В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова, която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден, изпълнен с много перипетии и изпитания.
Шенел Сюлейманова е от Никопол. Разказва ми, че е завършила Природо - математическа гимназия в родния си град. Много обичала биологията и искала да продължи образованието си в Медицинския университет в Плевен. Но след разговор с родителите й, вместо в Плевен, през 2012 г. Шенел се мести в Брюксел, където майка и баща й живеели от години.
"Приказвах с родителите ми, но майка ми не се съгласи, защото трябваше да отида в Плевен. Нямах приятели в Плевен. В този университет щях да бъда сама. Майка ми каза: " По - добре ела тук при нас, имаме по - добри условия, ще научиш френски език и можеш да продължиш с биологията", разказва Шенел.
Пристигайки в Белгия, младото момиче веднага се записва на езиков курс по френски. Наясно била, че без да знае езика няма как да продължи образованието си в университет.
"Тук започнах да уча френския. В началото не беше много лесно, но то няма нищо лесно. Всичко е трудно. Във френската група имаше едно момиче от Румъния. Станахме приятелки с нея. Тя ми каза, че е започнала да учи фризьорство в едно училище в "Укъл". Даде ми адреса и сайта. Записах се и започнах да уча фризьорство. Казах на родителите ми, че ще стана фризьорка. Те бяха малко учудени в началото, защото аз бях момиче, което много рядко ходеше на фризьор. Започнах да уча в училището, но френският ми не беше много добър", казва нашата сънародничка.
И така докато учи френски език, успоредно, младото момиче усвоява и тънкостите на фризьорството. Казва, че занаятът не е лесен, изисква много старание, търпение и креативност.
"Тази професия - фризьорството, хората казват, че е лесна. Изобщо не е лесна. Да работиш с жени не е лесно, защото ние сме по - чувствителни. Един ден сме щастливи, друг ден не сме щастливи. Да угодиш на една жена не е лесно. Много изискват, защото е много скъпо", казва Шенел Сюлейманова.
Ежедневният контакт с клиенти помага на Шенел да преодолее притеснението да общува с непознати хора. Фризьорството ме промени, станах по - комуникативна, казва нашата сънародничка:
"Обичам фризьорството, защото съм в контакт с всякакви хора, които не познавам. Бях много срамежливо момиче и не обичах да общувам с много хора. Благодарение на работата ми, мога да общувам с всеки. Даже и да не познавам хората, мога да общувам с всеки човек. Имам клиенти от всякакви националности. Даже и от Филипините съм имала клиент", разказва Шенел.
В Белгия, Шенел Сюлейманова има много познати, но приятели няма. Определя живота си като монотонен, понякога скучен. Казва, че работата поглъща голяма част от ежедневието й.
"Сутрин ставам и отивам на работа. Започвам в десет часа и завършвам в деветнайсет. Вечер в седем часа животът в Белгия завършва. Няма никой в улиците. В България хората излизат повече. Имаме повече приятели. Тук да се довериш на хора не е лесно, защото всички са чужденци и нямам доверие. Имам познати, но нямам приятели. Да имаш приятел тук е много трудно, защото не знам хората какво имат в мислите си. Затова не излизам много в дискотеки. Има дискотеки, но не излизам. Ако бях в България, нямаше да имам такъв живот. Щеше да бъде по различен, защото там имаме повече приятели и можем да се доверим по - лесно на хората, защото всички сме от България и се познаваме. Да, животът тук е по - труден от България. Имаме пари, но не сме свободни. В България сме по - свободни... В България имам баба, дядо и вуйчо.
Ако не всяка година, две от три години се връщам в България. Когато отида там, изобщо не искам да се връщам в Белгия. Имаме голяма къща с градинка, кучета, котки. Имам приятели, съученици, съседи. Да излезем пред вратата и да си говорим. Тук това го няма. Даже понякога не си познаваме и съседите. Манталитетът тук е много по - различен от нашия в България. Колкото и да се адаптирам, колкото и да знам езика, физически сме тук в Белгия, но психически сме в България. Там ми е родното място. Там си прекарах детството. Там бях на училище. Имам много хубави спомени. Тук животът е монотонен. И тук сме добре, но в България си е друго...", споделя Шенел.
След 12 години живот в Белгия, нашата сънародничка говори перектно френски език. Харесва работата си, върши я с много хъс и отдаденост, но желанието й е да направи следващата крачка в живота - да продължи образованието си в университет.
"Това ми беше мечта и искам да я реализирам. Най - вероятно ще бъде тук в Белгия в Медицински университет. Сега френският ми е добър благодарение на това, което върша, защото по цял ден общувам с непознати хора на френски език. Само вкъщи говоря на български и на турски език."
Мечтата на Шенел Сюлейманова е един ден да стане фармацевт.
"Не се виждам като лекар. Виждам се като фармацевт. Искам да практикувам тази професия - фармацевтика. Беше ми мечта и искам да я реализирам", казва нашата сънародничка.
Още по темата в интервюто на Даниела Големинова с Шенел Сюлейманова за "Нощен Хоризонт"
"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..
Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..
18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..
В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..
В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..
Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" . "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..
Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията. Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..
По 5000 евро е помощта за българите, които се завърнат от чужбина да живеят в България. Това само един от стимулите на програмата "Избирам България"..
Летата стават по-горещи, но дали са по-дълги, е спорно. Ако сравняваме сега летата с тези отпреди 30 години, сега температурите са с 2 градуса..
Взаимодействието между ГЕРБ и ДПС-НН е малко вдигане на прах, няма нюанси, все по-черно бяло изглежда. Бойко Борисов вече не се крие в това..