Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Снимка: Pixabay/Didgeman


Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс, бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си (BBC World Service), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално радио и какво е бъдещето на журналистиката – можете да чуете и прочете в интервюто на Мария Петрова с британския медиен експерт.

Въпреки сложната международна обстановка, медийната среда в България се е развила положително, смята Питър Хоръкс.

"Мисля, че стандартът в българските медии се подобри през последните години. Имаше промяна в собствеността на някои от основните телевизии. Мисля, че това помогна за подобренията. Но има и някои значителни заплахи за качеството на информацията в България, особено посредством международно влияние и намеса в българската информация. Аз съм част от организация, която се нарича "Балканска инициатива за свободни медии" (Balkan Free Media Initiative). Проследихме възхода на кампаниите за дезинформация, която идва към България. Мисля, че има подобрения в професионалните стандарти. Има обаче и предизвикателства да бъдат поддържани както комерсиалните, така и обществените медии. Картината е балансирана – има както подобрения, така и заплахи", каза Хоръкс.

Според специалиста поддържането на качествени медии зависи както от законодателните изисквания, така и от изискванията на самото общество.

"Смятам, че едно от важните нови неща на европейско ниво е новият Европейски акт за свобода на медиите (European Media Freedom Act). Знам, че отделните държави като България ще гарантират, че ще спазват разпоредбите му, независимо дали става дума за независимостта, устойчивостта на обществените медии и тяхното финансиране, или за прозрачността и яснотата на собствеността на медиите, както и за стандартите на редакционна независимост за всички медии - обществени и частни. Това са много важни неща, които биват установявани на ниво Европейски съюз. Ключово е България да ги спазва. Това зависи от политиците, но също така от обществото. То трябва да оказва натиск върху политиците и да казва: "Искаме медиите ни да казват истината, да бъдат независими". Наистина е важно да има натиск от самото общество, както и Европейският съюз да посочва, че има стандарти, които трябва да се прилагат", смята Хоръкс.

Питър Хоръкс

Стандартите на журналистика за достоверност и прозрачност вече са нещо, което всеки от нас трябва да прилага в ежедневието си, обясни медийният експерт.

"Проверяването на информация, на източници, сверяването им с надеждни източници, информираността за това кой е авторът на материала. Всички тези неща, които правят журналистите, сега трябва да бъдат прилагани от отделните граждани, защото получават огромно количество информация, която им дава алгоритъмът в "ТикТок" (TikTok), "Инстаграм" (Instagram) или на друго място. Всички трябва да сме журналисти, за да се предпазим. На младите хора се продават толкова много неща и идеи, например, младежите биват окуражавани да мислят ужасни неща за момичетата. Младите трябва да се защитават. Медийната грамотност и критичното мислене са наистина важни, защото се променя ролята, която журналистите имаха преди като специалисти, които решаваха с каква информация разполагат хората. Промените са заради социалните медии. Така че е изключително важно младите хора да знаят как да се предпазят", категоричен е Хоръкс.

Бъдещето на медиите няма да е лесно, но обществените медии като Българското национално радио са в добра позиция да продължат да съществуват и да бъдат полезни на обществото.

