали и как еврото ще има проблеми, но в момента е много слабо. Но дори не в това е въпросът. За България при валутен борд е без значение дали еврото ще се срине, или не. Защото ако се срине, ще имате опцията за промяна. Ако влезете по начина, по който сега искат политиците, банковите регулации ще се променят. Банките имат сега доста строг коефициент на капиталови активи от 23.4 процента. При членство в еврозоната коефициентът ще бъде намален до 19.9. С това банките ще разхлабят регулациите. И ще допринесат повече за парично предлагане, отколкото е то в момента. А какво означава това? Това означава повече инфлация.

Банките подкрепят подобно влизане, защото те самите искат разхлабване на ограниченията. Искат този строг коефициент на капиталови активи да бъде по-нисък. Това означава и по-слаби регулации.

- Но в края на деня хората казват: "Най-после няма да ходя да обменям лев за евро".

- Да, разбирам. Това е вярно. Но по данни от социологическите проучвания по-голямата част от българите искат да запазя лева. Според последното допитване 40 % никога не искат да сменят лева с евро. А 57.1 процента казаха, че са против това галопиране към еврозоната. Затова политиците твърдят, че няма необходимост от прозрачност и въвличане на обществото в дебат.

- Какъв е изходът от тази ситуация?

- Вместо да се всява паника, е добре да има експертен доклад. Другото е свързано с начина на вземане на толкова важни решения. Тъй като политиците не представляват хората при вземането на тези важни решения, много от нещата да се решават чрез референдум. Представителната демокрация у вас е доста нефункционална. Затова референдумите са начините. Решенията трябва да се вземат като в Швейцария, където хората се питат директно. Не питате политиците, питате хората.

- Но, г-н Ханке, знаете много добре, че парламентарно представена партия повдигна този въпрос. Но Конституционният съд каза, че няма да има референдум за запазването на лева. Законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори.

- Такава ситуация поставя под въпрос легитимността на цялата демократична система в България. Да казваш, че е незаконно да питаш българите директно дали може да си против или за нещо, това противоречи на идеята за пряка демокрация. През 2001-ва повече от 85 % от швейцарците гласуваха да въведат спирачка на дълга. Това също е като "усмирителна риза", която ги задължава да поддържат бюджета си балансиран. И да не може държавните разходи да се повишат по-бързо от увеличението на БВП. Така че ако БВП се покачи с четири процента, държавните разходи не могат да се повишат с повече от 4 %.

- Господин Ханке, да си представим за момент, че този доклад за съответствие за еврозоната, който правителството ни е поискал, е позитивен. Какво би означавало това?

- Много е хипотетичен този въпрос. Той още не е написан. Изучавам България по-дълго, отколкото някой в България дори знае за думата "валута". През 1991-ва написах монография заедно с доктор Кърт Шулър за валутните бордове. Всички бордове в света от 1983-та досега са създадени или от мен, или от Джон Грийнууд. Според мен влизането в еврозоната би било неправилно решение. Лошо решение. От политическа гледна точка би било пълна катастрофа. Знаем като цяло за корумпираността на българските политици и за желанието им да харчат свободно парите на данъкоплатците.

- Ама аз затова питах дали може да очертаете позитивен изход от тази ситуация!? Или си следват собствения дневен ред.

- Уцелихте право в десетката с тази формулировка. Те следват собствения си дневен ред и се грижат за собствените си интереси, защото много от тях между другото смятат, че ако влязат в еврото, ще си намерят работа в Брюксел или във Франкфурт. Има и друго, което не споменах. Резервите на Българската народна банка вече няма да се контролират от София, а от Франкфурт. Сега те са в Българската народна банка и тя печели от лихви. Лихвите вече няма да бъдат същите. Валутният борд е печеливш. Тази печалба или ще изчезне, или ще бъде по-малка.

- Можете ли да ми кажете, колко дълго, според вас, България трябва да запази валутния борд?

