2
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова, която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден, изпълнен с много перипетии и изпитания.
Шенел Сюлейманова е от Никопол. Разказва ми, че е завършила Природо - математическа гимназия в родния си град. Много обичала биологията и искала да продължи образованието си в Медицинския университет в Плевен. Но след разговор с родителите й, вместо в Плевен, през 2012 г. Шенел се мести в Брюксел, където майка и баща й живеели от години.
"Приказвах с родителите ми, но майка ми не се съгласи, защото трябваше да отида в Плевен. Нямах приятели в Плевен. В този университет щях да бъда сама. Майка ми каза: " По - добре ела тук при нас, имаме по - добри условия, ще научиш френски език и можеш да продължиш с биологията", разказва Шенел.
Пристигайки в Белгия, младото момиче веднага се записва на езиков курс по френски. Наясно била, че без да знае езика няма как да продължи образованието си в университет.
"Тук започнах да уча френския. В началото не беше много лесно, но то няма нищо лесно. Всичко е трудно. Във френската група имаше едно момиче от Румъния. Станахме приятелки с нея. Тя ми каза, че е започнала да учи фризьорство в едно училище в "Укъл". Даде ми адреса и сайта. Записах се и започнах да уча фризьорство. Казах на родителите ми, че ще стана фризьорка. Те бяха малко учудени в началото, защото аз бях момиче, което много рядко ходеше на фризьор. Започнах да уча в училището, но френският ми не беше много добър", казва нашата сънародничка.
И така докато учи френски език, успоредно, младото момиче усвоява и тънкостите на фризьорството. Казва, че занаятът не е лесен, изисква много старание, търпение и креативност.
"Тази професия - фризьорството, хората казват, че е лесна. Изобщо не е лесна. Да работиш с жени не е лесно, защото ние сме по - чувствителни. Един ден сме щастливи, друг ден не сме щастливи. Да угодиш на една жена не е лесно. Много изискват, защото е много скъпо", казва Шенел Сюлейманова.
Ежедневният контакт с клиенти помага на Шенел да преодолее притеснението да общува с непознати хора. Фризьорството ме промени, станах по - комуникативна, казва нашата сънародничка:
"Обичам фризьорството, защото съм в контакт с всякакви хора, които не познавам. Бях много срамежливо момиче и не обичах да общувам с много хора. Благодарение на работата ми, мога да общувам с всеки. Даже и да не познавам хората, мога да общувам с всеки човек. Имам клиенти от всякакви националности. Даже и от Филипините съм имала клиент", разказва Шенел.
В Белгия, Шенел Сюлейманова има много познати, но приятели няма. Определя живота си като монотонен, понякога скучен. Казва, че работата поглъща голяма част от ежедневието й.
"Сутрин ставам и отивам на работа. Започвам в десет часа и завършвам в деветнайсет. Вечер в седем часа животът в Белгия завършва. Няма никой в улиците. В България хората излизат повече. Имаме повече приятели. Тук да се довериш на хора не е лесно, защото всички са чужденци и нямам доверие. Имам познати, но нямам приятели. Да имаш приятел тук е много трудно, защото не знам хората какво имат в мислите си. Затова не излизам много в дискотеки. Има дискотеки, но не излизам. Ако бях в България, нямаше да имам такъв живот. Щеше да бъде по различен, защото там имаме повече приятели и можем да се доверим по - лесно на хората, защото всички сме от България и се познаваме. Да, животът тук е по - труден от България. Имаме пари, но не сме свободни. В България сме по - свободни... В България имам баба, дядо и вуйчо.
Ако не всяка година, две от три години се връщам в България. Когато отида там, изобщо не искам да се връщам в Белгия. Имаме голяма къща с градинка, кучета, котки. Имам приятели, съученици, съседи. Да излезем пред вратата и да си говорим. Тук това го няма. Даже понякога не си познаваме и съседите. Манталитетът тук е много по - различен от нашия в България. Колкото и да се адаптирам, колкото и да знам езика, физически сме тук в Белгия, но психически сме в България. Там ми е родното място. Там си прекарах детството. Там бях на училище. Имам много хубави спомени. Тук животът е монотонен. И тук сме добре, но в България си е друго...", споделя Шенел.
След 12 години живот в Белгия, нашата сънародничка говори перектно френски език. Харесва работата си, върши я с много хъс и отдаденост, но желанието й е да направи следващата крачка в живота - да продължи образованието си в университет.
"Това ми беше мечта и искам да я реализирам. Най - вероятно ще бъде тук в Белгия в Медицински университет. Сега френският ми е добър благодарение на това, което върша, защото по цял ден общувам с непознати хора на френски език. Само вкъщи говоря на български и на турски език."
Мечтата на Шенел Сюлейманова е един ден да стане фармацевт.
"Не се виждам като лекар. Виждам се като фармацевт. Искам да практикувам тази професия - фармацевтика. Беше ми мечта и искам да я реализирам", казва нашата сънародничка.
Още по темата в интервюто на Даниела Големинова с Шенел Сюлейманова за "Нощен Хоризонт"
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Разкъсана облачност
Предимно облачно