Адам Шинар: Чистката на висши служители в Израел е пряко повлияна от Тръмп

Прекратяване на примирието в ивицата Газа и заплаха за анексиране на части от нея, ако Хамас не освободи незабавно всички заложници. Бомбардировки в Сирия. Първи въздушен удар в Южен Бейрут от ноември в отговор на ракетен обстрел от Ливан.

Войните, които Израел води от година и половина в Близкия изток, се разгарят отново с пълна сила. И върху премиера Бенямин Нетаняху валят обвинения, че единствената им цел вече е политическото му оцеляване.

Три негови решения тази седмица са на път да върнат масовите протести по улиците на Израел от месеците преди терористичния рейд на Хамас през октомври 2023 година. Това са уволнението на директора на Шин Бет, започналата процедура по отстраняване на главния прокурор и приетият от парламента закон, с който се увеличава влиянието на правителството при назначаването на съдиите в Израел, включително членовете на Върховния съд.

Интервю с професора по конституционно право от университета "Райхман" в Херцлия Адам Шинар

Министърът на правосъдието Ярив Левин твърди, че с новоприетите от Кнесета законови текстове се възстановява балансът между съдебната и изпълнителната власт. Опозицията пък е убедена, че това е посегателство срещу демокрацията и крачка към авторитарно управление. Бихте ли обяснил, професор Шинар, какво се променя на практика?

Правителството променя закон, който действа практически без промяна от 1953 година. Той гласи, че назначаването на съдиите става чрез комисия. Въпросната комисия следва да бъде съставена от представители на управляващата коалиция, опозицията, адвокатската колегия и Върховния съд. За да бъде назначен съдия във Върховния съд, са необходими 7 от общо 9 гласа. По същество това означава, че никой властови фактор не може самостоятелно да назначи когото пожелае. Необходимо е съгласие сред управляващи, опозиция, юристи и съдии, така че всички влагат интерес в назначеното лице.

Новоприетият закон променя всичко това, защото политизира назначаването на съдиите. Как? Ами като отстранява представителите на съда от комисията, отговорна за назначенията. Отстранява и представителите на адвокатската колегия - професионалният компонент на комисията. За да изберат съдия във Върховния съд, за представителите на управляващата коалиция вече ще е достатъчно да привлекат един глас от опозицията. По този начин новите съдии ще бъдат определяни изцяло от политиците, без участието на професионалното съсловие.

Има и една техническа подробност. В случай, че управляващите и опозицията не са в състояние да се разберат за никой кандидат, влиза в действие специален механизъм. Според него двете страни посочват по трима кандидати за съдии. Ответната страна е задължена да избере един от тримата. Това ще доведе до радикализация на съда. Защото управляващите ще посочат кандидати с крайни възгледи и опозицията ще бъде принудена да посочи такива от своя страна. Така съдебната власт не само ще се политизира, но и ще се радикализира.

Няколко жалби бяха внесени моментално във Върховния съд срещу приетия закон. Дали, според Вас, съдът ще го отмени? И дали в такъв случай правителството ще се съобрази с решението? Премиерът Нетаняху уверява, че демокрацията не била застрашена и че тъкмо противниците му я саботирали, като подклаждат анархия по улиците.

Министър-председателят винаги говори така, за да омаловажи опасенията на опозицията. Трудно е да си го представим да признава, че този закон вреди на демокрацията. Немислимо е да каже такова нещо! Какво ще направи съдът обаче е много трудно да се предскаже. Първо, сегашният му състав не е хомогенен - членовете му не са нито изцяло либерали, нито само консерватори.

Второ, законът, който беше приет тази седмица, е част от един от т.нар. основни закони (които се предполага, че един ден ще формират все още несъществуващата конституция на Израел). За да отхвърлят основен закон, за разлика от обикновените закони, Върховният съд трябва да отсъди, че той нарушава ключови принципи на демокрацията, и то по много сериозен начин.

Затова жалбоподателите изтъкват, че реформата подкопава върховенството на закона, разделението на властите и независимостта на съдиите, които занапред ще бъдат назначавани от политиците. Това са ключови принципи в израелската демокрация.

Дали тези твърдения ще бъдат доказани пред Върховния съд е много, много трудно да се каже. Вероятно по-добрият начин е - и такива намерения вече бяха заявени - опозицията да отмени веднага закона, ако спечели следващите парламентарни избори, които са насрочени за ноември 2026 година. Законът е формулиран така, че да влезе в сила едва след тези избори. Според мен опозицията го използва като средство да привлече повече избиратели. Може би този начин би бил по-удачен, отколкото реформата да се оспорва в съда.

Още два свръхважни правни въпроса са на вниманието на върховните съдии - безпрецедентното отстраняване на директора на Службата за вътрешна сигурност ("Шин Бет") Ронен Бар от страна на правителството и постъпките на управляващите да се освободят и от главния прокурор Гали Бахарав-Миара. Премиерът изтъква като мотив "нелоялност". Ще успее ли той в това си предизвикващо протести начинание?