- Колкото се може по-дълго. Договорът за влизане в Евросъюза казва само, че в даден момент членовете трябва да приемат еврото. Няма срок, ден. Може да отлагате влизането в еврозоната. Валутният борд влезе в сила от юли 1997-а, смаза хиперинфлацията, стабилизира страната и до момента е най - успешната посткомунистическа институция в България. По времето, когато страната ви влизаше в кандидатстване, а впоследствие влезе в Евросъюза и НАТО, Петър Стоянов ми каза: "Ключът беше във валутния борд". Защото без борда, нямаше да има стабилност и никога никой дори нямаше да припари до членство в Евросъюза. Хората забравят хронологията. Първо дойде валутният борд и чрез него България беше в позиция за членство и в Евросъюза, и в НАТО.

- По една по- глобална тема - ефективни ли са до момента санкциите от Европа и САЩ към Русия, Москва или Брюксел търпи по-големи щети и доколко печеливша би била такава стратегия да продължава?

- Аз съм против всякакви санкции, против митата, против квотите, против съм всичко, което би имало бумерангов ефект за налагащите ги. Санкциите рядко постигат целта си и обикновено имат обратен ефект, създават огромни съпътстващи щети. Те причиниха огромни щети в Европа и за еврото, между другото. Те създадоха политически хаос. Познавам Франция добре, защото заедно със съпругата ми живеем там по няколко месеца всяка година. Недоволството от президента Макрон е 75 %. Погледнете Германия! Тя е в рецесия само заради санкциите срещу Русия. Затова не Москва, а Брюксел понася повече вреди от санкциите. Погледнете цифрите за растежа в Русия, които Международният валутен фонд дава. Той е по-голям от този в еврозоната. Това означава, че Москва е успяла по-добре да се приспособи към санкциите.

Европа няма да се измъкне от проблема. Защото големият двигател на Европа е в лошо състояние.

- Какво ще каже в края на деня бащата на еврозоната на българските потребители, които не са финансови експерти.

- Това, че преценката на обществото ви е доста добра. Преценката на българските политици е ужасна. Но обикновеният българин има главата на раменете си и вижда нещата правилно. Когато имате тези огромни пропасти между политиците и обществото, се случва бунт на масите. Не казвам революция, просто казвам бунт.

- Нещо като това, което партия "Възраждане" направи със сградата на Европейската комисия?

- Това е друго. Говоря по-общо. Не нещо, което непременно да бъде свързано с политическите партии. Забравете политическите партии в България. И между другото демонстрацията през уикенда, преди да започне, аз бях "за", по принцип подобен тип протест и недоволство. Но съм изцяло срещу проявите на вандализъм и унищожаването на частна и обществена собственост. Подобни дебати, като този за еврото трябва да бъдат далеч от политическите партии. Като американец, аз не членувам в партия. Не съм зависим. Свободен съм. И не съм привърженик на партии, а на политики. А за вашата страна посланието би трябвало да бъде "Събуди се, България!". Така можем да го обобщим.

Споделете

"България е в много добра и стабилна фискална форма"

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

"Основната причина, поради която политическата класа натиска за еврозоната, е възможността "да свалят усмирителната риза" на държавните разходи"

БНР подкасти:

Как да се ограничи опасното движение с електрически тротинетки?

Агресията сред младежите има ново лице: "Локалите"

След сигнала на фермери от Банско: БАБХ не откри животни от други населени места

Извършени са едва 20% от предвидените прегледи по кампания за рак на маточната шийка

Ще сбъдне ли новият папа мечтата на Франциск за общ Великден за християните?

Учител поде инициатива за изграждане на военен паметник в Радомир

Илиян Христов: Липсва държавна политика за военноинвалидите и военнопострадалите

Две 14-годишни момичета са пострадали при инцидент с е-тротинетка в София

Васил Терзиев: Назрял е моментът за въвеждане на "червена зона" за паркиране в София

След сигнала на фермери от Банско: БАБХ не откри животни от други населени места

Предавания

За БНР

Програми

Радио България