Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Германия има нужда от мрежа от резервни мощности"

Проф. Михаел Хютер: В инфраструктурата и отбраната Германия има да наваксва 20 г.

"Дълго време се излежавахме на гърба на гаранциите за сигурност отвъд Атлантика"

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въпреки трудностите Германия остава икономическият мотор на Европа и много от страните членки на ЕС зависят пряко от това дали Германия ще успее бързо да преодолее рецесията, в която изпадна.

"За съжаление, не икономическите въпроси определиха изхода от парламентарните избори", казва проф. Михаел Хютер, директор на Института на германската икономика и заместник-председател на трансатлантическата организация Atlantikbrücke. "Без инфраструктура няма инвестиции, без тях няма ръст в икономиката", допълва икономистът в интервю за предаването "Събота 150" на БНР.

"Проблемът с финансирането на инфраструктурните проекти и на отбраната е, че Германия има да наваксва не една, а цели 20 и повече години. И това може лесно да се онагледи със статистически данни - през последните 20-25 години Германия е инвестирала по-малко от 1% от БВП на годишна база в инфраструктурни проекти. При разходите за отбрана не е по-различно - дълго време се излежавахме на гърба на гаранциите за сигурност отвъд Атлантика. Така че имаме много да наваксваме.

Наваксването обаче не може да се случи единствено през годишния бюджет. Това може да стане през извънреден бюджет, както беше решено за Бундесвера през 2022 година в размер на 100 милиарда евро. Тези милиарди не са достатъчни, но формулата е правилна, за да стигнем един ден 2,5-3 процента от БВП за отбрана.

А по отношение на инфраструктурата - тя трябва да бъде трайно и устойчиво обновена, а не просто от година на година закърпена. Затова моето предложение е за извънреден бюджет и за тези инвестиции, по примера на Бундесвера."

Ако говорите в числа - за какви суми става въпрос, проф. Хютер? Вашият институт ги е изчислил вече.

"За Бундесвера вече не става въпрос не за 100, а за 300 милиарда евро. А сумата за инфраструктурно обновяване според нашите разчети е около 600 милиарда - говоря за саниране на магистрали, мостове, жп линии, второкласни пътища, водоснабдяване, електропреносна мрежа, дигитализация и т.н. Изчисленията ни са за 10 години напред.

И в двата случая обаче е много важно да подчертая, че не е достатъчно да се организират парите. Трябва да организираме и тяхното правилно, устойчиво и разумно харчене. В областта на отбраната давам веднага пример - Германия не е сама в Европа, имаме партньори, с които да организираме съвместно производство и да използваме националните ресурси като общоевропейски."

И така стигаме до слона в стаята - дълговата спирачка. Възможно ли е тя да бъде реформирана или дори отменена още в рамките на действащия Бундестаг до края на март, защото в новия парламент "Алтернатива за Германия" и Левицата ще имат блокиращо малцинство, а те са против отмяната на ограниченията върху поемането на нов държавен дълг?

"На теория това е възможно. Но дали има смисъл? Вместо това ми се струва по-лесно да бъде увеличен извънредният бюджет за Бундесвера, който съществува - онези 100 милиарда евро, които обяви Шолц след руското нахлуване в Украйна. С публичните инвестиции ще бъде по-сложно да се следва същият сценарий с извънреден бюджет. Но не е невъзможно. Както за разходите за отбрана, така и за инфраструктурата може да се следва този по-лесен - според нашия институт - път, вместо да се търси промяна в дълговата спирачка. Затова смятам, че това е по-прагматичното решение."

Снимка: БТА

Но приемането на извънреден бюджет също изисква две трети мнозинство в Бундестага, нали така?

"Така е, но реформирането на дълговата спирачка е по-сложно и отмяната й би засегнала всички области, а не само целенасоченото поемане на дълг за отбрана и инфраструктура. Освен това извънредният бюджет за Бундесвера е записан в конституцията извън регулацията на дълга. Същото сега би трябвало да се направи и за публичните инвестиции, т.е. отново има нужда от две трети мнозинство, за да бъде записано правилото в конституцията. Това може да се случи до 25-ти март, в рамките на стария Бундестаг и преди конституирането на новия парламент."

Още от вчера консервативният блок ХДС/ХСС и социалдемократите сондират възможностите за коалиционно управление. Тема със сигурност ще бъде и данъчната политика. Двете партии имат съществени различия по този въпрос. Какви промени трябва да се случат според Вас, проф. Хютер?

"Според мен е препоръчително да договорят общовалидна инвестиционна премия. Това ще накара бизнесът да инвестира. Нещо повече - тази инвестиционна премия трябва да е без ограничения на отраслите в икономиката. Такова споразумение ще даде положителен сигнал към бизнеса и ми се струва, че е напълно възможен, защото и ХДС/ХСС, и социалдемократите са го записали в предизборната си програма. Разминаване обаче очаквам по отношение на социалните плащания. Мораториум върху тези плащания би се отразил добре, но не съм сигурен, че това ще е възможно със социалдемократите в правителството."

Част от причината за икономическите трудности на Германия са високите енергийни разходи за индустрията. Германия е критикувана заради доброволния отказ от ядрената енергетика. Мисли ли се изобщо за връщането на ядрените централи?

"Честно казано - не. Ако сега решим да се връщаме към ядрената енергетика, централите ще могат да заработят едва след 20 години. Ядрената енергетика вече няма място в нашата икономика. Много отдавна е взето решение, че основната мощност за електропроизводство ще идва от възобновяемите енергоносители. Въпросът е, че трябва ускорено да изграждаме преносната мрежа.