Още един труден въпрос. Правителството не използва термина "лоялност", а "доверие". То твърди, че не може да си сътрудничи с директора на Шин Бет и държи службата отговорна за това, че не предотврати клането от 7 октомври 2023-а. Проблемът с този аргумент е, че кабинетът може и да има правомощията да отстрани директора, но самият Нетаняху или негови сътрудници са замесени в разследване на Шин Бет за получаване на пари от Катар. Разследването цели да покаже дали Катар не се е инфилтрирал в кабинета на премиера, като е заплащал на съветниците му да лобират за проекти в интерес на Доха - същият Катар, който спонсорира Хамас и посредничи в преговорите за освобождаване на заложниците.

Упрекът срещу министър-председателя сега е, че се отървава от началника на Шин Бет, за да възпрепятства или саботира това разследване. Притеснението е, че правителството ще назначи нов директор на службата, който ще допуска повече компромиси или ще се отнася по-нехайно към разследването и няма да го продължава с необходимата енергия. Подозренията са за конфликт на интереси и нездрави мотиви.

С главния прокурор се случва същото. Правителството твърди, че няма доверие на Бахарав-Миара и затова не може да работи повече с нея. Сочи няколко случая, в които тя е попречила на изпълнението на управленски решения, и няколко още по-редки случаи, в които Върховният съд е застанал на страната на правителството в спор с Бахарав-Миара. Контрааргументът е, че част от работата на главния прокурор, която е и главен правен съветник на изпълнителната власт, е да предотвратява незаконосъобразни действия от страна на правителството и очевидно затова то иска смяната ѝ. Тук мотивите на управляващите също изглеждат доста мътни, защото Нетаняху е обвиняем по дело за корупция, а Бахарав-Миара - като топ прокурор на държавата - представлява прокуратурата в процеса срещу него.

Тези действия на управляващите в Израел съживиха протестното движение отпреди две години - този път в комбинация с протестиращите срещу подновяването на войната в Газа. Очаквате ли негативната обществена реакция да достигне мащабите на протестите през 2023-а?

Мисля, че няма да достигне същите мащаби, но не защото хората не ги интересува, а защото са уморени. Много е трудно да протестираш всяка седмица в продължение на година и половина. Протестите през 2023-та бяха много интензивни. Фактът, че продължиха цели 9 месеца - до началото на войната - е впечатляващ сам по себе си.

Не съм сигурен, че днес ще бъде намерена същата енергия. Наистина, броят на тези, които излизат на протест, е също впечатляващ. Но ще е много трудно да се поддържат такива мащаби. Вероятно ще трябва да помислят и за други начини да повлияят на процесите, защото досегашните протести успяха само да забавят конституционната реформа, но не и да я спрат, както се вижда от събитията тези дни.

Израел е във война, както отбелязахте - всъщност води няколко войни наведнъж. Дали главната от тях не е тази за политическото оцеляване на премиера Бенямин Нетаняху?

Ами да. Очевидно войната в Газа изисква голямо напрежение, но вече не се води със същата интензивност. Голяма част от палестинския анклав е в развалини. Броят на жертвите е много голям. Но от октомври-ноември 2023-та няма никакъв напредък във военно отношение. Бойните действия са донякъде отслабнали. За много хора причината войната да продължава и заложниците да са още в плен е нежеланието на Нетаняху да я спре и да сключи споразумение с Хамас, защото това би бил край и за неговото правителство. Двете крайнодесни партии в коалицията ще я напуснат, а без тях ще е възможно само правителство на малцинството.

Тук е много трудно да се направи разграничение. Много хора в Израел чувстват, че настоящата криза не е с Газа или с Хамас, а е всъщност вътрешна криза. За тях тази война се води с вътрешнополитически мотиви. Те са убедени, че не военният натиск, а споразумение с Хамас ще доведе до освобождаване на заложниците.

В епохата на автократите тирани, в която навлезе светът напоследък, по какво се различава Бенямин Нетаняху от популисти с тежка антидемократична ръка - като например Реджеп Ердоган, Виктор Орбан, Владимир Путин, ако щете и Доналд Тръмп?

Нетаняху черпи идеи от някои от тези лидери, особено от Тръмп. Чистката на висши служители, която наблюдаваме днес в Израел, е пряко повлияна от Тръмп. Самият Нетаняху го казва. Казва, че е видял как Тръмп е напълнил кабинета си с лоялни хора и че иска да стори същото. Нещата, които го спират, са няколко. Първата спирачка е силното гражданско общество в Израел, решено да не допуска той да прави каквото си иска. Втората спирачка е Върховният съд, който е все още независим - все още не е политизиран - и не допусна някои от ексцесиите на режима на Нетаняху. И, разбира се, главният прокурор.

Но ето че Нетаняху се опитва да се отърве от главния прокурор, опитва се да промени състава на съда. Все още има ограничения на властта му, но тези ограничения отслабват. В същото време Нетаняху успя да разшири правителството си и сега се уповава на доста стабилна и солидна коалиция, без видим риск от дезинтеграция.

Нещото, което все още му пречи, е демократичната култура в Израел. Израел е демокрация или се възприема като такава от над 70 години. Това е много трудно да се промени с едноличен преврат.