Проф. Здравко Попов: Защо точно Марин льо Пен и защо точно сега?

публикувано на 12.04.25 в 12:21 | Интервю

проф. Здравко Попов

Снимка: БТА

Интервю на Деян Йотов с проф. Здравко Попов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Защо точно Марин льо Пен и защо точно сега - тези въпроси постави от ефира на БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

В предаването "Събота 150" той коментира присъдата на председателката на парламентарната група на крайнодясната партия "Национален сбор" Марин льо Пен за присвояване на евросредства и наложената ѝ петгодишна забрана да заема обществени длъжности.

Марин льо Пен е призната за виновна за присвояване на публични средства

Tози процес на разследване е доста стар - обхваща разследването на Марин льо Пен и 8 евродепутати от 2004 до 2016 г., припомни той, като уточни, че това е дълъг период, в който е бил проучван начинът на използване на европейски средства за "невидимо" подпомагане на симпатизанти, членове на партията, която е излъчила съответните евродепутати.

"Било е калкулирано, че в този период на проучване някъде се губят близо 3 млн. евро, които са били раздадени на членове, сътрудници на тогавашния Национален фронт, както се е наричала тогава партията. Това е много дълго и протяжно разследване, което когато е приключило през 2016 г. не е излязло с предложение за някаква присъда, т.е. това е било отложено във времето за сега, точно за този момент. Това е първата питанка - дали няма някакъв вторичен допълнителен политически смисъл - именно сега да се отвори тази глава на разследването", коментира проф. Попов, като в тази връзка цитира социологическите данни, които сочат, че в момента Марин льо Пен води класацията за спечелване на бъдещите президентски избори във Франция през 2027 г.

Демонстрация в Париж в подкрепа на Марин льо Пен

Политическа буря във Франция след присъдата срещу Марин льо Пен

Вторият въпрос е дали всъщност това принадлежи единствено и само на тази френска политическа група или е характерна практика, която можем да открием и в други политически групи и други политически семейства, посочи той. И изказа мнение:

"Не е тайна, че това е една приемлива практика, която ползват и други европейски партии. Сякаш е естествено - тези средства не са откраднати, не са присвоени средства, а са пренасочени - това е смисълът на обвинението и на закона, към който се позовава френското правосъдие. Друг важен въпрос е дали да не се използва този прецедент, който има морална и законова укоримост, като модел да се попреразгледа тази практика - дали тя не е чак толкова разпространена и в тези групи. Почти съм сигурен, че ще бъдат открити подобни явления. Въпросът е отново - защо точно Марин льо Пен".

Проф. Здравко Попов акцентира и на друго - дали наказанието и престъплението имат реципрочност и адекватност:

"Става дума за 4-годишна присъда. Освен нея, имаме и още 8 евродепутати. Дали е реципрочно наказанието? Освен 100 хил. евро лична глоба за нея, има и много репутационни щети, които се нанасят и върху нея, и върху партията. Дали невъзможността тя да участва на следващи президентски избори не е малко в повече, т.е. наказанието е надхвърлило по обем престъплението".

По думите му тези проблемни факти са в полето на френската политическа сцена, но и на европейската.

Според него имаме одобрение, но заедно с това имаме и голямо несъгласие с присъдата - че именно политическите значения на тази присъда надхвърлят чисто законовите значения на прилагането.

"Едно политическо явление във Франция някак си автоматически се включи в големия дебат в света между консервативно и либерално и отразява разлома на нашите общества", смята проф. Попов.

Популизмът принадлежи в някакъв смисъл на всички политически сили и на всякакви политически режими, обясни той и коментира:

"Кога посягаме към този инструмент - това се случва обикновено когато има някаква институционална криза и тя не може да се справи с проблемите в дневния ред на едно общество, общност или съюз, както в случая ЕС. В тази ситуация се посяга към едно понятие, което се нарича "народът", но то не е обвързано единствено и само с един ред от тези политически партии - то не принадлежи само на едни или други. Това е инструмент, към който се посяга винаги, когато има институционална криза на властта и тя не може да се справи и да защити своите позиции".

По думите му при популистка практика винаги имаме злоупотреба с понятието "народ" и с опита народът да бъде привлечен към дадена кауза.

"Виждаме в съвременния свят, че тази идеална конструкция на разделението на властите все повече остава само един теоретичен въпрос, защото политизацията е нахлула навсякъде", отбеляза проф. Здравко Попов. Според него трудно можем да се спасим от тази всепроникваща политизация. Затова гражданите започват да създават чувство за недоверие към институциите на властта, обясни той и допълни, че именно тогава винаги се появява популизмът:

"Доминиращото винаги започва да политизира всичко, защото останалото всичко се е отворило за политизиране".

Цялото интервю на Деян Йотов с проф. Здравко Попов в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Проф. Здравко Попов: Защо точно Марин льо Пен и защо точно сега?

Разкриха "фабрика за бебета" на остров Крит

ОДМВР – Перник стартира тренировъчни занятия в училищна среда

"МЯРА": 54% от българите подкрепят ръста на минималната работна заплата

Четирима младежи пострадаха при катастрофа край язовир "Огоста"

Децата с аутизъм имат нужда от социален живот и работа със специалисти: Как може да получат най-качествена услуга?

Симона Велева: Вярвам, че ще имаме нов директор на БНТ, избран след честен конкурс

Президентът Радев: Този бюджет явно издава страха на управляващите от предсрочни избори

Калкулатор "Заплата 2026": Годишна загуба от 916,68 лв. при 3500 лв. нетен месечен доход сега

Тодор Топалов: Горите се използват за политически инструмент

Владислав Горанов: Не би трябвало да има размествания по бюджета

Предавания

За БНР

Програми

Радио България