"Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида.
Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида.
"Имам записани 3 такива звука, като най-дългият е от минута и половина, което е изключително голям успех за мен. Това е изключително голямо падане на лед".
След завръщането си от Ледения континент Марина Великова подготвя 2 изложби:
"Тази година реших да направя портрети на учените, портрети на терен – на тяхното работно място. Виждам едни хора, посветили живота си на науката и обърнали се към едно място, което крие много тайни. Те наистина работят от сърце. Реших да представя техния труд в снимки. Подготвям изложба "Антарктическите хора". Тя ще бъде един по-голям проект, в който с техните портрети на ледниците, на лодките, на кораба, ще могат да се чуят и техните интервюта, в които те разказват какви са техните проекти, защо са отишли и какво ги вълнува.
Другият проект е подобен - той ще е изложба "Морските антарктици". Това е другото и по-ново лице на България на Антарктида – това е участието на нашия научно-изследователски военен кораб "Св. Кирил и Методий". Изложбата се очаква през лятото. Тя ще покаже лицата на тези смели морски хора".
Марина Великова подчерта, че на Българската антарктическа база се празнуват всички празници. И разказа още за живота там.
Рубриката на Марина Великова от Ледения континент ще се излъчва по програма "Хоризонт" до края на април.
Цялото интервю на Силвия Великова с Марина Великова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със..