Германия има нужда от мрежа от резервни мощности, каквито са например газовите централи и електроцентралите, в които е възможно смесването на природния газ с водород. Атомните електроцентрали не са подходящи като резервни мощности на ВЕИ-та. Те са подходящи само като преходен вариант, но за това вече е късно. Затова смятам, че новото правителство трябва да продължи линията на изграждане на ВЕИ-сектора, разширяване на преносната мрежа и решаване на проблема със съхранението, както и ускоряване на инвестициите в газови и водородни електроцентрали."

Друг голям проблем за германската икономика, също от години, е недостигът на работна ръка. Какви предложения имат двете партии?

"По този въпрос има постигнато съгласие, защото с подкрепата на двете партии беше приет закон за трудовата миграция. Той е рамката за внос на работна ръка за определени области на икономиката и приоритет имат млади, добре образовани кадри, които владеят немски език. Но между ХДС/ХСС от една страна и социалдемократите от друга ще настъпи разногласие, когато обсъждат продължителността на работната седмица. Хората на пълен работен ден в Германия работят четири часа по-малко на седмица в сравнение с швейцарците например. Трябва да се замислим върху това. Всяка година в застаряваща Германия 300 хиляди работещи излизат в пенсия. Пенсионната възраст от 67 години ще влезе окончателно в сила едва в края на десетилетието."

Нека накрая погледнем и към външните фактори, какъвто безспорно е Доналд Тръмп. Очакват се вносни мита за европейските алуминий и стомана, а Германия е важен производител. Как ще се отрази търговската война върху германската икономика?

"Отражение ще има най-вече върху крайните потребители в Съединените щати. Там не се произвеждат толкова високо качество алуминий и стомана, а то е търсено за редица продукти, които се произвеждат в Америка. Това означава, че заради вносните мита цените на тези продукти на американския пазар ще се покачат. Но така или иначе търговска война не е в изгода на никого. Това, което е намислил Тръмп, особено в сегашното състояние на световната икономика, е безумие, защото икономиката има нужда от раздвижване, а не от стагнация."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тото Атанасов

На 68-годишна възраст ни напусна актьорът от Монтана Тото Атанасов

Почина известният актьор от Монтана Тото Атанасов. След продължително боледуване той си отиде от този свят на 68 години. Тото Атанасов е роден на 10 ноември 1957 година в Монтана. Работи дълги години като вариететен артист. Получава извънредна категория от Държавната комисия за категоризиране на артистите в България. От 1998 година работи в..

публикувано на 01.08.25 в 10:39

Адв. Илия Тодоров: Вещите лица са изключително малко, в някои райони липсват

В някои райони на България буквално липсват вещи лица , заяви пред БНР адв. Илия Тодоров. В предаването "Преди всички" той коментира последните промени в НПК в контекста на делата, свързани със загинали и пострадали при пътни произшествия:  "Има разбиране в посока на това какви са причините за забавяне на тези дела. Основните причини са свързани..

публикувано на 01.08.25 в 10:31
Илюстративна снимка, архив.

В община Кюстендил се прави преброяване на възприемчивите животни за болестта син език

85-годишен е стопанинът на стадото, в което беше установена болестта син език в кюстендилското Ново село, каза за БНР кметицата Копринка Костадинова.  Единственото стадо в селото е от двайсетина овце. Възрастният фермер трудно ги гледал. Искал да ликвидира животните, защото не се справял: "Просто там няма други животни. Той откъде е донесъл тази..

публикувано на 01.08.25 в 10:30
Жан-Ноел Баро

Франция ще организира четири полета с хуманитарна помощ за Газа

Франция ще организира четири полета с хуманитарна помощ за ивицата Газа, като полетите ще започнат от утре, заяви френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро след днешната си среща в Никозия с кипърския си колега Константинос Комбос, съобщи КНА. Всеки от полетите ще превози по 10 тона помощи. Те ще бъдат извършени в координация с..

публикувано на 01.08.25 в 10:28

Гръцки евродепутати се обърнаха към ЕК за арестите на протестиращи срещу израелски туристи

Гръцките евродепутати комунисти поискаха Еврокомисията да се произнесе срещу арестите, които гръцката полиция извършва на протестиращи срещу израелските туристи. Евродепутатите от гръцката Комунистическа партия смятат арестите за незаконни. Протестите на гръцките острови срещу посещението на израелски туристи създадоха напрежение в страната...

публикувано на 01.08.25 в 10:06

НОИ: Пенсиите ще се изплащат в периода 7-20 август

Изплащането на пенсиите през август ще започне по обичайния график - на 7 август (четвъртък) и ще завърши на 20 август (сряда), информираха от Националния осигурителен институт. Преводите на сумите по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 август 2025 г. От НОИ допълват, че на пети..

публикувано на 01.08.25 в 09:48
Горски пожар в района на Измир, 3 юли 2025 г.

Айше Сали, кореспондент на БТА в Анкара: Овладени са големите пожари в Турция, но щетите са сериозни

4268 пожара от началото на годината - това е сериозната статистика за огнената стихия Турция, която и тази седмица активно се бори за потушаване на големи огнища като това Бурса. Южната ни съседка е на първо място в Европа по капацитет за гасене на пожари по въздух и на второ място по този показател в света, съобщи в интервю за БНР кореспондентът на..

обновено на 01.08.25 в 09:38