"Огромните технологични платформи, независимо дали са американска или китайски собственост, според мен няма да изчезнат. Естествена динамика е те да предоставят това, от което хората се интересуват да гледат. Обществото харесва това. Имайки предвид, че американското правителство ги подкрепя и лидерите на технологичните компании са много близки с американския президент, мисля, че ситуацията ще остане същата. В общи линии има два, може би три модела – абонамент, реклама или публична финансова подкрепа. Мисля, че за малък брой държави и за малцинство от гражданите абонаментът може да сработи. Например "Ню Йорк таймс" (The New York Times) в Съединените щати и "Файненшъл таймс" (Financial Times) във Великобритания. Като цяло в Европа новини, базирани на абонамент, с изключение на специализирани издания за бизнес и икономика, не са били успешни. Да си от полза на обществото е да създаваш нещо, което се отличава, да предоставяш нещо, което е различно. Няма смисъл от новини като стока, които са навсякъде. Може това да бъде с подкрепа от реклама на собствената ви платформа, не в социалните мрежи. Трябва да сте в социалните мрежи, за да може хората да имат информация за това, но може да монетизирате само в собствената си платформа. Обществената стойност на местните новини, на местната култура – това са наистина ценни неща. Очевидно не става дума са трансакция. Това не е търговия. Но все пак има сходство. Ако обществото обича това, което прави БНР, как радиото обяснява и приветства разнообразието на България, надявам се, че това ще създаде натиск от обществото към политиците. Вие сте демокрация. Ако си вършите работата и предоставяте на българите нещо, което никой друг не прави, то можете да бъдете успешни в бъдеще", подчерта Питър Хоръкс.


Експертът обясни и как изглеждат според него успешните журналисти на бъдещето.

"Ще трябва да притежават същите качества, от които журналистите винаги са се нуждаели – любопитство, емпатия, в някои случаи кураж, за да откриват информация. Основни човешки качества, както и това да искат да служат на обществото. Това е много важно. Но в същото време ще трябва да бъдат много по-наясно с технологиите. Преди имаше конкретна роля за журналиста, но също така имаше техник, който записва звука, а в телевизията – оператор, видео редактор. В общи линии, сега журналистите ще трябва да правят всички тези неща. Способността да можеш да пишеш съдържание, да му слагаш тагове, да гарантираш, че ще може да се използва или интерпретира от изкуствен интелект – има много нови умения, които ще трябва да бъдат придобити от журналистите. Но основите на това, което е журналистиката, няма да се променят, защото основните неща, които ни правят хора, не се изменят".

Самият Питър Хоръкс се надява да продължи да бъде част от медийните в процеси в България и те да продължат да бъдат в добра посока.

"За мен е вълнуващо често да идвам в България, за да видя как еволюира българското общество. Знам, че сте изправени пред политически трудности, че има много неясноти. Международната ситуацията е объркваща. Но мисля, че България се развива. Много се промени от комунистическия период досега. Смятам, че страната ще продължи да се подобрява. Доволен съм, че мога периодично да идвам в България, за да мога да подкрепя този процес. Продължавайте да се борите", призова Питър Хоръкс.

По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Ангелов

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14

Проф. Марк Шанахан: Постигнатото между Великобритания и ЕС е по-скоро пиар

Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..

публикувано на 31.05.25 в 11:39

Пътешествие към мрака: Човекът е звярът в романа "Северните води"

Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда.  Въздействаща, брилянтна и..

обновено на 31.05.25 в 10:12

Георги Ангелов: Напрежение у нас може да бъде предизвикано само с 3-4 сайта и тролове

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано само чрез използването на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за "Хоризонт" Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. "Правя един анализ за медийната собственост, който почти е привършил. Имаме няколко фирми, зад..

обновено на 31.05.25 в 01:49
Мартин Атанасов

"Черна писта". Ученик разработи интерактивна карта с всички ПТП в страната

Интерактивна карта с всички пътни инциденти в страната разработи 18-годишният ученик Мартин Атанасов. "Черна писта" е постижение, което държавните институции не са успели да реализират досега. Мартин е част от гражданско обединение срещу "Войната по пътищата" и е създал цифров инструмент, който визуализира тревожната статистика на пътните..

публикувано на 30.05.25 в 17:33

Стресът - новата епидемия, платформа хваща ранните последици

Един от всеки четирима работещи в ЕС има проблем, свързан със стреса , според престижно европейско проучване. Данните в световен мащаб сочат, че един от трима души на възраст от 18 до 75 години страда от психично разстройство - най-често депресия или тревожност. Тенденцията е хроничните болести да се развиват във все по-ранна възраст . Заболелите..

публикувано на 30.05.25 в 11:37