Хората с психични проблеми: Изоставени и агресивни. Какво да се промени?

"Жителите бяха притеснени, особено майките с малки деца. Полицията реагира сравнително адекватно. Това е стар случай. Имало е подобна агресия към жителите от страна на същото лице. Той е познат на района. Никаква грижа не е полагана за това лице от страна на институциите, той няма близки", разказа пред БНР Милена Алексиева, заместник-кмет на район "Оборище".

Очевидно се касае за рецидив, подчерта тя относно случаите на агресия и попадането на мъжа в психиатрията не за първи път.

• Доц. Михаил Околийски: Психиатрията остава задният двор на медицината у нас

• Д-р Цветеслава Гълъбова: Психиатрията винаги е била задния двор на здравеопазването

Предложени са били промени, за да се намери "крехкия баланс между правата на пациента и интересите на обществото – да бъде предпазено, когато такъв човек получи криза", подчерта доц. Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве и анализи, бивш заместник-министър на здравеопазването.

За него системният проблем е проследяващата грижа.

"Не само еднократно лечение, принудително въдворяване, а след това мониториране на състоянието на човека, гаранция, че ще си приема медикаментите и ресоциализацията му в обществото. Тези хора са оставени сами на себе си, на възрастните си родители. Когато родителите починат, цялата гаранция, че човек ще посещава психиатъра си, рухва."

Околийски изтъкна, че законодателните промени, които са били отхвърлени, е редно да се подновят, защото именно в тях е разписана непрекъснатост на грижата.

"Тези хора, които стават агресивни, не са престъпници. Те просто спират да бъдат адекватно подкрепени, затова изпадат в криза."

Служителите в МВР се сблъскват ежедневно с хора с психични заболявания.

Това не е проблем на полицията", категоричен е синдикалният лидер и началник на Пето районно управление в София Илия Кузманов. По думите му проблемът е от години, а липсата на решение вече се усеща болезнено от обществото.

"Отказва се приемът на такива хора или ако бъдат приети, биват много бързо изписвани. Липсва последващ контрол върху начина на лечение. Това оставя сред обществото хора с психични заболявания, които не отговарят за действията си. Ние не сме обучени да работим с такива хора. Полицията не може да третира болните хора като престъпници. Има усещане за увеличаване на тези случаи."

Гражданите възприемат агресията като престъпно намерение и е нормално да се повика служител на МВР, отбелязва Кузманов, но:

"Очакването, че МВР ще се справи с този проблем, е несериозно."

"Има рецидив. Ние имаме полумедицински термин – синдром на въртящата се врата", заяви д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Курило.

"Психиатрията остана в задния двор на системата, а знаете в задния двор какво се прави. Само един или двама министри дойдоха да видят на какви коптори са принципали", коментира д-р Гълъбова в предаването "Хоризонт до обед".

• Д-р Веселин Герев: Протестът на работещите в психиатрични болници няма да има резултат

• Д-р Владимир Сотиров: Управляващите не инвестират, водени от предразсъдъци, че психичната болест е нелечима

Според нея в държавните психиатрични болници си вършат работата брилянтно за мизерните пари, които получават. Болничният директор отправи критики към "Социални грижи".

"На всеки 3 месеца се прави реекспертиза и лечението може да продължи. Написано е 3 месеца, защото за 3 месеца един болестен епизод се овладява, а след това отвън трябва да го чака "армия". Пациентът трябва да бъде поет от вратата на отделението от водещ случая (но не с минимална работна заплата) – система, която успешно работи в Европа. Във всяка община трябва да има дневен център за хора с психични разстройства и това да се случва от 9 до 5. В София има два дневни центъра с по 30 места", обясни д-р Гълъбова.

Системата за психиатрична грижа има нужда не от скъпо оборудване, а от мотивирани, добре заплатени хора. Системата е празна от съдържание, изрази мнение психиатърът.

Всички гледни точки по темата чуйте в звуковия файл.