2
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова, която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден, изпълнен с много перипетии и изпитания.
Шенел Сюлейманова е от Никопол. Разказва ми, че е завършила Природо - математическа гимназия в родния си град. Много обичала биологията и искала да продължи образованието си в Медицинския университет в Плевен. Но след разговор с родителите й, вместо в Плевен, през 2012 г. Шенел се мести в Брюксел, където майка и баща й живеели от години.
"Приказвах с родителите ми, но майка ми не се съгласи, защото трябваше да отида в Плевен. Нямах приятели в Плевен. В този университет щях да бъда сама. Майка ми каза: " По - добре ела тук при нас, имаме по - добри условия, ще научиш френски език и можеш да продължиш с биологията", разказва Шенел.
Пристигайки в Белгия, младото момиче веднага се записва на езиков курс по френски. Наясно била, че без да знае езика няма как да продължи образованието си в университет.
"Тук започнах да уча френския. В началото не беше много лесно, но то няма нищо лесно. Всичко е трудно. Във френската група имаше едно момиче от Румъния. Станахме приятелки с нея. Тя ми каза, че е започнала да учи фризьорство в едно училище в "Укъл". Даде ми адреса и сайта. Записах се и започнах да уча фризьорство. Казах на родителите ми, че ще стана фризьорка. Те бяха малко учудени в началото, защото аз бях момиче, което много рядко ходеше на фризьор. Започнах да уча в училището, но френският ми не беше много добър", казва нашата сънародничка.
И така докато учи френски език, успоредно, младото момиче усвоява и тънкостите на фризьорството. Казва, че занаятът не е лесен, изисква много старание, търпение и креативност.
"Тази професия - фризьорството, хората казват, че е лесна. Изобщо не е лесна. Да работиш с жени не е лесно, защото ние сме по - чувствителни. Един ден сме щастливи, друг ден не сме щастливи. Да угодиш на една жена не е лесно. Много изискват, защото е много скъпо", казва Шенел Сюлейманова.
Ежедневният контакт с клиенти помага на Шенел да преодолее притеснението да общува с непознати хора. Фризьорството ме промени, станах по - комуникативна, казва нашата сънародничка:
"Обичам фризьорството, защото съм в контакт с всякакви хора, които не познавам. Бях много срамежливо момиче и не обичах да общувам с много хора. Благодарение на работата ми, мога да общувам с всеки. Даже и да не познавам хората, мога да общувам с всеки човек. Имам клиенти от всякакви националности. Даже и от Филипините съм имала клиент", разказва Шенел.
В Белгия, Шенел Сюлейманова има много познати, но приятели няма. Определя живота си като монотонен, понякога скучен. Казва, че работата поглъща голяма част от ежедневието й.
"Сутрин ставам и отивам на работа. Започвам в десет часа и завършвам в деветнайсет. Вечер в седем часа животът в Белгия завършва. Няма никой в улиците. В България хората излизат повече. Имаме повече приятели. Тук да се довериш на хора не е лесно, защото всички са чужденци и нямам доверие. Имам познати, но нямам приятели. Да имаш приятел тук е много трудно, защото не знам хората какво имат в мислите си. Затова не излизам много в дискотеки. Има дискотеки, но не излизам. Ако бях в България, нямаше да имам такъв живот. Щеше да бъде по различен, защото там имаме повече приятели и можем да се доверим по - лесно на хората, защото всички сме от България и се познаваме. Да, животът тук е по - труден от България. Имаме пари, но не сме свободни. В България сме по - свободни... В България имам баба, дядо и вуйчо.
Ако не всяка година, две от три години се връщам в България. Когато отида там, изобщо не искам да се връщам в Белгия. Имаме голяма къща с градинка, кучета, котки. Имам приятели, съученици, съседи. Да излезем пред вратата и да си говорим. Тук това го няма. Даже понякога не си познаваме и съседите. Манталитетът тук е много по - различен от нашия в България. Колкото и да се адаптирам, колкото и да знам езика, физически сме тук в Белгия, но психически сме в България. Там ми е родното място. Там си прекарах детството. Там бях на училище. Имам много хубави спомени. Тук животът е монотонен. И тук сме добре, но в България си е друго...", споделя Шенел.
След 12 години живот в Белгия, нашата сънародничка говори перектно френски език. Харесва работата си, върши я с много хъс и отдаденост, но желанието й е да направи следващата крачка в живота - да продължи образованието си в университет.
"Това ми беше мечта и искам да я реализирам. Най - вероятно ще бъде тук в Белгия в Медицински университет. Сега френският ми е добър благодарение на това, което върша, защото по цял ден общувам с непознати хора на френски език. Само вкъщи говоря на български и на турски език."
Мечтата на Шенел Сюлейманова е един ден да стане фармацевт.
"Не се виждам като лекар. Виждам се като фармацевт. Искам да практикувам тази професия - фармацевтика. Беше ми мечта и искам да я реализирам", казва нашата сънародничка.
Още по темата в интервюто на Даниела Големинова с Шенел Сюлейманова за "Нощен Хоризонт"
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..
Работещите в градския транспорт на София издържаха на голям обществен натиск и постигнаха исканията си . Тази позиция изрази пред БНР Калина..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали