"Нужно ми беше да намеря някаква локация. Простият отговор е, че беше много приятно. Качих се на мотора си, казах на жена си – трябва да намеря място за снимки и прекарах две седмици в обикаляне на Хърватското крайбрежие. Търсех малък град с интересна архитектура. Не знам дали са ви познати големите туристически центрове по крайбрежието – Хвар, Брач. Те не ми бяха толкова интересни. Градът, който избрах ме впечатли със своята особена архитектура. Това бе точното място, което търсех. Приятно е да си режисьор".
Откриването на локация води до създаване на филм. А създаването на филм до още едно пътешествие. Може би най-отговорното - това до публиката, разказва Данис Танович.
"Проблемът с фестивалите е, че започнеш ли да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци. С първия ми филм "Ничия земя" отидох през май на фестивала в Кан и през годината след това сумарно съм си бил вкъщи може би около 20 дена. Човек все пак иска да снима филми, да пише сценарий - това отнема няколко месеца – кандидатстване за финансиране и така нататък. В един момент се получава това, че ако започнеш да пътуваш по фестивали, правиш само това. В днешно време много внимателно подбирам събитията на които да присъствам".
Има ли киното националност?
"Не, киното няма националност. Това е малко като да те питат как правиш филми, откъде идва вдъхновението. Не знам. То е като едно красиво момиче, което минава пред теб и ти се опитваш да я догониш. Киното действително надхвърля границите и езиците. Аз, например, снимах филм в Индия, който беше на урду, аз не говоря този език. В това нямаше никакъв проблем, имах културни съветници, не исках да направя някоя глупост, това не е моята култура. Така или иначе, получи се. Тази сутрин се разхождах из София и видях няколко локации, които ми харесаха за снимки, бих могъл да снимам и тук. Градът е доста разбит, но пък много красив. Киното няма граници – може да се снима навсякъде".
Много от историите на Данис Танович се случват в границите на нашата съвременност. Попитан за това, режисьорът отговаря с усмивка…
"Мисля, че част от причината е финансирането. Много ми се иска да заснема филм и за Наполеон, например. Няма как да намеря такова финансиране за възстановка на епоха. Относително е и какво разбираме под „съвремие“, защото в „Ничия земя“ се говореше за случка, разиграла се преди 10 години. В „Ад“ действието се развиваше преди 20. Стои въпросът „Какво точно е съвремие?“. Не мога да кажа. В момента работя с една френска компания по филм за Виетнамската война – там ще се върнем малко назад във времето, ако успеем да намерим финансиране. Може би ще ни трябват над 10 милиона за снимките. Там работя с един мой приятел Патрик Шавел – най-старият все още работещ военен кореспондент. Той отива във Виетнам, когато е на 18. Там се запознава с един индианец от племето апачи, който е в американските специални части и впоследствие пише книга за това. Отдавна искам да заснема тази история. Пиша и сценарий за една случка в Украйна, където бях преди 2 години. Една история трябва да те докосне и да е важна за теб. Случвало ми се е да снимам един филм осем години – трябва наистина да вярваш в историята си и да вярваш, че е смислена за хората".
Данис Танович не пропусна да разкаже и за писането на сценарий. Има ли рецепта за успешна история?
"Няма правило. Всяка история е различна. Пиша сценариите си сам. Понякога съм работил и със съ-сценаристи. Снимах наскоро сериал в Сараево – осем епизода. Бяхме четирима съ-сценаристи, там има много писане. Осем епизода от сериал са като четири пълнометражни филма. Писането ми е най-мъчителната част от процеса. Човек си мисли, че с времето, когато става по-възрастен, ще му е по-лесно. Става обаче точно обратното. Помъдряваш, виждал си повече неща и знаеш повече неща. Казваш си – това го гледах в друг филми – в един момент се чувстваш много глупаво пред белия лист – не знаеш какво да направиш. Мисля, че писането на сценария е ядрото на филма. Там започва всичко".
Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания. Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..
Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..
Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..
Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица