Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Джиков: Да се възстановят изкупвателите Родопа, Сердика и Булгарплод

"От 2007 г. досега изхарчихме над 35 млрд. лв. европейски средства, за да постигнем едно голямо нищо"

| Интервю
Тодор Джиков
Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

Предлагам държавата да възстанови изкупвателните предприятия по общините – Родопа, Сердика, Булгарплод, през законопроект и местните производители да станем съдружници в тези държавни структури. Като опцията е след 10 години, отчислявайки от печалбите, да станем съсобственици, коментира бившият зам.-министър на земеделието и председател на Асоциацията на картофопроизводителите Тодор Джиков в интервю пред БНР.

В предаването "Хоризонт до обед" той коментира идеята за създаване на държавна верига магазини и те да бъдат в пощенски клонове в страната.

Джиков бе категоричен, че решението е законодателна инициатива, на базата на която земеделците да могат да се е кооперират.

"Държавата трябва по някакъв начин да ни събере", заяви той.

Той обясни, че във Франция има подобни магазини, но не са държавни, а от кооперативи на земеделци и са под егидата "Пазарувай наблизо" и са в радиус на 50 км от малко селище.

"Ние рушихме – Булгарплод, Родопа, Сердика, след това от 2000 до 2020 г. не направихме нищо. Говорихме как на западняците им е лесно, защото имат кооперативи. За да се създаде у нас кооператив трябва законодателна основа и почва, за да се сдружим. Никъде и никой по света не желае доброволно да се сдружи, защото ние сме конкуренти, така е и на запад. Обичам някой като да каже, "няма как да стане", а преди 9 септември как е ставало? Нали сме същите хора. Държавата да създаде условия", каза Тодор Джиков.

Той направи анализ на земеделските протести в последните години:

"Последните 3 протеста бяха "нашарени" с исканията към това за законодателни инициативи. Големият протест през 2013 г. септември, имаше 2 точки - искания от браншовете. Сега сме 2025 г. март и какво постигнаха браншовете в тази посока? Нищо! Едно е да подпишеш, нещо друго е то да се случи!"

Според Джиков кооперирането зависи от политиците и попита:

Колко косвени и преки политики виждаме ние и политиците в Стратегическия план на България за развитие на земеделието, по който трябва да усвоим 12 млрд. лв. в следващите 5 години?

И като опряха нещата, че ядем френски картофи, Джиков каза:

"Това е грозното! Последните 20 години - от 2007 г. досега, изхарчихме над 35 млрд. лв. европейски средства, за да постигнем едно голямо нищо. Назрял е моментът наистина да работим ние, политиците и браншовиците".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тежка катастрофа с един загинал край Кресна

Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..

публикувано на 25.05.25 в 10:04

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04