В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел, което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел", който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова - преводач в една от европейските институции.
Любителите на българските народни танци се събират два пъти седмично, разучават нови стъпки или си припомнят наученото. От 2012 г. организират и "надигравания", известни като "Голямото хоро в Брюксел", което се разраства всяка година и събира около 400 души.
Преди 17 години преводачката Мария Цветкова започва да организира малкото, но артистично общество. Разказва, че в началото били пет - шест души ентусиасти, влюбени в народните танци.
"Когато нещо трябва да стане, то си става. Правихме "петминутка" на хорото, за да научим три - четири от най - популярните хора. След това хората доведоха приятели. Казаха "хайде, пак след работа" и полека - полека се стигна до една голяма група. Успях да намеря зала. Така започна, абсолютно неформално. Просто се случи. С времето от една група станаха две. Разделихме се по ниво. Дойдоха повече млади хора. Дойдоха доста българки, които са танцували в България и то това човек си го носи винаги. 2014 година имахме една доста добра танцьорка, която предложи да организира тези, които са танцували в група за сценични изяви, каквато нямахме. Нямахме и костюми. И започнаха осем момичета. След това започнаха покани. Осигурихме си костюми с лични средства. Интересът е невъобразимо голям. Всяка година имам множество имейли "мога ли да дойда", "искам да се науча", разказва Мария Цветкова.
Мария е от Горна Оряховица. Завършила е балетна педагогика, а фолклорът й е хоби. Връщайки се назад във времето си спомня, че при създаването на клуба е танцувала само 5 хора, сега вече може да се похвали с много повече.
Постепенно през годините "На хорото в Брюксел" набира популярност и от пет - шест души в началото, днес членовете на клуба са над 100, а участниците в големите хора четири пъти повече. Най - многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.
"Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората - защо дойдохте? И обикновено отговорът е "отдавна исках да се науча". Дори моя бивша колежка ми каза "ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам". При чужденците въпросът е по - сложен, защото в Белгия, Холандия, Германия през 70 - те години са минали няколко български хореографи от старата школа и са създали много голям интерес, включително и групи, които могат да танцуват. Това са хора над 65 години. Като организираме семинари, те идват и знаят страшно много. Може би нямат стила, душата е друга, но знаят стъпки повече от българите. Други са свързани с България по някакъв начин. Трети са с музикални интереси.
Тези уникални, единствени по рода си неравноделни размери за Балканите, са им много интересни...Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, холандци доста. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение. Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки. Търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост - хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса, казва Мария Цветкова.
В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две "начинаещи и "напреднали". Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.
"От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по-свързана с родината", казва Лина.
"Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското", казва друга танцьорка от клуба "На хорото в Брюксел"
"Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два - три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото", споделя наша сънародничка.
Още по темата в звуковия файл.
Пловдивският куклен театър кани публиката си на последната за сезона премиера - "Хитър Петър". Режисьор на спектакъла е Веселин Бойдев, музиката е дело на Костадин Бураджиев, а сценограф е Христина Недева-Младенович. Кой е нашият национален герой и защо сме си избрали хитростта да побеждава силата - това са въпросите , които поставяме с това..
В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..
Тази година отбелязваме 100 години от рождението на един от знаковите български диригенти и хормайстори - Ангел Христов. Роден през 1925 г. в Пловдив, той посвещава целия си живот на музиката, като оставя ярка следа в развитието на хоровото и оперното изкуство в България. Ангел Христов започва музикалното си обучение като цигулар. По-късно завършва..
Почитателите на оперното изкуство и това лято няма да скучаят. Софийската опера и балет е подготвила за вярната си публика спектакли на 4 сцени, като три от тях са открити. Вече започна Летнитя фестивал за деца, а началото на Вагнеровия е точно след седмица. Три сцени под открито небе очакват почитателите на операта това лято –..
Няколко дни ни делят от прелестното събитие, с което беше открито седмото издание на фестивала "Културама" 2025 – форум, който привнася нотка екзотика в аромата на лятна София. На 13 юни в Археологическия институт с музей на БАН в центъра на столицата посрещнахме легендарния изпълнител на старинни виоли и диригент Жорди Савал, който представи..
Емануил Иванов - един от най-ярките млади български пианисти - ще се завърне на българската сцена от Великобритания за два концерта в София в рамките на фестивала "Културама" 2025. Това са различни сценични партньорства - стари и нови. Първият концерт е в събота, 21 юни, в столичната зала "България" от 19 часа. Пианистът ще си партнира с певицата..
Акордеонистката Ксения Сидорова - една от ярките звезди на световната музикална сцена - пристигна в България по покана на Софийската филхармония. На 19 юни от 19:00 часа в зала "България" под диригентството на поляка Михал Нестерович латвийката ще представи съвсем нова композиция, посветена на нея от българската композиторка Добринка Табакова - Концерт..
" Европейците все повече разбират, че това е една война за Европа, една война, в която Европа трябва да спечели, а не просто да не оставят Украйна да..
В обръщение към нацията американският президент Доналд Тръмп заплаши с още удари, ако скоро не бъде постигнат мир, след като тази нощ Съединените..
В момента няма рентабилни превози в БДЖ. Това обясни пред БНР Любен Нанов, заместник-министър на транспорта. Железопътни компании от други държави..